Решение № 5086 от 15.5.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "НВГ Кариери" ООД, подадена чрез пълномощник, против решение 909 от 19.05.2022 г. по адм.д. 1794/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил оспорване на дружеството срещу разрешение за добив на строителни материали - мрамори на находище "Старите колиби", разположено в землището на [населено място], Община Асеновград, област Пловдив, обективирано в писмо изх. 53-00-12254/04.11.2015 г. на Агенция Пътна инфраструктура" (АПИ), с искане за обявяване на нищожност в частта, в която е определено "максимално количество взривно вещество за взривяване на един сондаж или в една серия следва да е до 60 кг". Касаторът релевира доводи за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по валидността на целия акт. Навежда твърдения и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становище, че Управителният съвет на АПИ не разполага с материална компетентност да определя количеството взривно вещество за взривяване на сондажи. Иска обезсилване на решението и произнасяне по същество с прогласяване нищожност на акта в оспорената част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на "НВГ Кариери" ООД за прогласяване нищожност на писмо изх. 53-00-12254/04.11.2015 г., с което на дружеството е разрешен добив на строителни материали - мрамори на находище "Старите колиби", разположено в землището на [населено място], Община Асеновград, област Пловдив, в частта, в която е определено "максимално количество взривно вещество за взривяване на един сондаж или в една серия следва да е до 60 кг". Оспореното писмо изх. 53-00-12254/04.11.2015 г. е издадено от член на УС на АПИ. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал административния акт. Тъй като оспорването на индивидуален административен акт е средство за защита срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган, т. е. срещу упражняване на държавна власт, законодателят изрично е определил, че оспорването се предявява срещу издателя на акта, от който се претендира засягане на права и законни интереси. Задължение на съда е да определи точно кой е органът, издал оспорения акт и именно него да конституира като ответник по делото - чл. 154, ал. 1 АПК. В производството пред АС - Пловдив като ответник е конституиран и участвал в процеса Управителният съвет на АПИ, който не е издател на писмото, чиято частична нищожност се иска. Това означава, че спорът е решен с участието на ненадлежна страна. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК. Едва след правилното конституиране на страните съдът следва да изясни характера на акта и провери валидността на оспореното властническо волеизявление. С оглед изложеното доводите на касатора за неговата неправилност не следва да се обсъждат. Претенцията за присъждане на съдебните разноски за настоящото производство следва да бъде разгледана от първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд