Решение № 4596 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8724/2014 г.

Решение № 4596 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8724/2014 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора, подадена чрез пълномощник, против решение № 94 от 16.05.2014 г., постановено по адм. д. № 96/2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отменена негова заповед № 20225/3.07.2013 г. за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на МПС", по жалбата на Янко Георгиев Янков. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че са изпълнени всички материалноправни предпоставки на чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата: водачът е лишен от пълния брой предоставени му по силата на нормативен акт контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на Янко Янков бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Янко Георгиев Янков не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед № 20225/3.07.2013 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на МПС" на Янко Георгиев Янков от гр. Стара Загора. За да отмени административния акт, съдът е обсъдил в мотивите си седем броя наказателни постановления - НП № 14034/2006 г.; НП № 4895/2007 г.; НП № 193757/2008 г.; НП № 790/2008 г.; НП № 1758/2009 г.; НП№ 13921/2008 г. и НП № 9577/2010 г. Приел е, че към датата на издаване на заповедта на Янков са отнети общо 21 контролни точки от придобитите от водача 39 контролни точки към датата на издаване на СУМПС през 2008 г., поради което не е налице материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Според съда административният орган е допуснал и съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, тъй като не е уведомил адресата за оставащите валидни контролни точки, доколкото наказателните постановления съдържат противоречиви отбелязвания. По тези съображения е отменил атакуваната заповед като незаконосъобразна. Касационната инстанция приема, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените мотиви. Правно основание за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), същото се изземва. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.), първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Следователно, материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка изискват на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган, при което крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влязло в сила наказателното постановление, установяващо нарушението, вида и размера на наказанието. Административният орган е издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като е посочил правната норма, но не е изложил никакви фактически основания, въз основа на които е достигнал до правното заключение за прилагане на ПАМ. В административната преписка, изпратена по делото, се съдържа справка от 17.02.2014 г. за нарушител по Закона за движение по пътищата, изготвена за Янко Георгиев Янков, описваща издадени правораздавателни актове, наложените административни санкции и отнетите контролни точки. Отделно от това, органът е приложил към преписката и наказателни постановления, които съдът е обсъдил в решението си. Тези актове не са описани в обстоятелствената част на атакуваната заповед, в която е посочено само, че водачът е изгубил всички контролни точки "във връзка с НП № 9577/8.10.2010 г." Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В случая, в оспорената заповед не са посочени конкретните фактически основания, които органът е съобразил, за да изведе правния си извод, че са налице основанията по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Издателят на акта не се е позовал на друг предшествуващ и издаден във връзка с него документ на помощен орган - съпътстващи предложения, докладни записки и други документи, които да се приемат като неразделна част от заповедта и от които да се извлекат конкретните фактически съображения, въз основа на които органът е приложил визираното в акта правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В обстоятелствената част на административния акт не са цитирани никакви официални документи или справки, които да бъдат част от фактическите констатации на органа и въз основа на които обстоятелства той да е достигнал до правния извод за нарушение на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. С посоченото в заповедта наказателно постановление на Янков са отнети 6 контролни точки за установено административно нарушение по Закона за движение по пътищата. Съдът проверява индивидуалния административен акт за наличието на реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и за фактическите основания за издаването му. Посочената хипотезата на правната норма не може да бъде фактически обоснована от изложените в заповедта обстоятелства. Отнемането на 6 контролни точки по силата на цитираното наказателно постановление не води до извод за отнемане на всички 39 контролни точки на водача. Липсата на мотиви е нарушение на изискването за форма на акта, водещо до неговата незаконосъобразност и основание за отмяната му. Органът не е изложил никакви конкретни съображения, които сочат какви фактически констатации е направил и въз основа на преценката на какви доказателства е приложил превантивната ПАМ. В обжалваното решение съдът е обсъдил изпратените от административния орган доказателства и въз основа на тях е извел правните си заключения, което по същество е допълване на контролирания от него административен акт с мотиви от фактическа страна, което е недопустимо. Административният орган е длъжен да изложи фактически и правни основания при издаването на акта си, като в мотивите следва да прецени всички доказателства, които са от съществено значение за административния спор, чието разрешаване се цели с издаването на административния акт. Именно наведените от издателя на акта конкретни факти и обстоятелства, подведени под приложимата правна норма, са предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Липсата им засяга съществено и упражняването в пълен обем на правото на защита от адресата на акта. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил, административният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд