Решение № 15290 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10691/2012 г.

Решение № 15290 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10691/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Невена Вълчева Вълчева от гр. Ямбол, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Жанета Алдинова, срещу решение № 107 от 30.07.2012 г. по адм. дело № 146/2012 г. на Административен съд - гр. Ямбол.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че на 9.10.2010 г. в Кралство Испания Невена Вълчева е родила близнаци, български граждани по произход. На 25.05.2011 г. е подала молба-декларация по чл. 2, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) с искане да й бъде отпусната еднократната помощ по чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за отглеждане на близнаци до навършване на една година. Със заповед № Д2-Я-1485 от 31.05.2011 г. упълномощено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ямбол длъжностно лице е отказало да отпусне исканата помощ с мотиви, че вземането за нея е погасено с изтичането на срока по чл. 12, т. 6 ЗСПД - шест месеца, считано от края на месеца, през който са родени децата.

С посоченото по-горе решение Ямболският административен съд е отхвърлил жалбата на Невена Вълчева срещу този отказ с мотиви, че молбата - декларация следвало да бъде подадена до 1.05.2011 г. и след като това не е сторено в посочения срок, а на 25.05.2011 г., вземането по чл. 6а, ал. 1 ЗСПД е погасено и отказът е законосъобразен.

Решението е правилно.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение и са обосновани със следните аргументи:

1. Липсата на оспорване на истинността на удостоверение изх. № 11/0052 от 26.06.2012 г. (с което се удостоверява, че подписът в оспорената заповед за отказ е положен от служителя Светлозар Иванов Пехливанов, който на основание чл. 10 ЗСПД е бил упълномощен от директора на ДСП - Ямбол да отпуска семейни помощи за деца по този закон) не променя направеното оспорване по надлежен ред на положения подпис под заповед № Д2-Я-1485 от 31.05.2011 г., а именно, че подписът не е положен от упълномощения служител Светлозар Пехливанов. Въпреки така направеното оспорване от Невена Вълчева, административният орган не е ангажирал никакви доказателства за установяване автентичността на този подпис, освен цитираното по-горе удостоверение, което не съставлява годно доказателствено средство, установяващо кое е лицето, положило подписа под оспорената заповед.

1. На следващо място незаконосъобразно съдът бил приел в оспореното решение, че срокът, визиран в разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗСПД не можел да бъде удължен, поради наличието на обективни причини за неговото неспазване, приемайки че този срок бил преклузивен, а не процесуален срок. Липсата на законов текст, уреждащ предпоставките за удължаване на срока по чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗСПД не прегражда възможността на жалбоподателката да направи подобно искане, още повече че в производството пред Ямболския административен съд били представени надлежни писмени доказателства, безспорно установяващи наличието на обективни, непредвидими обстоятелства, попречили й да подаде своевременно искането си за еднократната помощ.

Тези доводи и аргументите, с които са обосновани, са неоснователни.

Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва - чл. 193, ал. 3, изр. 1-во от Гражданския процесуален кодекс, приложим и в производството по административни дела на основание чл. 144 АПК. Следователно не директорът на ДСП - Ямбол е бил длъжен да установява, че подписът в оспорената заповед е положен от упълномощеното от него лице Светлозар Пехливанов, а жалбоподателката е била длъжна да докаже, че подписът в оспорената от нея заповед не е на упълномощеното лице Светлозар Пехливанов.

Ямболският административен съд не е приел, че срокът по чл. 12, т. 6 ЗСПД е преклузивен, а изрично е посочил в мотивите към решението, че този срок е давностен и поради това не може да бъде продължаван. Това становище е правилно и напълно се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,