Решение № 11058 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 584/2020 г.

Решение № 11058 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 584/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс (СК). Образувано е по касационна жалба на Г. Цонева срещу решение № 1827/1.11.2019 г., постановено по адм. дело № 1958/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с която е отхвърлено оспорването срещу заповед № 02-РД00-0235/29.07.2019 г., издадена и подписана от К. Русинова "за директор" на Регионална дирекция за социално подпомагане - Бургас (съгласно заповед № РД 01-701/22.06.2016 г. на изп. директор на АСП). Наведените в жалбата възражения относно липсата на доказателства досежно компетентността на органа – издател на административния акт, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на нормите, установени в Глава осма "Осиновяване" в Семейния кодекс, респ. чл. 93, ал. 1 СК са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Ответникът – директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) – гр. Бургас, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът - С. Костов не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 02-РД00-0235/29.07.2019 г., издадена и подписана от К. Русинова "за директор" на Регионална дирекция за социално подпомагане - Бургас (съгласно заповед № РД 01-701/22.06.2016 г. на изп. директор на АСП), с която е отказано детето Н. К. да бъде вписано в Регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП – Бургас. Първоинстанционният съд приема оспорения административен акт за издаден от компетентен административен орган, като подписан от К. Русинова "за директор" на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Бургас (съгласно заповед № РД 01-701/22.06.2016 г. на изп. директор на АСП)", в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 6 от СК, в писмена форма и при наличие на необходимите реквизити, при което го квалифицира като валиден. Изложени са съображения, че заповедта е мотивирана, като в нея са посочени в пълен обем фактическите и правните основания за издаването й. Развити са мотиви, че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката, до степен да обосноват отмяната й на това основание. В обобщение е формиран решаващ извод, съобразно който първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалните разпоредби на закона относими към предмета й, поради което отхвърля оспорването. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. Оспорващата навежда изрични доводи относно липсата на компетентност на органа – издател, както пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба, с оглед издаване и подписване на процесната заповед от К. Русинова "за директор" на Регионална дирекция за социално подпомагане – Бургас (съгласно заповед № РД 01-701/22.06.2016 г. на изп. директор на АСП). С определение № 1892/11.09.2019 г., постановено по хода на делото пред първоинстанционния съд, съобщено на директора на РДСП - Бургас на 13.09.2019 г., административният орган е задължен да представи заверено копие на заповед № РД 01-701/22.06.2016 г. на изп. директор на АСП. Въпреки горното, последната не е представена. Първоинстанционният съд необосновано, при липсата на доказателства, приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 84, ал. 6 СК. Административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168 АПК, като не е установил, въз основа на относимите доказателства материалната, териториална, времева и персонална компетентност на органа, с оглед проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, както и по въпросите досежно валидността на акта. Заповед № РД 01-701/22.06.2016 г. на изп. директор на АСП е представена едва в касационното производство към отговора на директора на РДСП – Бургас по касационната жалба. От съдържанието на заповедта се установява, че на основание чл. 5, ал. 1, т. т. 5, 6 и 15 и чл. 14 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, за обезпечаване на дейността на регионалните дирекции за социално подпомагане и ефективното функциониране на системата на двойния подпис в ДСП, е наредено: 1. При законоустановено отсъствие на титуляра на длъжността "директор на РДСП" за срок до 30 работни дни, функциите на директор на РДСП да се изпълняват в пълен обем от служителя, заемащ длъжността "главен експерт" с функционален ресор "Закрила на детето" в съответното РДСП; 2. В хипотезата по т. 1 от заповедта, при свободна длъжност "главен експерт" с функционален ресор "Закрила на детето" в съответното РДСП или при неотложно законоустановено отсъствие на този служител, функцията на директор на РДСП да се изпълняват в пълен обем от служителя, заемащ длъжността "старши юрисконсулт / юрисконсулт в съответното РДСП", ако има титуляр на тази длъжност / или от главен експерт с ресор "Информационно обслужване" в РДСП, в които няма назначен старши юрисконсулт / юрисконсулт. Предвид многообразието от хипотези, разписани в заповедта на изп. директор на АСП, в конкретния случай не е установено в какво качество и по силата на каква заемана длъжност К. Русинова е издала обжалваната заповед, подписана "за директор" на РДСП – Бургас. Не са събрани доказателства досежно законоустановено отсъствие на титуляра на длъжността "директор на РДСП" за срок до 30 работни дни, обусловило преминаване на функциите към други длъжностни лица. Не е направено разграничение в коя хипотеза е издаден актът - на заместване или делегиране на правомощия при съобразяване с Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на Върховният административен съд на Република България - Общо събрание на съдиите. В случай на заместване, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, същото се осъществява по силата на изрична писмена заповед, с която отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Делегирането, от своя страна, представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. От първоинстанционния съд не е обсъдено наличието на нормативно установена възможност за делегиране правомощията на компетентния орган по чл. 84, ал. 6 СК на други, подчинени нему органи. Съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, налага касационната инстанция при констатираната неизясненост на релевантната фактическа обстановка, свързана с компетентността на органа издал обжалваната заповед, да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да изследва всички предпоставки, свързани с валидността на акта, респ. и неговата законосъобразност. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,