Решение № 14554 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2013 г.

Решение № 14554 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 2699 от 13.12.2012 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. д. № 781 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 161104523/7.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 108/2.02.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. Пловдив (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който на "АОП Инвест" ЕООД, гр. Пловдив, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 20 268.70 лв. за данъчни периоди м. 09 и м. 10 2007 г. и м. 11.2008 г. по фактурите, издадени от "Билд груп" ЕООД и са начислени лихви за забава в размер общо на 8 282.31 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "АОП Инвест" ЕООД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "АОП Инвест" ЕООД, гр. Пловдив, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е бил РА № 161104523/7.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 108/2.02.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. Пловдив (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който на "АОП Инвест" ЕООД, гр. Пловдив, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 20 268.70 лв. за данъчни периоди м. 09 и м. 10 2007 г. и м. 11.2008 г. по фактурите, издадени от "Билд груп" ЕООД и са начислени лихви за забава в размер общо на 8 282.31 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че процесният РА съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон. Съдът е описал фактическата обстановка, приета за установена от органите по приходите, допълнително събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство, както и заключението на съдебно- счетоводната експертиза, като от правна страна е посочил, че спорът се концентрира в това налице ли са действително извършени доставки на спорните услуги- СМР. За да отговори положително на този въпрос, съдът е приел, че по делото са ангажирани достатъчно на брой убедителни писмени доказателства за реалността на преките доставки на фактурираните услуги от посочения доставчик. Счел е, че изводът на органите по приходите за липса на доказателства за реалност на процесните доставки е резултат на необсъждането на относимия писмен доказателствен материал, като се е позовал на приобщените Договор, фактури, доказателства за плащане, актове обр. 19, въз основа на които е установил, че в изпълнение на задължението си по чл. 264, ал. 1 ЗЗД, възложителят е приел извършената от изпълнителя работа и обяснения относно превъзлагането на услугите на трети лица. Релевирани са факта на редовното осчетоводяване на стопанските операции при всеки един от търговците по веригата, така също и доказателствата във връзка с последващите доставки, осъществени от "АОП Инвест" ЕООД спрямо неговите възложители, които от своя страна са били обект на насрещни проверки и са потвърдили получаването им, като са ангажирали и съответните доказателства. В мотивите си съдът е съобразил още, че след като изричните констатации на органите по приходите в частта по ЗКПО са ги мотивирали да приемат, че не са налице основания за преобразуване за нуждите на данъчното облагане на декларираните от лицето данни по ОПР и ГДД относно осчетоводените от него разходи и приходи, то следва да се приеме , че същите са приети от ревизиращия екип за реално извършени, както и че са осчетоводени съответните приходи. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС- конкретно на Решение по дело С-80/11 и С-142/11, а така също и на Решение по дело С-218/10. С оглед на всичко това, административният съд е приел, че правото на данъчен кредит е било надлежно възникнало и упражнено, а РА в горепосочената му част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно- обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Правилно административният съд е приел за безспорно обстоятелството, че СМР, така, както са обективирани в приложените по делото актове обр. 19 на съответните обекти, са реално осъществени. Правилно наред с това, съдът е установил, че нито "АОП Инвест" ЕООД е извършил със собствени сили процесните СМР на обектите, съобразно възложената му работа, нито че това е сторено от наети за целта лица от самия "Билд груп" ЕООД в качеството му на пряк доставчик на ревизираното лице, а че това е станало посредством превъзлагането им на "Аси пакинг" ЕООД, респ. "Задмория" ЕООД, които, несъмнено, в хода на извършените им насрещни проверки, не са представили доказателства за наети по трудови или други правоотношения лица, нито такива за реално осъществяване на доставките. В контекста на изложеното, административният съд обосновано е преценил, че такива доказателства са представени от самия оспорващ с жалбата му по административен ред, но същите са били заверени като изходящи от самите предходни доставчици (относно гореспоменатите договори, фактури, актове обр. 19 и пр. доказателства). Административният съд, в съответствие с нормата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, е възприел заключението на вещото лице, като го е обсъдил заедно с другите доказателства по делото. Въз основа на това е счел, че е налице съответствие между съставените актове обр. 19 от предходните доставчици, тези съставени от прекия доставчик и тези, съставени от самото ревизирано лице при префактурирането на услугите. Като индиция в посочената насока решаващият съд правилно е релевирали и извършеното разплащане между "АОП Инвест" ЕООД и неговия пряк доставчик. законосъобразни са изводите на съда, че след като от изричните констатации в частта по ЗКПО и като цяло в РА, в това число и в частта по ЗДДС, може да се направи извод, че приходната администрация е приела за реално осъществени всички доставки, по които "АОП Инвест" ЕООД се явява изпълнител, включително и тези по префактурирането на процесните СМР, посредством тяхното изрично обследване, след като именно тези констатации не са дали основания на органите по приходите да преобразуват финансовия резултат на дружеството за процесните периоди, то следва да се приеме, че същите са възприети като реално извършени. Касационният състав споделя становището на административния съд, че поради сходство на фактическия състав при разрешаването на настоящия правен спор следва да бъдат съобразени и мотивите на СЕС, обективирани в Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При установеност на надлежното фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство, върху органът по приходите пада задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да установи нарушения и измами. В ревизионния акт няма конкретни констатации за такива, а същевременно се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани доказателства, нито са обсъждани обективни данни, а в допълнение - не е направена и съответната правна квалификация. В реда на гореизложеното следва да се посочи, че съдът е достигнал до правилния извод, че правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде отказано по съображения, че както прекият доставчик, така и подизпълнителите "Задмория" ЕООД и "Аси пакинг" ЕООД нямат декларирани наети лица за СМР. Изводът, че доставчиците не притежават кадрова обезпеченост, още повече изведен чрез неточно интерпретиране на фактите по делото, не може да обоснове отказ за признаване на данъчен кредит, при условие че събраните доказателства безспорно удостоверяват извършените доставки - вида и характера на услугите и фактическото им предоставяне от страна на доставчика. Отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата за услугата не е доказал кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и споменатото по- горе решение му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В случая не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи и има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя услуги, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. За прецизност на изложението следва да се посочи, че настоящият състав не споделя изводите на административния съд, основани на доказателственото значение на факта на неизвършване на корекции за ревизираните периоди с РА на прекия доставчик, тъй като само от факта, че в съставен на издателя на фактурата РА данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания ДДС, не може да се направи извод, че е признала, че фактурата съответства на действително извършената облагаема сделка. Такова е тълкуването на Съда на ЕС в решенията по дела С-642/11 и С-643/11. В случая, обаче, са налице множество други доказателства за действителното осъществяване на фактурираните услуги, поради което и правилно съдът е приел, че не са налице основанията на чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на данъчен кредит да бъде отказано. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е и обосновано. Не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, поради което решението на Административен съд- Пловдив като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение на касатора не следва да бъде присъждано. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение