Решение № 1914 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10406/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА, Комисията/, против решение 5424/17.08.2023 г., постановено по адм. дело 7769/2020 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отменено по жалба на Г. Георгиев, Решение 25 от 12.02.2008 г. на Комисията, в частта, в която е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя Г. Георгиев към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и Комисията е осъдена да му заплати направените по делото разноски. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното решение на Комисията бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Г. Георгиев, чрез процесуалните си представители адв. Славова и адв. Фотев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд е установил, от фактическа страна, че с писмо 01-01-58/09.05.2007 г. от Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 21, ал. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е изискана от министър-председателя на Република България информация за лицата, заемали или заемащи публични длъжности в периода от 10 ноември 1989 г. до датата на искането. В отговор 01-01-58 от 05.06.2007г. от администрацията на Министерски съвет е предоставен списък в табличен вид на лицата, заемали публични длъжности в посочения период, в който фигурира Г. Георгиев, [ЕГН], като министър на науката и висшето образование в периода 20.12.1990 г. 08.11.1991 г. След извършена проверка на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, за които е предоставена информация с горното писмо министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри, на заседание на Комисията, проведено на 12.02.2008 г., е обсъдено наличието на основания за установяване и обявяване на принадлежността им към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА. В тази връзка е прието Решение 25 от 12.02.2008 г., с което е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА на Г. Георгиев. Съгласно мотивите на Комисията, изложени в табличен вид е прието, че Г. Георгиев е регистриран като агент на 18.09.1987 г.,с псевдоним [псевдоним], вербуван от Недялков на 03.09.1987 г. и е ръководен от същия. Последното, съгласно изложената в решението информация, е констатирано въз основа на следните документи регистрационен дневник, картон обр. 4, писмо вх. 1035/28.02.1990 г. с предложение за унищожаване на материалите за [псевдоним], доклад на МВР рег. [рег. номер]-001-05/01-08-I-195/24.01.2008 г. Съгласно оспореното Решение 25 от 12.02.2008 г. на Комисията в частта, касаеща установяване и обявяване принадлежността на жалбоподателя Георгиев към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА, са установени по отношение на същия следните данни: дата на раждане [дата на раждане] ; място на раждане Димитровград ; вербувал го служител Недялков, на 03.09.1987 г.; регистриран на 18.09.1987 г.; ръководил го служител Недялков; структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС управление 06-02-02; качество, в което е осъществявано сътрудничеството секретен сътрудник [заличен текст] ; псевдоним [псевдоним] . Като основание за постановяване на решението са посочени гореизброените документи. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил по жалба на Г. Георгиев, Решение 25 от 12.02.2008 г. на Комисията в частта, в която е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя Г. Георгиев към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, и е осъдил Комисията да му заплати направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено по категоричен начин вербуването и регистрацията на жалбоподателя като агент на Държавна сигурност. По делото са назначени и три съдебно-графологични експертизи, две от които са тройни. Съдът е изложил подробни съображения, че в представения по делото протокол от проведено заседание, на което е гласувано решението за установяване принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона, а и в самото решение липсват конкретни съображения въз основа на които е прието, че жалбоподателят е бил съпричастен към дейността на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, освен посочените картони обр. 4 и обр. 6. Съдът е отбелязал, че действително не е налице законова възможност за Комисията да събира допълнителни доказателства, а дължи произнасяне по представените такива от органите по чл.16 от Закона, но това не я освобождава от задължението да извърши оценка и анализ на наличните такива. В решението си АССГ посочва още, че съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва: за секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Съгласно използваната формулировка на горната разпоредба е видно, че законодателят дава предимство на документите, изхождащи/подписани от проверяваното лице, като такива с по-голяма степен на достоверност, след което на документи, изхождащи от ръководилия го щатен или нещатен служител, и едва след това на данни в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Използваният израз данни води до извод, че последните са индиция, насока за съпричастността на едно лице към службите, но не задължават органа да се произнесе с положително решение по чл. 29, ал. 1 от Закона. Прието е, че липсата на мотиви в административния акт е достатъчно основание за отмяната му. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно. За да отмени решението съдът е приел, че Комисията е направила извод за принадлежност на Георгиев единствено въз основа на картон обр.4 и картон обр. 6 от регистрационен дневник. Правилен е изводът на АССГ, че липсват документи подписани от Г. Георгиев. Освен това в документите обосноваващи извода на административния орган, са налице множество поправки. На основание чл. 178, ал. 2 от ГПК съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. За изясняване на доказателствената стойност на документите, по делото са назначени три съдебно-графологични експертизи, две от които са от три вещи лица. Първите две експертизи са оспорени от страните първата от Комисията, а втората от Георгиев. Третата е приета по делото без оспорване от двете страните. Заключението на експертизата е, че положените в представените документи подписи са на едно и също лице, както и извършените в тях поправки, като са стигнали до извод, че поправките/добавките в документите не изхождат от лицето И. Недялков, а подписите в картон обр. 4 (два броя) и картон обр. 6 са положени от него. Следователно, правилно административният съд е приел, че ръкописният текст е добавен впоследствие от неизвестно лице, тъй като нито едната от трите експертизи не установява категорично, че поправките изхождат от лицето, което се води ръководител на вербуваното лице. Напротив, последната приета и неоспорена от страните тройна графологична експертиза дава заключение, че положените подписи в представените документи картон обр.4 и обр.6 са на лицето И. Недялков, но поправките/добавките в документите не изхождат от него. Документите въз основа на които Комисията постановява решение по чл. 29 от Закона за обявяване на принадлежност, са изброени в чл. 25 от същия закон. В случая за секретен сътрудник - собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Правилен е и изводът на съда, че регистрационният дневник само по себе си също не може да се счита за безспорно доказателство, доколкото представлява вторичен документ, основаващ се на горните. Липсва подписан лично от Г. Георгиев документ, а нередовността на документите от външна страна, на които Комисията основава решението си за обявяване на принадлежност, осуетяват доказателствената им сила. Наличните поправки и дописвания с неустановен автор компрометират съдържащата се в документите информация. Правомощията на Комисията разписани в чл. 9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА - 1. издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1; 2.разкрива и обявява имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1 след всяка проверка по чл. 26, ал. 1 и следващите не са различни правомощия, както твърди касатора, а са последователни, свързани помежду си и не се противопоставят едно на друго. Комисията първо издирва, проуча и прави преценка и анализ на документите по чл. 25 от Закона, след това се произнася с решение по чл.29 от същия закон. От представения по делото протокол от проведено заседание, на което е гласувано решението за установяване на принадлежността на Георгиев към органите по чл. 1 от Закона, е видно, че липсват каквито и да са конкретни съображения, въз основа на които е прието, че Г. Георгиев е бил съпричастен към дейността на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, което по съществото си прави извода на административния орган за принадлежността му към службите на ДС и БНА немотивиран, както правилно приема в решението си първоинстанционния съд. Установените по делото факти водят до правния извод, че обжалваното решение е незаконосъобразно. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски. В полза на ответника е дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. по представен списък и договор за правна защита и съдействие. Съдът намира, че възражението за прекомерност на касатора е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и минимума, определен там. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение