Решение № 6672 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2016 г.

Решение № 6672 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. - град, против решение № 8041/18.12.2015 г., постановено по адм. дело № 8955/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № 1040-21-7/06.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, ведно с потвърденото разпореждане № 3403/30.06.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на суми по ревизионен акт за начет. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - М. Л. В. от гр. С., оспорва жалбата, като излага подробни съображения в писмен отговор, както и чрез пълномощника адв. М. Б. в съдебно заседание. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция, като представя списък по чл. 80 ГПК. О. К. И. И. и Н. Б. Г., двамата от гр. С., оспорват жалбата по съображения, изложени в общ писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отменил оспорения административен акт, като е приел, че членовете на ТЕЛК, чието решение е отменено от НЕЛК не следва да носят имуществена отговорност по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото и извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отменено по жалба на д-р М. Л. В., решение № 1040-21-7/06.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, ведно с потвърденото разпореждане № 3403/30.06.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на суми по ревизионен акт за начет № 1775/2015 г. на контролен орган по чл. 107 КСО, в общ размер на 1841,46 лв., от които 1740,13 лв. - главница и 101,33 лв. - лихва. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на жалбоподателката сторените разноски в размер на 360 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения акт, неправилно е ангажирана имуществената отговорност по реда на чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО на лекарите - членове на териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, чието решение е отменено с решение на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. Изложил е, че при определянето на степен на трайно намалена работоспособност с решението на ТЕЛК е изразено експертно мнение въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинична данни и лабораторни изследвания за конкретното заболяване. Не са налице твърдения или данни за нарушения на нормативни разпоредби, уреждащи производството по издаване на експертни решения, съдържанието и формата им. Спазено е изискването на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ за определяне на вида и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Наред с това съдът е посочил, че в случая осигурителните плащания са извършени на основание чл. 98, ал. 7 КСО и при положение, че в резултат на това са нанесени щети на ДОО, то те са пряка последица от прилагането на тази разпоредба, която допуска да се извършват плащания и по оспорено и невлязло в сила решение на ТЕЛК. Поради това, дори и да са причинени вреди на ДОО, те не са пряка и непосредствена последица от виновни действия на лекарите от състава на ТЕЛК, като орган на медицинската експертиза на работоспособността. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при правилна преценка на относимите доказателства и приложимия материален закон, както и в съответствие с установената съдебна практика по сходни случаи. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с експертно решение /ЕР/ № 2558/18.12.2013 г. на ТЕЛК, Общи заболявания при "Втора МБАЛ-С." ЕАД, в състава на която са включени и лекарите д-р М. Л. В., д-р К. И. И. и д-р Н. Б. Г., ответници в настоящото производство, са определени 54 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ на М. Г. В., с дата на инвалидизиране - 19.12.2013 г. и срок на инвалидността до 01.12.2016 г. Решението е обжалвано от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ С. - град пред НЕЛК, която се е произнесла по жалбата с ЕР 0028/15.01.2015 г. на първи специализиран състав по неврологични болести, с което е отменено ЕР на ТЕЛК по оценката на работоспособността, потвърдено е по останалите поводи, дадена е нова оценка на трайната неработоспособност 44 %. Не се спори също, че решението на НЕЛК е влязло в сила. О. М. Г. В. е подадено заявление от 21.03.2014 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на ЕР на ТЕЛК № 2558/18.12.2013 г.; исканата пенсия е отпусната с разпореждане от 03.04.2014 г., в минимален размер съгласно чл. 98, ал. 7 КСО, считано от 19.12.2013 г. С разпореждане от 26.02.2015 г. личната пенсия за инвалидност е прекратена от 19.12.2013 г., поради отмяната на решението на ТЕЛК с ЕР на НЕЛК № 0028/15.01.2015 г. и определянето на ТНР в размер на 44 %. От директора на ТП на НОИ С. - град е възложено извършването на ревизия на физическите лица - членове на ТЕЛК, която е завършила с ревизионен акт за начет № 1775 от 26.02.2015 г. С акта е установена неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М. Г. В. въз основа на ЕР на ТЕЛК № 2558/18.12.2013 г. в размер на 1740,13 лв. и лихва до 26.02.2015 г. в размер на 101,33 лв., или общо - 1841,46 лв. Прието е, че тази сума представлява причинена щета на ДОО и на основание чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО за събирането й е издадено разпореждане № 3403/30.06.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, което е потвърдено с обжалването пред съда решение на директора на ТП на НОИ С. - град. От съдържанието на ЕР на ТЕЛК № 2558/18.12.2013 г. се установява, че с него са определени 54% трайно намалена работоспособност на М. Г. В., с водеща диагноза "Увреждания на междупрешленните дискове в други отдели". Общият процент ТНР е формиран по реда на чл. 63, ал. 3 НМЕ, предвид определените проценти ТНР по съответните отправни точки от Приложение № 1 към НМЕ за отделните заболявания, както следва: по част /ч./ 1, раздел /р./ 4, точка /т./ 5.2 - 40 %; по ч. 7, т. 15 - 30 %, по ч. 7, т. 11.7.2. - 20 %, по ч. 4, р. 6, т. 2 - 20 %. С ЕР на НЕЛК № 0028/15.01.2015 г. са определени 44 % ТНР, като общият процент ТНР е формиран по реда на чл. 63, ал. 3 НМЕ, предвид определените проценти ТНР по съответните отправни точки от Приложение № 1 към НМЕ за отделните заболявания, както следва: по ч. 1, р. 4, т. 4.2 - 30 %; по ч. 7, т. 15 - 30 %, по ч. 7, т. 11.7.2. - 20 %, по ч. 4, р. 6, т. 2 - 20 %. В мотивите на ЕР на НЕЛК, в частта за ортопедични болести /ч. 1 от Приложение № 1 на НМЕ/ е посочено, че в ЕР на ТЕЛК неправилно е определена оценката на ТНР по ч. 1, р. 4, т. 5.2 - 40%, тъй като по тази отправна точка се оценяват тежки сколиози с ъгъл на отклонение над 35 гр. прешлени с гибус и тежки деформации на прешлени, каквито в случая не се установяват. Прието е наличие на спондилоартроза с трайни функционални нарушения и болков синдром. Предвид установените релевантни фактически обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. В чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е предвидено, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ определя статута на териториалните експертни лекарски комисии като структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. При издаването на експертни решения лекарите от ТЕЛК не действат като физически лица или юридически лица, а като членове на колективен орган на медицинската експертиза. В цитираната разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО не е предвидена възможност за ангажиране на това основание на отговорността на длъжностни лица и на административни органи по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, към които се отнасят всички носители на административни правомощия, овластени въз основа на закон. На следващо място, разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО създава основание за ангажиране на отговорност за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. В случая осигурителните разходи са направени на основание на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Следователно, законът допуска специфично предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт. Изплащането на личната пенсия за инвалидност в определен редуциран размер е осъществено на правно основание и затова осигурителните разходи за изплатената пенсия не са причинени пряко от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК. Наред с горното, следва да бъде споделено направеното от първоинстанционния съд тълкуване на смисловото съдържание на израза "нарушаване на нормативните разпоредби" при издаването на актове на медицинската експертиза, които са били отменени. Както се посочи по-горе, с издаденото ЕР на ТЕЛК е определила степен на трайно намалена работоспособност 54 % за конкретно посочени заболявания по Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. С ЕР на НЕЛК са потвърдени изводите на ТЕЛК по всички заболявания, освен едно - за ортопедичното заболяване е прието, че неправилно е оценено по ч. 1, р. 4, т. 5.2, като "деформираща спондилоартроза с трайни функционални промени и болков синдром; ст. пост перкутанна нуклеотомия", и за него са определени 40 %, вместо да бъде оценено по ч. 1, р. 4, т. 4.2, като "спондилоартроза с трайни функционални нарушения и болков синдром", за което се следват определените от НЕЛК 30 % ТНР. Съгласно чл. 62 НМЕ видът и степента на увреждането и степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинична експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. В чл. 63 НМЕ е предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Отговорността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО се носи за вреди, които са причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, когато отмяната е поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая не са установени нарушения на нормативни разпоредби, тъй като оценката на ТНР на М. Г., което е направено с ЕР на ТЕЛК относно ортопедичното й заболяването е в рамките на предвидения диапазон "от...до" по съответната отправна точка, която е приета за приложима /доколкото останалите заболявания, както и оценката на ТНР за тях са потвърдени от НЕЛК, то очевидно последната е възприела констатациите и изводите на ТЕЛК в тези части/. Наред с това не е установено, нито се твърди от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие изискуемо според правната норма. Дейността на членовете на медицинската експертиза е експертна, същата се извършва по правилата за медицинската експертиза, но същевременно се изразява в независима субективна и според вътрешните убеждения и медицински знания оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице. След като не са допуснали нарушения на нормативните изисквания, а са обосновали извод във връзка с оценката на работоспособността при прилагане на отправна точка от Приложение № 1 към НМЕ, което не е изключено от наличната медицинска документация, лекарите - членове на ТЕЛК не следва да носят отговорност за своята професионална дейност. При регламентиране на отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО законодателят е имал предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение. Следва да се отбележи, че в същия смисъл е актуалната съдебна практика, изразена например в решение № 4265/05.04.2017 г. по адм. дело № 3895/2016 г. на ВАС, шесто отделение, както и във всички цитирани в същото съдебни решения на ВАС, към която настоящият съдебен състав се присъединява. По изложените съображения, оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и като го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответницата М. Л. В. за присъждане на разноски за касационното производство е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер на 350 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.12.2016 г. между М. В. и адв. М. М. Б.. В същия смисъл е списъкът на разноските по чл. 80 ГПК. Поради това на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,