Решение № 388 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2080/2007 г.

Решение № 388 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2080/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на В. Д. Р. и Х. А. Р., чрез пълномощника им адв. Д, срещу решение № 65 от 15.01.2007 г. по гр. д. № 643/2006 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответницата по жалбата Д. Т. Я., чрез пълномощника й адв. З, изразява становище в писмено възражение за неоснователност на жалбата. Останалите ответници по жалбата Ж. Т. А., Д. Т. Я. и Ф. Т. К. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е оставил в сила решението от 7.03.2006 г. по гр. д. № 2777/2005 г. на Варненския районен съд, с което В. Д. Р. и Х. А. Р. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Ж. Т. А., Д. Т. Я., Д. Т. Я. и Ф. Т. К. владението върху възстановения на наследниците на Лефтер Х. Г. с решение № 49/24.09.1993 г. на ПК-гр. Варна, недвижим имот, представляващ УПИ ХV-1028 с площ от 343 кв. м., находящ се в гр. В., кв. Виница в кв. 60 по плана на кв. Виница, при посочени граници. Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е бил собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за периода 1936-1956 г. на нива от 10 дка в м. "Корията" в землището на кв. Виница, гр. В., включена през 1958 г. в блок на ТКЗС. С решение № 49/1993 г. на ПК-Варна на наследниците му - ищците е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху част от имота с площ 6,953 дка, в която част се включва процесния УПИ ХV-1208 в кв. 60 по плана на кв. Виница. Съдът е приел, че е налице идентичност между придобития от Лефтер Г. имот в м. "Корията", внесен в ТКЗС, и възстановения с решението на ПК, който извод е направен въз основа на констатациите в заключението на вещото лице, прието в първата инстанция, относно границите на имотите пл. № 1* и 8403, които включва възстановения имот, свидетелските показания, приложените скици от КП от 1956 г. и описанието на възстановения имот по решението на ПК, записването в емлячния регистър относно площ и местност, като не е споделил крайния извод на допълнителното заключение на вещото лице, прието във въззивната инстанция, че не може да установи категорично идентичност. Спорният имот, който се владее от ответниците, е включен в строителните граници на населеното място и е част от бившия парцел ****Х в кв. 60, върху който е отстъпено право на строеж с договор от 12.01.1990 г. от държавата на В. Р. по време на брака й с Х. Р. Предпоставките на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, които да изключат правата на ищците, не са налице, щом като, както признават, са започнали строителството на сградата през септември 1991 г., т. след 1.03.1991 г. Неоснователен е доводът на касаторите, че решението на ПК не е завършен акт, предвид индивидуализацията на имота и липсата на скица съгласно чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решението на ПК № 49 от 24.03.1993 г. имотът е възстановен в стари реални граници и съдържащото се описание е достатъчно за индивидуализацията му. Фактическият състав на реституцията е завършен с това влязло в сила решение. Изискването за прилагане на скица е въведено едва с изменението на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 45/1995 г. Неоснователно е и оплакването, че съдът неправилно се е позовал на изискването по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ строежът да е започнал към 1.03.1991 г., който момент е въведен с изменението ДВ, бр. 98/1997 г. Правилно съдът е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ в последната й редакция. Освен изложените от въззивния съд съображения във връзка с тълкуването на разпоредбата в предходната й редакция, като аргумент следва още да се има предвид и § 34 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/1997 г./. Основателно е оплакването на касаторите по отношение извода на въззивния съд за идентичност на притежавания от наследодателя на ищците имот и възстановения с решението на ПК. Предвид данните в писмените и гласните доказателства, в случая е необходима и експертиза на вещо лице. Назначеното от въззивния съд вещо лице е дало непълно заключение, тъй като не е взело предвид свидетелските показания относно граници и съседи на имота. Освен това съдът не е поставил точна задача на вещото лице, която изисква индивидуализация със скица на имота, който е реституиран от ПК, и съпоставка с имота, описан от свидетелите, както и с индивидуализация по КП от 1956 г. Съдът не е констатирал и не е изяснил несъответствията в констатациите на вещото лице в първата инстанция и тези във въззивната. В п. 2 на заключението в първата инстанция вещото лице сочи данни за записванията в разписния лист за имотите № 1* и 8503 по КП от 1956 г. - на кого са записани те и съседните имоти, а в допълнителното заключение на същото вещо лице във въззивната инстанция и обясненията му в с. з. сочи, че в разписните листи към КП от 1956 г. не фигурират имена на собственици на тези имоти, както и на съседните. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.