Решение № 4434 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8229/2014 г.
ВАСIII отделение22.04.2015 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2926 от 07.05.2014 г., постановено по адм. д. № 9271/2013 г. по описа на Административен съд София - град.
Мотиви
Решение № 4434 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8229/2014 г., III о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба от Шерго Зен Алдин Ахмед, гражданин на Ирак против решение № 2926 от 07.05.2014 г., постановено по адм. д. № 9271/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1202/30.07.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с която е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба Шерго Зен Алдин Ахмед, гражданин на Ирак я оспорва и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и оспореното решение като законосъобразно и правилно следва да се остави в сила, а касационната жалба отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока, посочен в чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение в производство по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145 АПК, АССГ е отхвърлил жалбата на Шерго Зен Алдин Ахмед, гражданин на Ирак против решение № 1202/30.07.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците. Съдът е приел, че правилно председателят на ДАБ е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Шерго Зен Алдин Ахмед, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От представената по делото административна преписка е установено от съда, че в административното производство са проведени три интервюта със заявителя, приобщени са обобщена справка на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фронт" при ДАБ за обстановката в Ирак от 22.11.2012 г. и становище от ДАНС. В обжалваното пред АССГ решение, административният орган е обсъдил сочените от гражданина на Ирак мотиви за търсена закрила и обстановката в северен Ирак, която според официалните данни се отличава с относителна сигурност и стабилност. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че обстановката в северен Ирак не може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт, с оглед на което е достигнал до извода, че не са налице основания за предоставяне на исканата закрила по чл. 9 от ЗУБ. Решението е правилно. С обжалваното пред АССГ решение № 1202/30.07.2013 г. председателят на Държавна агенция за бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Шерго Зен Алдин Ахмед. Законосъобразни са изводите на АССГ, че по отношение на иракския гражданин не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Изтъкнатите от чужденеца причини за отпътуване от Ирак не са свързани с опасения за сигурността и правата му поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот, сигурност и свобода не могат да бъдат свързани с никой от признаците на преследване по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни са съображенията на АССГ и по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на иракския гражданин на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Установено е, че бежанската история на иракския гражданин е противоречива, а освен това са несъстоятелни твърденията му, че не може да се ползва от ефективна закрила в страната си, тъй като съгласно приложена справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, обстановката в северен Ирак, където е пребивавал молителят до напускането на държавата си по произход е стабилна с забележителен просперитет и развитие на гражданското общество, включително създаването на многобройни неправителствени организации, извършващи активна дейност в защита на човешките права. Съдът е приел, че с оглед на всички тези данни административният орган правилно е достигнал до извода, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. Анализирайки тези доказателства и като е съобразил постановеното в мотивите към решение по дело № С-465/2007 г. на СЕО, Голям състав по тълкуването и прилагането чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съдът е направил законосъобразния извод за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По изложените съображение настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение