Решение № 8212 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3237/2021 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници, против решение 273 от 08.02.2021 г., постановено по адм. дело 3266/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което иска неговата отмяна. Претендира разноски. Ответната страна ПРИМЕКС-АВГ ЕООД, чрез адвокат Лайкова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Пловдив е образувано по предявен иск от ПРИМЕКС-АВГ ЕООД, срещу Агенция Митници, с който се претендира обезщетение в размер на 1000 лева, представляващо заплатени адвокатски възнаграждения по АНД 3796/2019 г. по описа на РС Пловдив и по К.Н.А.Д. 2840/2019 г. по описа на АС Пловдив. С обжалваното решение Административният съд Пловдив е осъдил Агенция Митници да заплати на ПРИМЕКС-АВГ ЕООД сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление 1554/2019 г., издадено от Началника на отдел Митническо разузнаване и разследване Тракийска към ЦМУ на Агенция Митници и е отхвърлил исковата молба за присъждане на законна лихва в размер на 160 лв. върху присъдената сума, считано от датата на издаване на НП до датата на подаване на исковата молба. Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатени в хода на обжалването му адвокатски възнаграждения в общ размер на 1000 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Посочено е, че адвокатските възнаграждения представляват имуществена вреда, която е настъпила във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, защото ищецът не би направил разноски за адвокат, ако не му е било издадено Наказателно постановление 1554/2019 г., издадено от Началника на отдел Митническо разузнаване и разследване Тракийска към ЦМУ на Агенция Митници. Постановеното решение е правилно. Видно от доказателствата по делото, с Наказателно постановление 1554/2019 г., издадено от Началника на отдел Митническо разузнаване и разследване Тракийска към ЦМУ на Агенция Митници на ПРИМЕКС-АВГ ЕООД е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 4 000 лв., на основание чл. 64, ал. 4 ЗАДС и на основание чл. 124а. ал. 2 от ЗАДС във връзка с чл. 121, ал. 1 ЗАДС ПРИМЕКС-АВГ ЕООД е лишен от правото да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от 2 месеца, като са отнети стоките предмет на нарушението. НП е обжалвано пред Районен съд Пловдив, който го отменил с решение 1306/11.07.2019 г., постановено по НАХД 3796/2019 г. В съдебното производство ПРИМЕКС-АВГ ЕООД е представлявано от адв. Лайкова, на която съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 06.06.2019 г., е заплатена сумата от 500 лв. за процесуалното представителство по делото. Плащането е извършено в брой. Решението на районния съд е било обжалвано пред АС Пловдив, като с решение 2284 от 12.11.2019 г., постановено по к. адм. д. 2840/2019 г., е потвърдено решението на първоинстанционния съд. Пред касационната инстанция ПРИМЕКС-АВГ ЕООД е бил представляван от адв. Лайкова, като за това й е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 19.08.2019 г. Плащането е извършено в брой. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията. Претендираната сума в общ размер на 1000 лева като заплатени адвокатски възнаграждения са доказани. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред съответните съдебни инстанции във връзка с оспорването на Наказателно постановление 1554/2019 г., издадено от Началника на отдел Митническо разузнаване и разследване Тракийска към ЦМУ на Агенция Митници. Адвокатските възнаграждения са дължими и съгласно изложените съображения в решението по ТД 2/2016 г. на ВАС. Направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателните постановления следва да се приемат като пряка и непосредствена последица от засягащите правната му сфера административни актове. Правилно административният съд е квалифицирал заплатените от ПРИМЕКС-АВГ ЕООД адвокатски възнаграждения за процесуална защита в съответните съдебни производства по обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление като имуществена вреда, причинена пряко от отмяната му. В пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление 1554/2019 г., издадено от Началника на отдел Митническо разузнаване и разследване Тракийска към ЦМУ на Агенция Митници, ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в направата на разноски в общ размер на 1000 лева за адвокатски възнаграждения в производството по обжалване на наказателното постановление. По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева за настоящата съдебна инстанция, съгласно приложения договор за правна помощ от 25.02.2021 г., изплатени изцяло в брой, което не се явява прекомерно по смисъла на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,