Решение № 2284 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2020 г.

Решение № 2284 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "3 ЕН Сървиз" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Н. Тренчев, подадена чрез адв. Младенов срещу Решение № 4525 от 07.08.2020 г. по адм. д. № 3308/2020 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПНАМ/ № ФК-С348-0038393 от 31.01.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "3 ЕН Сървиз" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - автосервиз, находящ се в гр. София, ул. "Йордан Бадев" № 5, стопанисван от същото дружество, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи по съществото на спора, като счита, че издадената ЗНПАМ е немотивирана, в частта на определяне на продължителността на наложената мярка. Твърди, че същата е наложена при съществено процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при неправилно приложение на материалния закон и целта му. По подробно изложени доводи в касационната жалба иска отмяната на решението заедно с отмяната на заповедта. Претендира разноски. Ответникът - Началник Отдел "Оперативни дейности" гр. София при ГД "ФК" при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Недков оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПНАМ № ФК-С348-0038393 от 31.01.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "3 ЕН Сървиз" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - автоцентър, находящ се в гр. София, ул. "Йордан Бадев" № 5, стопанисван от същото дружество, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 22.01.2020 г. в 19: 01 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автосервиз, находящ се в гр. София, ул. "Йордан Бадев" № 5, стопанисван от "3 ЕН Сървиз" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при контролна покупка на 1 бр. антифриз от орган по приходите преди легитимация на стойност 8, 00 лв., платени в брой. След легитимиране на приходните органи е издаден КЛЕН от 22.01.2020 г. от инсталирано в обекта фискално устройство, от която е видно, че за датата на проверката контролната покупка не е отразена. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0038393/22.01.2020 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. Изложил е мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание. Приел, че извършването на нарушение на изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство, е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства. В конкретния случай административния орган действа при условията на обвързана компетентност и при констатирано нарушение е длъжен да наложи ПАМ. Според съда при правилно установени от административния орган факти, правилно е приложена и материалноправната норма, включително при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В заключение е прието, че оспорената ЗНПАМ отговаря на всички условия за законосъобразност, поради което подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка или бележка от кочан. При извършената в посочения търговски обект - автосервиз на 22.01.2020 г. в 19: 01 контролна покупка на 1 бр. антифриз на стойност 8, 00 лева не е издаден фискален бон или ръчна бележка от кочан, с което е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 и чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Отпечатан е КЛЕН от инсталираното в обекта фискално устройство, от която е установено, че за датата на проверката са маркирани продажби, но контролната покупка не е между тях. Както правилно е приел първоинстанционният съд, при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. При упражняване на правомощието за определянето на срока обаче, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция споделя оплакванията на касатора, че неправилно административният съд е приел, че заповедта е мотивирана относно срока за налагане на мярката. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай - за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това, къде се намира обектът, каква клиентела има, търговецът извършвал ли е друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. Единствено е посочено, че нарушителят отдавна извършва търговска дейност / без конкретизация и яснота какъв период от време се има превид под "отдавна"/ и, че е наясно с конкретните изисквания за нея и начина на организация на същата. Последното също не внася яснота каква организация и изисквания на извършваната търговска дейност има предвид административният орган /А0/. В процесния случай АО е издал индивидуален административен акт, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. Бланкетно е посочено, че този АА и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за което същият се издава. При констатирано нарушение за първи път, без други нарушения /напр. разлика в касова наличност/ и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, което прави обжалваната заповед незаконосъобразна. При този изход на спора, Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски в общ размер на 720 лева, от които 350 лева за първата инстанция, представляващи 50 лева заплатена държавна такса и 300 лева - уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, както и сума в размер на 370 лева, представляваща заплатена държавна такса за касационното производство. Предвид на изложеното и на осн. чл. 222, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,