Решение № 15206 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7240/2010 г.

Решение № 15206 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7240/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водно строителство 2000" АД - гр. Плевен срещу решение № 195/11.05.2010 г., постановено по адм. дело № 614/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 150900282/15.06.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 339/13.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за определен ДДС за внасяне в размер на 4 702,53 лв., вследствие отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди месеците октомври, ноември и декември 2005 г. и януари и февруари 2006 г. в размер на 17 152,90 лв. по 17 бр. фактури, издадени от "А и П" ООД и отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 110,28 лв. по 1 фактура, издадена от ЕТ "Купър-Ангел Антонов" за месец септември 2005 г, както и определени преки данъци, вследствие увеличение на финансовия резултат за 2005 г. и 2006 г. отчетени разходи по фактури, издадени от "А и П" ООД в размер на 76 531,30 лв., отчетени разходи по фактура от в размер на 1 137,50 лв. ЕТ "Купър-Ангел Антонов" и отчетени разходи по фактура, издадена "Ивемис Къмпани" ЕООД в размер на 3 070 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 и 13 ЗКПО (отм.), ведно с лихвите. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че още в ревизионното производство са били представени процесните фактури, заверени копия от банкови извлечения и РКО и от тях се установявало, че е извършено разплащане по фактурите, а в хода на съдебното производство са били представени и свидетелства за регистрация на автомобилите, зареждани с горивото по процесните фактури, както и наемен договор между "Водно строителство-2000" АД като наемодател и "А и П" ООД като наемател. Подробни съображения са изложени в касационната жалба с искане за отмяна на съдебното решение и на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Дочева. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По ЗДДС (отм.). За непризнатото от органите по приходите право на приспадане на данъчен кредит по 17 бр. фактури, издадени от "А и П" ООД за данъчни периоди месеците октомври, ноември и декември 2005 г. и януари и февруари 2006 г. в размер на 17 152,90 лв. първоинстанционният съд е приел, че не са ангажирани убедителни доказателства за реалността на доставките с предмет дизелово гориво, бензин и спирачна течност. Съдът е приел, че фактическата обстановка, установена от ревизиращите органи е останала с непроменен резултат и в съдебното производство. За представения договор за наем на бензиностанция, сключен между жалбоподателя и доставчика му "А и П" ООД съдът е приел, че с него не се доказва реалността на доставките на горива, както и че то не се установява и с представените свидетелства за регистрация на МПС и описите за гориво, съставено от жалбоподателя. Макар, че вещото лице е дало заключение за начисляване на ДДС по спорните фактури, съдът е приел, че това не е достатъчно за да се признае правото на данъчен кредит, а относно представения РА № 1501739/06.10.2006 г., издаден на доставчика "А и П" ООД съдът е счел, че с него също не се доказва реалността на процесните доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като ревизията е била по реда на чл. 122 ДОПК поради липса на представени документи за счетоводна отчетност. За отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от ЕТ "Купър-Ангел Антонов" за месец септември 2005 г. първоинстанционният съд също е приел, че не е доказана реалността на доставката с предмет "ламарина", тъй като ниво в ревизионното производство, нито пред съда са представени доказателства за реалността на тази доставка. В посочената обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно. Реалността на доставката е необходима предпоставка, наред с останалите по чл. 64 във връзка с чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), тъй като законодателят е предвидил приспадане на правото на данъчен кредит по облагаеми доставки. Това означава наред с изискването и получателят и доставчикът да са регистрирани по ЗДДС (отм.) лица, те да осъществяват доставка при която е налице прехвърляне правото на собственост на стоки или предоставянето на услуги. В процесния случай доказателства за прехвърляне правото на собственост върху горивата не са представени нито по време на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Представените описи са съставени само от получателя и не могат пряко да докажат, че стоките са продадени именно от "А и П" ООД. От тях въобще не може да се направи извод, че горивата са купувани от бензиностанцията, която "А и П" ООД държи под наем. В този смисъл неправилно вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза е констатирало, че описите са подписани и от доставчика. Правилно съдът е отбелязал в съдебния си акт, че договора за наем на бензиностанция, сключен между наемодателя - касатора и наемател - доставчика "А и П" ООД не може да доведе до извод за реалност на процесните доставки. Съставеният РА № 1501739/06.10.2006 г., издаден на доставчика "А и П" ООД правилно е преценен от решаващият съдебен състав, че не може да бъде доказателство за реалността на процесните доставки. Това е така, защото на първо място ревизията на доставчика е била по чл. 122 ДОПК поради непредставяне на счетоводна отчетност и проверка в счетоводството му не е извършвана. На второ място с ревизионния акт на прекия доставчик е отказано право на приспадане на данъчен кредит за ревизирания период - 01.01.2006 г. - 11.07.2006 г., поради което с него не се доказва реалност на част от процесните доставки. Първоинстанционният съд не е обсъдил представените още ДРА № 2588/30.12.2005 г., издаден на "А и П" ООД с ревизиран период 01.07.2004 г. - 30.04.2005 г., но и от него не може да се направи връзка с процесните доставки. Представен е и РА № 1562437/29.01.2007 г. на "А и П" ООД, но и от него не може да се извлече извод за реалност на процесните доставки. Освен това ревизионните актове на доставчиците не могат да се третират като преки доказателства за наличие или не на реалност на процесните доставки, освен ако в тях няма изрични констатации за тях, което не се установява да е налице в процесния случай. След като в процесния случай няма доказателства за реалност на доставките, а само описи, които изхождат от получателя на доставките, но не и от доставчика, правните изводи на решаващия съдебен състав за отказ от правото на данъчен кредит са законосъобразни. За издадената от ЕТ "Купър-Ангел Антонов" фактура № 1000000597/13.09.2005 г. за доставка на "ламарина" на стойност от 3 070 лв. правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на отказа на приходната администрация за правото на данъчен кредит, тъй като не са ангажирани доказателства за реалност на доставката - чл. 6, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). При липсата на доказателства за осъществена доставка като необходима предпоставка за признаване на посоченото материално право, единственият извод е този, възприет от решаващия съдебен състав, който е потвърдил констатациите в тази част на ревизионния акт. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания за отказаното право на данъчен кредит по тази доставка, поради което и в тази част следва да се приеме, че съдът е направил законосъобразни изводи относно прилагането на материалния закон. С оглед горното в частта по ЗДДС (отм.) решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По ЗКПО (отм.). Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата в частта по ЗКПО (отм.) с оглед непризнатите разходи на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) за доставките на горива и смазочни материали от "А и П" ООД и за доставка на ламарина по фактура, издадена от ЕТ "Купър-Ангел Антонов" е приел, че при съвкупната преценка на доказателствата по делото и на основание чл. 15, ал. 3, т. 2 от същия закон неосъществяването на реални доставки, а само счетоводно отразяване на разходите по тях не води до признаване на последните. Същите мотиви са изложени от съда и по отношение непризнатите разходи по фактура № 311/23.06.2006 г., издадена от "Ивемис къмпани" ЕООД за СМР. Решението и в тази част е правилно. Относно непризнатите разходи по доставките от "А и П" ООД и ЕТ "Купър-Ангел Антонов" следва да се имат предвид изложените по-горе мотиви относно непризнаването на данъчен кредит по същите доставки. За доставката от "Ивемис къмпани" ЕООД правилно съдът е потвърдил констатациите на ревизионния акт и те са свързани с това, че не могат да се признаят разходи, след като не е е доказана реалността на посочените във фактурата СМР. С оглед изложеното и в тази обжалвана част решението на съда не страда от пороците, посочени от касатора и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,