Решение № 83 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 367/2019 г.

Решение № 83 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 367/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 307, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Подадена е молба от М. Ж. М. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 109 от 23.05.2018 г., поправено с постановено по реда на чл. 247 ГПК решение № 142 от 17.07.2018 г. по в. гр. д. № 81/2018 г. на Шуменския окръжен съд, в частта потвърждаваща решение № 978 от 22.12.2017 г. по гр. д. № 2469/2016 г. на Шуменския районен съд в частта, с която М. Ж. М. е осъден, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на С. И. С. и Ц. К. П. - С. сумата 2181,88 лв. обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор.... по одобрената кадастрална карта на [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума считано от 6.10.2016 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че е нарушено правото на участие на молителя по делото, тъй като същият е бил нередовно призован за единственото открито съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция на 24.04.2018 г. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответниците по молбата С. И. С. и Ц. К. П. - С., чрез адв. С. Й. С., изразяват становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 52 от 7.03.2019 г. по гр. д. № 367/2019 г. на ВКС, I г. о. Разгледана по същество, молбата е основателна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страната, лишило я от възможност да участва в разглеждането на делото. В случая, исковото производство е имало за предмет предявен от С. И. С. и Ц. К. П. - С. против М. Ж. М. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на сумата 3212, 50 лв. обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор.... по одобрената кадастрална карта на [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума считано от 6.10.2016 г. до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата 569,66 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата считано от падежа на всяка месечна вноска /първо число на месеца, следващ този, за който се дължи/ до 6.10.2016 г. С въззивното решение чиято отмяна се иска е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е уважен за сумата 2181, 88 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от 6.10.2016 г. до окончателното й изплащане, а искът по чл. 86 ЗЗД уважен за сумата 375, 99 лв. и период 6.10.2013 г. – 6.10.2016 г. Във въззивно производство е било насрочено открито съдебно заседание за 24.04.2018 г., от 9, 30 ч. Въззивникът – ответник по иска и молител в настоящото производство е призован на адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет. 3, ап. 7. На този адрес са му връчвани редовно призовки и съобщения в първоинстанционното производство. Същият адрес е посочен и в подадената от молителя въззивна жалба и на този адрес молителят е получил лично, на 28.02.2018 г., съобщение за предоставяне възможност за отстраняване нередовности на подадената въззивна жалба. Изпратената до молителя призовка за заседанието е върната на 17.04.2018 г. в цялост, невръчена, с отбелязване на призовкаря, че адресът е посетен на 17.03.2018 г., 28.03.2018 г., 11.04.2018 г., 14.04.2018 г. и 17.04.2018 г., но лицето не е намерено, входната врата на вход 1 е заключена денонощно, липсва обозначение на звънците, правени са неуспешни опити за връзка по мобилен телефон, оставяни са "съобщения за явяване", но без резултат. Съдът е приел, че въззивникът е редовно призован на основание чл. 41, ал. 2 ГПК и е дал ход на делото. При тези данни настоящият състав намира че правото на молителя – ответник по иска М. Ж. М. да участва, лично или чрез процесуален представител, в проведеното пред въззивната инстанция на 24.04.2018 г. единствено открито съдебно заседание, е било нарушено. Предпоставки за приложение на чл. 41, ал. 2 ГПК не са били налице. Длъжностното лице не е удостоверило отсъствие от адреса, а само ненамиране на лицето при осъществените посещения. На следващо място, нормата въвежда изискване отсъствието от адреса да е продължило повече от един месец, а в случая посещенията на адреса са извършени в продължение на един месец – от 17.03.2018 г. до 17.04.2018 г. Удостоверените от призовкаря факти са основания за приложение не на чл. 41, ал. 2 ГПК, а на чл. 47 ГПК – ненамиране на ответника по иска в продължение на един месец на посочения по делото адрес и ненамиране на лице, което е съгласно да получи съобщението, в която хипотеза въззивникът-ответник по иска е следвало да бъде призован чрез залепване на уведомление, а при наличие на условията на алинея 5 – да му се назначи особен представител, който да защитава интересите му. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 и на 142, ал. 1 ГПК са процесуални норми, обезпечаващи участието на страните в процеса. Неспазването им е довело до нарушаване правото на молителя да участва в проведеното във въззивното производство единствено открито съдебно заседание лично или чрез процесуален представител, а това поражда вероятност решението да е неправилно. Влязлото в сила решение на окръжен съд следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав от фаза насрочване и провеждане на открито съдебно заседание пред въззивната инстанция. Въпросът за отговорността за разноските в производството по отмяна следва да се реши с решението по съществото на спора, съотв. с друг приключващ исковото производство съдебен акт, по правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 4. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, решение № 109 от 23.05.2018 г., поправено с постановено по реда на чл. 247 ГПК решение № 142 от 17.07.2018 г. по в. гр. д. № 81/2018 г. на Шуменския окръжен съд, в частта потвърждаваща решение № 978 от 22.12.2017 г. по гр. д. № 2469/2016 г. на Шуменския районен съд в частта, с която М. Ж. М. е осъден, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на С. И. С. и Ц. К. П. -С. сумата 2181, 88 лв. обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор.... по одобрената кадастрална карта на [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума считано от 6.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 375, 99 лв. обезщетение по чл. 86 ЗЗД и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на окръжния съд. РешениеТО не подлежи на обжалване.