Решение № 7926 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13567/2019 г.

Решение № 7926 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13567/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Й. Тренчева и от Л. Атанасов, срещу решение № 564/13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 94/2018 г. на Административен съд- Хасково. С последното, по жалбата на Л. Атанасов, е изменено решение № 45/1/1211037/3/01/04/01, изх. № 01-6500/2579/28.06.2017 г. в частта, с която на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на 3 043, 62 лв., представляваща 5% от изплатената безвъзмездна финансова помощ в размер на 60 872, 48 лв. по сключения договор № 45/1/1211037 от 28.05.2014 г. и е определен размер на финансова корекция от 2 434, 90 лв. В касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ са релевирани оплаквания за неправилност на решението в отменителната му част като необосновано и издадено в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му в тази част, както и да бъде отхвърлена изцяло жалбата, по която е образувано делото пред АС-Хасково, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. В касационната жалба на Л. Атанасов са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, по които се претендира връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационните жалби. С определение № 13740/16.10.2019 г. по адм. дело № 12678/2018 г., ВАС, четвърто отделение е отменил определението си от 17.09.2019 г., с което е даден ход по съществото на спора – по горепосочените касационни жалби, прекратил е производството по делото и е върнал адм. дело № 94/2018 г. на Административен съд-Хасково за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт. С решение от 22.10.2019 г. Административен съд-Хасково е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 564/13.07.2018 г. постановено по адм. дело № 94/2018 г., като е добавил нов абзац в диспозитива, с който изрично отхвърля жалбата на Л. Атанасов срещу оспореното решение за налагане на финансова корекция в останалата му част. Поправката е съобщена на страните, които не са го обжалвали в законоустановения срок. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба на Л. Атанасов е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - частично основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд- Хасково е образувано по жалбата на Л. Атанасов срещу решение № 45/1/1211037/3/01/04/01, изх. № 01-6500/2579/28.06.2017 г., на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на финансова корекция в размер на 3 043, 62 лв., представляваща 5% от размера на изплатената финансова помощ, по сключен договор № 45/1/121/1037/28.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. В разработения бизнес план жалбоподателят е заявил "Подобряване цялостната дейност на стопанството чрез закупуване на трактор и прикачен инвентар", с предмет на дейност: "Производство на земеделска продукция – растениевъдство", като в таблица 12 "Производствена програма" от раздел III. 2 "Финансово икономически статус – приходи и разходи" е посочил по години приходите от продажби на продукция. Със заповед № 330404/21.02.2017 г. на началника на отдел РТИ при ОД на ДФЗ- Хасково е разпоредена проверка на място след плащане, извършена в периода 22. 02-08.03.2017 г., в присъствието на бенефициера. При проверката е констатирано, че не е променено предназначението на инвестицията, активите се ползват съобразно предназначението си, не е констатирано преустановяване на дейността, но не са достигнати прогнозните стойности в бизнес плана, свързани с натовареност и капацитет. Установено е, че за 2016 г. са реализирани приходи от продажби на продукция в размер на 49 584, 40 лв., при заложени по бизнес план – 189 675 лв., което представлява 26. 14% от заложените приходи. За констатираните несъответствия е изпратено писмо, ведно с копие от контролен лист. В периода 22-24.06.2017 г. е извършена контролна проверка от Дирекция "Технически инспекторат" при ДФЗ, в присъствието на бенефициера, при която са потвърдени резултатите и констатациите на експертите от РТИ-Хасково. С писмо изх. № 01-6500/2579/28.04.2017 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил Л. Атанасов, че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, ведно с доказателства. Писмено възражение е постъпило след указания срок, поради което органът не го е взел предвид. Въпреки това, обаче, е посочил, че от представените обяснения и доказателства относно получените приходи от продажба на продукция изпълнението за 2016 г. е 28. 99%, което отново представлява изпълнение между 20% и 50% и съгласно т. 30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. подлежи на санкция 5% от изплатената субсидия. На база констатираните несъответствия, органът е издал решение № 45/1/1211037/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" и т. 8. 1 във вр. т. 4. 17 от договора за отпускане на финансова помощ и чл. 70, ал. 1, т. 4 и § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е определил финансова корекция на Л. Атанасов в размер на 3 043, 62 лв., представляваща 5% от размера на финансовата помощ, съгласно Методиката и установеното изпълнение на бизнес плана за една пълна финансова година, в общ размер на 26. 14% от заложените приходи за 2016 г. Въз основа събраните доказателства и назначената, изслушана и неоспорена от страните по делото съдебно-икономическа експертиза, Административен съд- Хасково е счел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в законоустановената форма, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон. Установил е, че инвестицията, предмет на договора не е изпълнена в цялост, като не е постигната частта от бизнес плана, с която ползвателят е заложил приходи от продажба на продукция, поради което е приел, че правилно на бенефициера е наложена финансова корекция. За да измени административния акт в частта му относно размера на финансовата корекция, съдът е приел, че към момента на издаването му, разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ гласи, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове, т. е. органът не е имал законово основание за определяне на финансова корекция върху националното финансиране. Постановеното решение е неправилно в частта му, в която съдът е изменил решението по отношение размера на финансовата корекция. При постановяване на решението си съдът правилно е приел, че допуснатите от бенефициера действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 23/2009 г., Наредба № 8/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри, което от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Установено е, че на 28.05.2014 г. между ДФЗ, "Местна инициативна група Харманли" и Л. Атанасов е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" за подобряване цялостната дейност на стопанството чрез закупуване на трактор и прикачен инвентар за производство на земеделска продукция - растениевъдство, според чл. 1. 1 от който, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 40% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 45/1/1211037 от 09.12.2013 г. В чл. 1. 2 от договора е посочено, че Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, Наредба № 23/2009 г. и Наредба № 8/2008 г. Както правилно е посочил съдът, съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, като бизнес планът е един от задължителните реквизити на заявлението, който трябва да доказва значителното подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство /чл. 16, ал. 2/. Бизнес планът е относим към преценка постигане целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност на проекта за съответния период /§ 1, т. 17 от ДР на Наредба № 8/2008 г. /. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от 5-те години на изпълнение на бизнес плана, като за 2016 г. /след одобрена от ДФЗ промяна на бизнес плана/ са заложени приходи от продажби на продукция в размер на 189 675 лв. От анализа на цитираните норми и от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на бенефициера, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана за 2016 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредбата. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно установените нарушения, поради което същите не следва да се преповтарят. При определяне размера на финансовата корекция - 5%, ДФЗ се е позовал на Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Същата, обаче, е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в Държавен вестник, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок /чл. 195, ал. 2 АПК/. Нищожността е най-тежкият порок на административните актове, независимо дали по своя правен характер те са индивидуални, общи или подзаконови нормативни актове. Предвид установеното, следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание процесното решение № 45/1/1211037/3/01/04/01, изх. № 01-6500/2579/28.06.2017 г. за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размерът на последната, поради което и следва да бъде отменено в тази му част като неправилно, каквато е изградената към момента трайна практика на съставите на Върховен административен съд по идентични случаи. Следва да се отбележи, че позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 8/2008 г. и Наредба № 23/2009 г., издадени на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно § 3, съответно § 2 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по налагане на финансова корекция по договор, по който е отпусната финансова помощ, е проведена по Наредба № 23/2009 г. и Наредба № 8/2008 г., издадени на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23/2009 г. и чл. 51, ал. 1 и чл. 2 от Наредба № 8/2008 г. В касационната жалба на Л. Атанасов е посочено, че съдът неправилно е приел резултатите от назначената по делото СИЕ, тъй като жалбоподателят не е заявил, че приема изводите на вещото лице. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК, оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Такова е направено едва пред настоящата инстанция и с оглед забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания, настоящият състав не дължи произнасяне по наведения довод. По изложените съображения, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение от страна на Л. Атанасов, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. В тази част решението за налагане на финансова корекция е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му. Поради това атакуваното решение на Административен съд-Хасково, в тази му част следва да бъде оставено в сила. В останалата му част – относно размера на наложената финансова корекция, решението на съда и решението за налагане на финансова корекция следва да бъдат отменени, поради определяне на размера на финансовата корекция, въз основа методика, прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Предвид това и правилото на чл. 195, ал. 2 АПК, следва делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдът съобрази постъпилото в с. з. на 26.05.2020 гг. писмено становище от процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ – юрисконсулт П. Георгиева, в което се сочи, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Макар да не е направено изявление, че се поддържа жалбата, не е налице и валидно десезиране на съда с нея. При извършената служебна проверка относно правилното прилагане на материалния закон, а и в реда на изложените по- горе съображения, настоящият състав намира, че не са налице касационните основания, визирани в жалбата на ДФЗ. Предвид изхода от спора, решението на Административен съд-Хасково, с което Л. Атанасов е осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 320 лв., също следва да бъде отменено, тъй като разноски на страните в административното производство не се дължат при частично уважаване на жалбата. С оглед на последното и предвид изхода от настоящия спор, съдът не присъжда разноски и за настоящото, касационно производство. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 173, ал. 2, във вр. чл. 228 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение