Решение № 5900 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2018 г.

Решение № 5900 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Цанков, чрез адв. Н. Николов, срещу Решение № 60 от 25.05.2018 г., постановено по адм. д. № 33 по описа на Административен съд – Силистра (АС - Силистра) за 2018 г. в отхвърлителната предявения от Цанков иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") част. С посоченото съдебно решение ГД "ИН" е осъдена да заплати на Цанков обезщетение в размер на 500, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди от нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) вследствие неблагоприятните битови условия в Ареста – гр. Силистра през периода от 05.09.2013 г. до 21.07.2014 г. като искът в останалата му част за разликата над 500, 00 лв. до пълния предявен размер от 12000, 00 лв. за посочения период е отхвърлен. В осъдителната ГД "ИН" част решението не е предмет на касационна проверка. В касационната жалба се поддържа становище, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото "... единственото неправилно нещо в Решението" е определеният размер на присъденото обезщетение за причинените на касационния жалбоподател неимуществени вреди. Според Цанков този размер се явява несправедлив и безкрайно занижен, особено на фона на продължителността на задържането (320 дни). Моли се отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от назначения му адвокат, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът – ГД "ИН" оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който моли решението в обжалваната част да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Силистра е разгледал предявения иск от Цанков срещу ГД "ИН" с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 12000, 00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди от нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС вследствие неблагоприятните битови условия в Ареста – гр. Силистра през периода от 05.09.2013 г. до 21.07.2014 г. При подробно и обстоятелствено изяснена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел иска за присъждане на обезщетение на Цанков заради причинените му неимуществени вреди в исковия период от лошите условия в Ареста – гр. Силистра за допустим и частично основателен, поради което го уважил до размера на 500, 00 лв., а в останалата част отхвърлил иска. В последната част решението е предмет на касационна проверка. Първоинстанционният съд направил извод, че по делото е безспорно установено наличието на незаконосъобразно фактическо бездействие на ответника, комуто е нормативно възложено да осъществява ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и конкретно в случая в Ареста – гр. Силистра, където бил задържан Цанков за исковия период. Нему не били осигурени условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство – минимална жилищна площ от 4, 00 кв. м. в килиите, необходими за спокойното му биологично съществуване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за ефективно проветрение и осветление, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве, и за нарушаване на забраната, установена в чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Като се позовал на практиката на Съда по правата на човека, първоинстанционният съд посочил, е чл. 3 КЗПЧОС задължава държавата да осигури на лицето с наложена мярка за неотклонение "задържане по стража" условия, зачитащи човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение на мярката да не излага лицето на отчаяние и изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в ареста. Съдът отчел, че следва да се съобрази кумулативния ефект от тези условия, както и продължителността на задържането, което в конкретния случай е 320 дни. Съдът съобразил презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС и като взел предвид, че насрещно оборване не е осъществено от ГД "ИН", приел, че искът е доказан по основание, доколкото администрацията на ответника не е изпълнила задълженията си за осигуряване на човешко и достойно отношение към задържания, като не му осигурила достъп до естествена слънчева светлина, разходка на открито в съботните и неделните дни, представляваща израз на гарантираното му право на двигателна активност, постоянен достъп до санитарно помещение съобразно биологичните нужди на човешкия организъм и течаща вода, минимална жилищна площ от 4 кв. м. За да определи присъдения размер на обезщетението от 500, 00 лв., съдът се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и взел предвид естеството на увреждането, степента на понесения дискомфорт и периода на престоя на Цанков в ареста при установените условия. Съобразил, че по делото не е установено и доказано за Цанков да са настъпили конкретни физически или психически увреждания като следствие на условията в ареста, както и заявеното от лицето, че оплаквания към служителите от "Арести" той няма. Последното, според съда свидетелствало, че чувството на унизително отношение било в известна степен компенсирано от човешкото отношение към него от надзорно – охранителния състав. По тези съображения съдът присъдил обезщетението и отхвърлил иска за разликата над размера от 500, 00 лв. до претендирания такъв от 12000, 00 лв. В обжалваната част решението е валидно, допустимо и правилно. В тази част то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Силистра е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за частична основателност на предявената от Цанков искова претенция във връзка с битовите условия в Ареста – гр. Силистра до размера на 500, 00 лв. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на арестните помещения съобразно изискванията на Конвенцията, като част от вътрешното право на държавата, по който въпрос спор няма пред настоящата инстанция предвид липсата на подадена жалба от ГД "ИН". Относно размера на присъденото обезщетение съдът е мотивирал решението подробно, като съображенията му, основани на правилна преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства се споделят изцяло от настоящия съд, предвид което не е нужно да се повтарят. Не се възприемат като основателни от настоящия състав оплакванията на Цанков относно размера на присъденото обезщетение. Този размер е определен в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД и ще го възмезди адекватно. Съдът е преценил критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането (320 дни) и последиците за касационния жалбоподател – липса на установени по делото конкретни физически или психически увреждания на Цанков. Присъденото обезщетение е определено при съобразяване на всички релевантни факти и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от него. Във тази връзка и предвид твърденията на Цанков за незаконосъобразни бездействия, правилно е съобразено от съда, че макар в почивните дни задържаните лица да не се извеждат на открито с оглед гарантиране на сигурността в ареста, престоят им през останалите дни на "каре" е увеличен с по половин час. Обосновано на доказателствата по делото съдът е взел предвид и това, че в ареста се осигурява и използването на тоалетна при нужда (където е и банята) по всяко време при сигнализиране чрез бутоните в килиите или чрез почукване, въпреки безспорното неудобство от повикване на постовите надзиратели при всяка нужда от ползване на тоалетна. Горното, което не се оспорва от касационния жалбоподател, дава основание на настоящия състав да приеме, че първоинстанционният съд е отчел характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите и е определил размер на обезщетението, който се явява достатъчен, за да възмезди претърпените от Цанков неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на присъденото обезщетение не се явява несъразмерен, несправедлив и занижен, както твърди Цанков и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от лицето. Предвид всичко гореизложено решението в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 500, 00 лв. до претендирания размер на обезщетението 12000, 00 лв. е обосновано и е постановено при правилно приложение на закона. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила в тази част. Не е налице твърдяното касационно основание за неговата отмяна в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение