Решение № 3251 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12024/2008 г.

Решение № 3251 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12024/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Бежуин Мухсен Махмуд, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетния си син Мохамед Диари Гафур, двамата граждани на Ирак, против решение № 430/01.08.2008 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие неправилно приложение на материалния закон. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Никифорова, жалбоподателите молят съда да уважи подадената жалба. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирани лица, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С решение № 430/01.08.2008 г., заместник председателят на ДАБ при МС, упълномощен съгласно заповед № 198/22.07.2008 г. на председателя на ДАБ да изпълнява правомощията му по чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 и 6, във връзка с чл. 52 ЗУБ, е отказал на жалбоподателите предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради липса на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на исканията им. В тази връзка от административния орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидатите. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отказът е постановен след като заместник председателя на ДАБ (надлежно упълномощен да изпълнява правомощията на председателя на ДАБ по чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 ЗУБ) е обсъдил всички събрани и относими към исканията данни. При това обосновано е приел, че административното производство е започнало по молба за закрила вх. № 9593/19.11.2007 г. при РГЦ - Елхово, препотвърдена с молба вх. № 614/18.02.2008 г. при РПЦБ - София, подадена от Бежуин Мухсен Махмуд, родена на 7.06.1986 г., действаща за себе си лично и като законен представител на малолетния си син Мохамед Диари Гафур, роден на 9.01.2004 г.; от получените при интервютата, проведени в изпълнение на изискването по чл. 63а ЗУБ, разяснения, представените лични карти и удостоверения за гражданство се установява, че жалбоподателите са граждани на Ирак, живеят в град Сюлеймания, в северната част на страната; напуснали са я заедно с Диари Гафур Исмаил - техен съпруг и баща съответно и влезли нелегално в Република България през границата с Турция; жалбоподателката Бежуин Мухсен Махмуд обяснява, че причина за това са заплахите, отправяни към съпруга й от влиятелна личност в Северен Ирак, тъй като при инцидент в кафенето с употреба на алкохол в центъра на Сюлеймания, което държал съпруга й Диари Гафур, по подаден от последния сигнал, синът на това лице бил задържан от полицията; впоследствие била уволнена от училището в което работи, без да й обяснят причините за това, което също си обяснява с намесата на бащата на клиента на съпруга си; случилото се ги мотивирало да напуснат Ирак и да се установят в България. Във връзка с дадените обяснения и приобщените към преписката документи, правилно е прието от административния орган, че не са налице данни, обуславящи извода, че лицата са били принудени да отпътуват от държавата си по произход поради тежки и лични заплахи срещу живота или личността им като граждански лица, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В тази връзка е отбелязан частния характер на отправените към съпруга на жалбоподателката заплахи, както и че макар по данни от становище на Министерство на външните работи от ноември 2007 г., на територията на Ирак да има въоръжен конфликт, ситуацията в Северен Ирак - Автономен район Кюрдистан, включващ провинциите Сюлеймания, Ербил и Дахук, е коренно различна видно от справки вх. №№ 3843/15.12.2007 г. и 1620/28.05.2008 г. на дирекции "Международно сътрудничество и евроинтеграция" и "Международна дейност" при ДАБ. Поради това, че в случая не са установени всички кумулативно дадени условия по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, искането за предоставяне на хуманитарен статут също е прието за неоснователно. Със становище от 30.05.2008 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Бежуин Мухсен Махмуд и Мохамед Диари Гафур да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, заместник председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидатите не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Така направените изводи се подкрепят от данните по приложените в преписката становища и справки, а също и от представената в хода на съдебното производство информация от ВКБООН. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ , хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като