Решение № 11305 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15404/2011 г.

Решение № 11305 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15404/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Силвия Миланова и Иван Григоров, против Решение № 747/02.05.2011 г., постановено по адм. д. № 1089/2010 г., по описа на Административен съд Пловдив. Ответниците не са представили възражения по касационната жалба в предоставения им срок. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че жалбата е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Силвия Миланова и Иван Григоров против Заповед № КД-14-16-367/19.02.2010 г. на началника на СГКК - Пловдив, по отношение на имота с нов идентификатор 56784.520.1487, както и по отношение данните за собствеността на изградената в посочения имот сграда с нов идентификатор 520.1487.1. За да постанови обжалваното решение, Административният съд - Пловдив е приел, че не е доказана твърдяната незаконосъобразност на оспорената заповед, в частта с която е одобрено изменението на КК на гр. Пловдив, касателно ПИ с нов идентификатор № 520.1487. Според съда след влизането в сила на заповед № РД-18-48/03.06.2009 г., на изпълнителния директор на АГКК, обнародвана в ДВ, бр. 51 от 07.07.2009 г., с която са одобрени КК и КР за землището на град Пловдив, евентуалните непълноти, грешки или несъответствия в КК и КР могат да бъдат отстранени само по реда на чл. 58, ал. 1, т. 1 или т. 2 от Наредба № 3/2005 г. за ССПКККР, съответно по нарочна молба на заинтересованите от това лица или служебно от административния орган при наличието на изчерпателно уредените в нормативния акт хипотези за това, като в случая не е била налице никоя от посочените предпоставки. Решение е правилно. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обсъдени в тяхната цялост, съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт в частта, относно имота с нов идентификатор 56784.520.1478, както и относно данните за собствеността по отношение на самостоятелни обекти в находящата се в ПИ № 56784.520.1487 сграда с идентификатор № 56784.520.1487.1. Правилно съдът е приел, че административния орган не е бил сезиран с искане за изменение на КР към КК, каквото твърдение е направено от касатора. Същевременно не е установено да е налице хипотезата за възникване на задължение за служебно изменение на КР, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗКИР и вр. чл. 57, т. 8 от Наредба № 3/2005 г. Неоснователни са възраженията на касатора, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 и административният орган е следвало служебно да изготви изменението. Правилно съдът е приел, че със заповед № РД-18-48/30.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, с която са одобрени КК и КР за гр. Пловдив е влязла в сила, като след влизането й в сила административният орган не е бил сезиран с искане за отстраняване на евентуални непълноти, грешки или несъответствия в КК и КР по реда на чл. 58, ал. 1, т. 1 или т. 2 от Наредба № 3. Не са налице и визираните в чл. 58, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 хипотези за служебно изменение на кадастралната карта. Видно от изложеното, твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,