Решение № 5612 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11059/2009 г.

Решение № 5612 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11059/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венета Спасова Гегова, от гр. Пловдив, против решение № 802 от 17.06.2009 г., постановено по адм. д. № 315/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не е изразил становище по жалбата. Ответникът Димитър Янчев Кържилов, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на с. Войводиново, община Марица, обл. Пловдив, в частта относно поземлен имот с идентификатор 11845.502.196 по кадастралната карта. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Войводиново, в оспорената й част, е съответната на материалноправните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър и на Наредба № 3 от 28.04.2008 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (наредбата), е законосъобразен. По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на Глава пета ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Задълженията на последните са визирани в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1- 4 - да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от наредбата, а именно: чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 14, ал. 1 от наредбата границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от: т. 1. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; т. 2 съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1; т. 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИД ЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; т. 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ- за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собственика по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, при липса на последните- да се ползва действащия кадастрален план и т. н. От събраните по делото доказателства в т. ч. и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че заснемането на спорната граница между имот с идентификатор 11845.502.196 и имот с идентификатор 11845.502.196 е извършено по съществуваща ограда и съответства на кадастралната граница между имотите по одобрения КРП от 1995 г. Видно от удостоверение от 02.09.2004 г. на Община Марица, е че кадастралната граница между описаните имоти по КРП от 1995 г. е идентична с тази по кадастралния план от 1989 г. С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 3918/2004 г., Пловдивският районен съд е отхвърлил исковете, предявени от касаторката по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР за установяване по отношение на собствениците на имот 195, че праводателката на Венета Гегова към момента на одобряване на кадастралната основа през 1989 г. е била собственик на 71 кв. м., която площ е част от поземлен имот 196, неправилно заснета като част от имот 195, които 71 кв. м. са ситуирани между имотната граница на ПИ 196 и вътрешната регулационна линия между УПИ ХVI-196 и УПИ ХV-195. От изложеното следва, че при одобряване на кадастралната карта, границата между поземлен имот с идентификатор 11845.502.196 и имот с идентификатор 11845.502.196 е заснета съобразно съществуваща на място материализирана граница и съобразно одобрения кадастрален план от 1989 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от наредбата вр. чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР при несъвпадение между материализирани граници и такива по предходни планове предимство имат винаги първите. Границите от плановете се нанасят в съответната поредност при липсата и на специално означени, и на посочени със съгласие от страните, и на материализирани на място граници. В случая не е установено границата между описаните по-горе имоти да е била специално означена или посочена от страните, поради което е подлежала на заснемане така, както е материализирана на място. Вещото лице в съдебно заседание по делото, проведено на 26.05.2009 г. изрично посочва "така като е заснето е съществуваща ограда". Следва да се отбележи и че тази граница, съответства на кадастралния план от 1989 г., като с влязло в сила решение е прието за установено, че не е налице кадастрална грешка. Съобразно приоритетното установяване на границите регулационните такива служат за установяване на имотните граници само на имоти с приложена регулация, границите на които не са материализирани, която хипотеза в случая не е налице. Ето защо като е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. Пловдив е постановил решение в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба, че процесните 71 кв. м. не са част от поземлен имот 195, а от поземлен имот 196 не следва да се обсъждат, тъй като спорът е разрешен с влязло в сила решение. Твърденията, че между страните е налице спор за материално право, поради което първо същият следва да бъде разрешен, а след това да се одобрява кадастралната карта, са неоснователни. Кадастралният план на дадено населено място отразява местоположението, границите, размера и другите характеристики на недвижимите имоти, сградите, съоръженията ДР. в тях, с данни за вида и предназначението им, т. е. същия представлява "снимка" на имотите. Нарушения при заснемането не са допуснати, както и такива на предвидената процедура по изготвянето на кадастралната карта, поради което наличието на спор за материално право е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,