Решение № 1195 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8206/2011 г.

Решение № 1195 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8206/2011 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Илия Здравков Топузов от гр. София, чрез адв. Жерков срещу заповед рег. № К-9519 от 19.08.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й и противоречие с материалноправните разпоредби. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена по съображения, изложени в подробни писмени бележки. С решение № 4133/23.03.2011 г. на Върховния административен съд - трето отделение, постановено по адм. дело № 13596/2010 г., съдът е отменил обжалваната от Топузов заповед с мотива, че при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че дисциплинарното производство е започнало, осъществило се е и е приключило в отсъствието на служителя, което не се дължи на лимитативно посочените в закона обстоятелства по чл. 229, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗМВР. С решение № 8790/20.06.2011 г., постановено по адм. дело № 6140/2011 г., Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия, е отменил решение № 4133 от 23.03.2011 г., постановено по адм. дело 13596/2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение и е върнал делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд с указания за произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане на делото жалбоподателят поддържа жалбата си срещу заповедта за уволнение, като депозира ново писмено доказателство - влязла в сила присъда по НОХД № 552/2011 г. на Казанлъшкия районен съд, с която Илия Топузов е признат за невинен в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и 3 - за това, че на 23.06.2010 г. в гр. Казанлък е държал акцизни стоки - цигари без бандерол, на обща стойност 75 000 лв., като деянието е извършено в предварителен сговор с Милен Илиев и Красимир Петров, като Топузов е оправдан по повдигнатото му обвинение за цитираното по-горе престъпление. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител и при повторното разглеждане на делото оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки. Върховният административен съд - пето отделение, след като се запозна с доводите на страните, събраните по делото доказателства и задължителните по смисъла на чл. 224 АПК указания на Върховния административен съд - петчленен състав, прие за установено следното: Жалбата е предявена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресат на обжалвания административен акт с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Страните по делото не спорят, че Илия Топузов към датата на извършване на дисциплинарната проверка и издаване на обжалваната заповед за уволнение е заемал длъжността "полицейски инспектор V степен" във 02 група "Охрана на главни пътища и магистрали", сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР. Във връзка със сигнал до ГД "БОП" за извършвана от Милен Илиев търговска дейност с контрабандно внесени цигари без акцизен бандерол, специалните служби са били информирани, че в тази си дейност Милен Илиев се подпомага от полицейския служител Илия Топузов, който му осигурява безпроблемно придвижване по пътя. След проведени оперативно-издирвателни мероприятия са получени данни за предприета от Милен Илиев на 23.06.2010 г. доставка на цигари без бандерол в гр. Казанлък, при която същият ще бъде придружаван от Илия Топузов. С цел проверка на информацията и преустановяване престъпната дейност на лицата е сформирана група от служители на ГД "БОП" и дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР, които са командировани в гр. Казанлък, където са задържали Милен Илиев и Илия Топузов пред гараж на ул. "Есперанто" № 11 след слизане от шофирания от Илиев микробус, в който са открити цигари без бандерол на обща стойност около 70 000 лв. Срещу Милен Илиев, Илия Топузов и лицето, за което е била предназначена доставката на цигари - Красимир Петров, е образувано досъдебно производство № 51-К/2010 г. по описа на ОСлО в ОП - Стара Загора, в рамките на което срещу Илия Топузов е предприета мярка на процесуална принуда "Задържане под стража". Задържането на Топузов в качеството му на полицейски служител на местопрестъплението при акция срещу разпространението на контрабандни цигари без бандерол е широко отразено в медиите, видно от публикации в Интернет и вестник "Дневник" със следните заглавия: "полицай от СДВР е задържан в Казанлък за контрабанда на цигари"; "Закопчаха столично ченге с цигари за 60 бона" и др. Дисциплинарното производство срещу Топузов е отпочнато по предложение на директора на СДВР на база информация за задържането на Топузов в гр. Казанлък от директора на Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР. Дисциплинарното производство е образувано своевременно, видно от заповед рег. № К-7745/28.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която е определен и дисциплинарно-разследващ случая орган. С покана от 12.07.2010 г. Топузов е бил поканен да даде писмени обяснения по случая, каквито същият е депозирал пред ДРО на 14.07.2010 г., твърдейки в тях, че познава Милен Иванов Бегло, същият му е казал, че ще пътува до Казанлък и Топузов е решил да пътува с него, за да се срещне с роднини. Топузов не присъствал на товаренето на микробуса и не бил известен за това, че с него се превозват цигари без бандерол. Въз основа на събраните по дисциплинарната преписка доказателства - обясненията на служителите на ГД "БОП" и Д "Вътрешна сигурност" при МВР, участвали при задържането на Топузов в Казанлък, протоколи от разпит на свидетели в рамките на паралелно провежданото ДП № 51-К/2010 г. по описа на ОСлО-ОП - Стара Загора, протоколи от съдебни заседания по мярката за неотклонение по отношение на Топузов по описа на РС - Казанлък и ОкрСъд - Стара Загора, постановление за привличане на обвиняем и др., дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР от 19.07.2010 г., доведена до знанието на разследвания служител на 21.07.2010 г. Топузов е бил уведомен за правото си на възражение срещу обобщената справка, което е упражнил в срок, депозирайки писмени възражения вх. № 25141/21.07.2010 г. ДРО е изготвил завършващото си становище по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР до дисциплинарно наказващия орган - министъра на вътрешните работи. Министърът е приел писмените обяснения и възражения на жалбоподателя, полагайки в горния ъгъл на същите гриф "Запознат" с дата 18.08.2010 г., подпис и печат, с което е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е приключило с издаване на обжалваната заповед № К-9519/19.08.2010 г., с която на Илия Топузов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", водещо като последица и до прекратяване на служебното му правоотношение, за извършено от същия тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 23.06.2010 г. в гр. Казанлък при провеждане на процесуално-следствени действия по ДП № 51-К/2010 г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора, Топузов е задържан заедно с друго лице, с което са държали на склад акцизни стоки без бандерол - цигари от различни марки, подробно описани в заповедта, на обща стойност около 65 000 лв., за което му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и 3 във вр. с чл. 234, ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", като случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване. Горното деяние ДНО е квалифицирал като нарушения на т. 4, т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, поради което на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1 и 2, т. 8 ЗМВР, е наложил на Топузов най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Въз основа на така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд - пето отделение, стигна до следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентния за това административен орган и в рамките на разписаните от закона негови правомощия, поради което не е нищожна. Именно министърът на вътрешните работи по силата на чл. 228, т. 1 е компетентният да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" орган по отношение на служител категория "В", каквато е категорията на заеманата от жалбоподателя длъжност в структурата на МВР. Заповедта е издадена и при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 - 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който е установил фактите и е събрал доказателствата по случая, като за констатациите си е уведомил служителя и му е предоставил възможност да организира защитата си. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя. Оспорената заповед е постановена и при спазване на материалноправните разпоредби. Извършеното от Топузов деяние правилно е квалифицирано като нарушение на етичните правила. Неоснователни са развитите в жалбата оплаквания за липса на фактическо описание на нарушението, а още по-неоснователни - за това, че описаното не можело да се подведе под разпоредите на Етичния кодекс. Неоснователно е и позоваването на представената по делото оправдателна присъда по НОХД № 552/2011 г. по описа на КазанлъшкиЯ РС с мотива, че щом Топузов е оправдан за извършване на престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и 3 във вр. с чл. 234, ал. 1 от НК - държане на акцизни стоки без бандерол (процесните цигари) и доколкото фактическото описание на дисциплинарното нарушение в обжалваната заповед било за подозрения в извършване на това престъпление, то не е налице самото изпълнително деяние на вмененото му дисциплинарно нарушение, и заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Обстоятелството, че Топузов е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и 3 във вр. с чл. 234, ал. 1 от НК и не носи наказателна отговорност за извършеното, не го освобождава от носенето на дисциплинарна отговорност. Дисциплинарната му отговорност при това не е породена единствено и само от това дали самият той държи акцизни стоки без бандерол, а от това, че придружава лице, осъдено, макар и със споразумение по НПК, за такова деяние и присъства при задържането му в микробус, прекарващ тези стоки като този факт е станал достояние на обществото чрез отразяването му в медиите, както и на други служители на МВР, следствие, прокуратура, съд, служители в тези институции. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР с разпоредбата на т. 4 вменява на служителите в МВР задължение в личен план да проявяват критичност и осторожност в личните си контакти. Като е установил близост с криминално проявено лице - Милен Илиев, за което безспорно е установено, че е извършило престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и 3 във вр. с чл. 234, ал. 1 от НК и като е намерен със същото лице в микробуса, в който са открити акцизните стоки без бандерол в момента на провеждането на оперативно-издирвателна акция от ГД "БОП" по задържането на Илиев, както и като е задържан наред с Илиев, Топузов е нарушил задължението си по т. 4 от Етичния кодекс да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме. Едновременно с това Топузов е нарушил и разпоредбата на т. 7 от същия Етичен кодекс, като допускайки да бъде задържан наред с лице, държащо акцизни стоки без бандерол при проведени процесуално-следствени действия от органите на МВР, същият е накърнил доброто име на институцията, която представлява. Налице е и вмененото на Топузов нарушение по т. 8 от ЕК доколкото същият в качеството му на полицейски инспектор в сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР, вместо да насърчава хората да уважават закона, давайки личен пример с поведението си, е бил задържан при оперативна акция на органите на МВР в микробус, превозващ акцизни стоки без бандерол, с което е допуснал основателно съмнение у обществото, за това, че блюстител на закона, в разрез с основните си професионални задължения, е участвал или поне е улеснил с присъствието си в автомобила превозването на стоки, обект на престъпна дейност. С тези си действия жалбоподателят е допуснал тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - извършил е деяния, несъвместими с етичните правила, уронващи престижа на службата, доколкото поведението му е станало обществено достояние чрез медиите и доколкото Топузов е цитиран като съучастник на Илиев и Петров в подписаните от тях споразумения, имащи силата на влезли в сила присъди по НПК за деянието, за което същите са осъдени (видно от мотивите на представената пред Върховния административен съд оправдателна присъда). За извършеното от Топузов нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР задължително се налага най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При направената служебна проверка по реда на чл. 168 от АПК настоящата инстанция констатира, че не са налице каквито и да било основания за отмяната й. Жалбата срещу заповедта е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,