Решение № 7656 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4278/2018 г.
ВАСVII отделение22.05.2019 г.докладчик т Павлина Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 983/2017 г. на Административен съд П. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7656 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4278/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Б. Т. срещу решение № 96 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 983/2017 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ рег. № 1818 з-178/20.10.2017 г. на Началник РУ-П. към ОДВМВР - П., за издаването на разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за охрана дейността на фирма "Б и Б Търговски център "ЕООД. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил доводите, че административният орган не е дал срок на заявителя да отстрани непълноти и несъотствия в заявлението. Липсват отрицателни предпоставки за подновяване на разрешителното, поради което неправилно административният орган приел, че е налице несъответствие със закона. В заявлението си Трифонов е посочил, че оръжието му е необходимо за охрана на дейността на фирмата му, по която причина му е подновявано разрешителното през последните почти двадесет години. Административният орган, въпреки, че е бил задължен от съда, не е представил по делото предходните заявления на жалбоподателя. На заявителя не е указано, че следва да посочи друга причина, освен охраната на дейността си, която би посочил, тъй като както е заявила свидетелката пред административния съд и досега има опасения за живота и здравето си, вследствие на инцидента с К. Аеролов, макар и преди години, при който се е наложило да използва оръжието си и този инцидент е станал именно във връзка с дейността на Трифонов. Съдът не допуснал втори свидтел за установяване на твърдяните обстоятелства. Посочвайки в заявлението си - охрана на дейността на фирмата си, очевидно жалбоподателят е нямал друго предвид освен собствената си охрана и отбрана, свързана с обстоятелството, че през летния сезон изкупува череши в пунктове в с. Ц. и му се налага да носи значинелни парични суми и да се пази сам от посегателства. Неслучайно през 2001 г. е станал обект на нападение и се е защитил с оръжието си. В селото се знае, че притежава оръжие, което оказва възпираща роля по отношение на близките на Аеролов лица. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 09.03.2018 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 26.02.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че по делото са събрани писмени доказателства, както и гласни такива – Удостоверение от Районна прокуратура – П., от което е видно, че срещу жалбоподателя е имало образувано досъдебно производство, което е прекратено. Производството е било с оглед причинена телесна повреда от страна на жалбоподателя на К. Аеролов с притежаваното от жалбоподателя късо нарезно оръжие, като е прието, че е използвано при самозащита. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитаната по делото свидетелка, но се установява, че този инцидент се е случил през 2001 г., т. е отпреди повече от 15 години. Не се спори от страните, че Аеролов от когото са били отправени заплахи спрямо жалбоподателя е починал. Свидетелката твърди, че чувала от тогава да има заплахи спрямо оспорващия, но доказателства в тази насока не са представени. Няма подавани сигнали от страна на жалбоподателя до полицията, няма данни да има нападение или заплахи за нападение на жалбоподателя във връзка с неговата работа, тъй като оръжието всъщност му е било необходимо с оглед работата му "Б и Б Търговски център " ЕООД. Изложил мотиви, че не са направени твърдения и съответно не са представени доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или неговото семейство, за да се направи извод за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Имало е посегателство над неговата личност преди 17 години – през 2001 г., но оттогава такива данни няма и не могат да се изведат и от показанията на разпитания по делото свидетел. Необходимо е да се установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ за издаване на разрешение, оето в случая не е установено. Не са налице данни, които да установяват, че лицето се намира в опасност за живота и здравето си, която да обоснове необходимостта от притежание и носене на оръжие за самоохрана. Обстоятелството, че жалбоподателят притежава фирма, която се занимава с изкупуване на селскостопанска продукция и носи със себе си по-голямо количество пари през определен сезон за да се разплаща не е основание за издаване на разрешение за оръжие за охрана дейността на фирмата, още повече, че тази дейност е сезонна. Основателна причина предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ може да бъде посочено самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели и колекциониране, т. е това са само дейности, попадащи в обхвата на чл. 6, ал. 3 Закона - граждански цели, т. е. охраната на собствеността не може да се счита като основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 закона. Решението е правилно. Правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу отказа на административния орган за продължаване срока на разрешителното за носене и съхраняване на късо нарезно оръжие. В заявлението на л. 20 жалбоподателят е посочил, че оръжието му е необходимо за охрана дейността на търговско дружество. Заявява, че се занимава с изкупуване на селскостопанска продукция и често носи големи суми пари в себе си. Правилно съдът е приел, че касационният жалбоподател не е обосновал необходимостта от носене на оръжие именно за самоотбрана. Изнесеният случай, когато се е наложило да употреби оръжието си, е от 2001 г., след това не се доказва да е бил заплашван или да е бил застрашен живота и здравето му във връзка с дейността на дружеството по изкупуване на селскостопанска продукция. Законосъобразно съдът е приел, че твърдяната необходимост от отбрана за охрана на дейността на търговското дружество е друго основание за издаване на разрешително за носене на оръжие, което не е предмет на заявлението.