Решение № 8084 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3642/2009 г.

Решение № 8084 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3642/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 245 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК и е образувано по молба на Иван Костадинов Иванов, Емил Манолов Иванов, Илиян Йорданов Кръстев, Росица Йорданова Атанасова и Спаска Илиева Тимчева, всичките от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение от 20.02.2008 г., постановено по гр. д. № 20723 по описа за 2007 г. на Софийския районен съд. В молбата се твърди, че решението, чиято отмяна се иска е неблагоприятно за молителите, защото те са придобили права върху имот, правото на собственост върху който е било възстановено на Янко Иванов Кръстев с решение на общинската служба по земеделие, за което представят и преписи от нотариални актове. Това решение на общинската служба по земеделие е обявено за нищожно с решението на районния съд, чиято отмяна се иска, поради което твърдят, че след като то е неблагоприятно за тях те имат правен интерес да искат неговата отмяна. Правното основание на искането за отмяна е чл. 239, т. 1 АПК - ново писмено доказателство. Новото писмено доказателство е писмо от район "Младост" при Столична община от 22.07.2008 г., с което се съобщава, че към 26.01.1992 г. Станка Мачканова не е била назначена на трудов договор в състав на поземлената комисия, издала решението, което е обявено за нищожно с решението на районния съд, чиято отмяна се иска. По подробно изложените съображения в молбата се моли, решението на районния съд да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Общинската служба по земеделие "Панчарево" не е взела становище. Петрунка Янкова Димова - заинтересована страна по молбата за отмяна е подала писмен отговор срещу нея, в който се съдържа становище за недопустимост на молбата и за неоснователността й. Твърди, че реституционното производство се развива само между заявителя на земеделските земи за реституция и общинската служба по земеделие, без участието на трети лица. По изложените съображения във възражението моли, молбата да не се уважава. По делото е постъпило и допълнение към първоначалното възражение, подадено от адвокат Николай Илиев, пълномощник на Елена Сандова Иванова, Петрунка Янкова Димитрова, Иванка Димитрова Костадинова, Елка Димитрова Стоянова и Василка Янкова Кръстева, всичките наследници на Янко Иванов Кръстев и заинтересовани страни. В него се съдържа също становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. По подробно изложените съображения се моли, молбата да не се уважава. Претендират се направените по делото разноски. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира молбата за отмяна за допустима, с оглед срока по чл. 240 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, тъй като молителите не притежават активната процесуална легитимация по чл. 246, ал. 1 АПК. Решението на районния съд, чиято отмяна се иска е постановено в производството, развило се по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 145 и сл. АПК. С него районният съд е обявил за нищожно решение № 41 от 26.01.1992 г. на бившата Поземлена комисия - "Младост", постановено по заявление с вх. № 494 от 14.04.1992 г. на Янко Иванов Кръстев. Нормата на чл. 246, ал. 1 АПК предвижда в условията на кумулативност правото да се иска отмяна на влязло в сила решение или споразумение, когато то има сила и е неблагоприятно за лицето, подало искането. В конкретния случай за молителите не е налице първата предпоставка - постановеното решение няма сила спрямо тях. Това е така защото молителите нямат гарантирано право на участие в реституционното производство, което се развива само между органа по поземлената реформа и собственикът, съответно заявителят и наследниците на земеделските земи. Това са и надлежните страни пред административния съд, а в конкретния случай пред районния, с оглед специалната родова подсъдност, в случай на оспорване на индивидуалния административен акт. В това реституционно производство не участват трети лица и те нямат законово гарантирано право на участие, поради което постановеното съдебно решение има сила само за страните по спора. Третите лица, които претендират самостоятелни права върху земеделски имот нямат гарантирано публично субективно право на участие в административното правоотношение, което се развива само между собственика на земеделската земя или наследниците, респективно заявителят и общинската служба по земеделие, нито пред съда, в случай на подадена жалба. Ето защо постановеното съдебно решение няма сила спрямо тях. По тези съображения подадената молба за отмяна е неоснователна, защото е подадена от лица, които искат отмяна на решение, което няма сила за тях. Липсата на една от предпоставките на чл. 246, ал. 1 АПК води до неоснователност на молбата за отмяна, поради което тя ще следва да се отхвърли. Направеното искане от адвокат-пълномощника на заинтересованите страни по молбата за отмяна за присъждане на направените по делото разноски е основателно и ще следва да се уважи на основание препращането на чл. 249 във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК. От приложения договор за правна защита и съдействие серия "А", № 0834544 от 21.04.2009 г. се установява, че заинтересованите страни са направили разноски от 300 лв. Молителите ще следва да бъдат осъдени да им ги заплатят. Водим от горното настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение