Решение № 3370 от 30.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Станчев, от гр. София, чрез адв. Р. Кацарски против решение 3338/17.05.2022 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 6632/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт Р-22221019008361-091-001/10.08.2020 г., в частта, в която е изменен с решение 1797/26.11.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София. В касационната жалба са изложени доводи, от които може да се направи извод, че се претендира неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебното производство пред касационната инстанция, процесуалният представител на касатора поддържа довод за нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК при образуването на производството по издаване на оспорения ревизионен акт. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София при ЦУ на НАП, чрез юриск. В. Зарева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. При разглеждането ѝ по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е бил ревизионен акт Р-22221019008361-091-001/10.08.2020 г., в частта, в която е изменен с решение 1797/26.11.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София за установените на Ц. Станчев от гр. София задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 5 002.39 лева и съответните лихви. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради установено превишение на правените от лицето разходи с декларираните/получените доходи, квалифицирано като основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК наличие на данни за укрити доходи. За 2013 г. е установено превишение на направените разходи на парични средства над получените доходи в размер на 67 223.91 лева, формирано от разходи за придобиване на недвижим имот в размер на 58 674.90 лева, комунални разходи в размер на 539.82 лева, разходи за платени данъци и осугирителни вноски 7 282.69 лева и наличност по банкови сметки, при липса на доходи. При обжалването по административен ред, решаващият орган е приел, че към 01.01.2013 г. лицето е разполагало със сума от 5 000 лева и със сумата от 12 200 лева, получена от продажба на недвижим имот. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. При проверката по чл. 160, ал. 2 ДОПК е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен като издаден от оправомощени органи по приходите в съответствие с чл. 119 ДОПК, в предвидената форма и със съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 120 ДОПК. Приел е, че са спазени процесуалните правила по провеждане на ревизията, като е установил, че на ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК за определяне основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. За доказано е приел и твърдяното от органите по приходите обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Според съда при ревизията безспорно е установено, че за ревизирания период е извършен разход за придобиване на недвижим имот, находящ се в Германия, гр. Пирмазенс на стойност 60 000 евро, за който не е установен деклариран доход. Придобитото имущество е в режим на съпружеска имуществена общност, като за целите на данъчното облагане е прието, че дяловете на двамата съпрузи са равни, по 30 000 евро или 58 674.90 лева, всеки. Според съда законосъобразни са и изводите на приходната администрация за превишаване на разходите над получени доходи/приходи на ревизираното лице. Данъчната основа за доходите на ревизираното физическо лице е формирана законосъобразно като установеният при ревизията недостиг на парични средства от 67 223.91 лева е намален на 50 023.91 лева с признатите като разполагаеми парични средства в общ размер на 17 200 лева. По тези съображения първоинстанционният съд е обосновал краен извод за законосъобразност на определения данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 5 002.39 лева и съответните лихви. Решението е неправилно постановено. Основателно е възражението на адв. Р. Кацарски - процесуален представител на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК при издаването на ревизионния акт. Тази разпоредба предвижда, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Срокът е преклузивен и за спазването му съдът следва да следи служебно при проверката за законосъобразност на оспорения ревизионен акт по чл. 160, ал. 2 ДОПК. В случая от доказателствата по делото е установено и не е спорно между страните, че ревизията за установяване на данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ на Ц. Станчев е възложена със ЗВР Р-22221019008361-020-001 от 18.12.2019 г., която е връчена на ревизираното лице, електронно, на 04.02.2020 г. От доказателствата по делото е установено, че за 2013 г. лицето не е подало годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ декларацията за доходите, придобити през 2013 година е следвало да бъде подадена в срок до 30 април през следващата година т.е. в срок до 30.04.2014 г. Поради това срокът по чл. 109, ал.1 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2015 г. и към момента на образуване на ревизията на 04.02.2020 г., е изтекъл. Неоснователни са възраженията на ответника, че ревизията е образувана на датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизията. Съгласно съдебната практика на Върховния административен съд по прилагане на чл.109, ал.1 ДОПК, ревизионното производство се образува към момента на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. В този смисъл са решение 11153/06.12.2022 г. на ВАС по адм. дело 1595 / 2022 г., решение 2652/22.03.2022 г. на ВАС по адм. дело 6675 / 2021 г., решение 3766/11.03.2020 г. на ВАС по адм. дело 11735/2019 г. и цитираната в него съдебна практика, решение 12508/ 24.09.2019 г. на ВАС по адм. дело 4768/2019 г. и др. Неспазването на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК при установяване на задълженията на Ц. Станчев за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2013 г. е самостоятелно основание за незаконосъобразност на ревизионния акт. Като е приел противното и е потвърдил ревизионния акт като законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл. 221, ал.2 АПК и вместо него да се постанови друго за отмяна на акта. С оглед констатираното нарушение на чл.109, ал.1 ДОПК при установяване на оспорените задължения по ЗДДФЛ, обсъждането на останалите доводи на страните по съществото на спора, е безпредметно. При този изход на спора на Ц. Станчев следва да се присъдят сторените съдебни разноски в размер на 5 000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции по договори за правна защита и съдействие от 02.03.2022 г. и от 08.06.2022 г. и внесен депозит за вещо лице по назначената съдебно икономическата експертиза, съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,