Решение № 10930 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9872/2016 г.

Решение № 10930 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9872/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси срещу решение № 4777 от 6.07.2016 г. по адм. д. № 2791/2016 г. на Административен съд С.-град, с което по жалба на М. Д. И. е отменено решение № РС-28-13-002/28.01.2016 г. на Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че е неправилен извода на съда, че не е налице разходване на бюджетни средства. Достатъчно необходимо условие е извършеното действие - в случая фактът на разходване на бюджетни средства чрез издаване и подписване на преводно нареждане от 25.07.2012 г., което е във връзка с правомощията на овластеното лице. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ, лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни средства, включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции. Съдът приел, че по делото не се спори, че М. И. е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ, което предпоставя приложимостта на забраните, въведени в глава Втора на закона, както не е спорно, че Л. Л. и Т. Л., син и снаха, са свързани с нея лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ. От доказателствата по делото е установено, че на дружеството, в което те са собственици на капитала, е изплатена сума по фактура, издадена във връзка с извършена услуга по транспортиране на предоставените движими вещи. Съдът приел, че е налице интерес на юридическото лице, но не е осъществено разходване на средства. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 5 ЗМСМА установява правомощие на кмета на общината да организира изпълнението на общинския бюджет, но това не означава и право да разходва общински бюджетни средства за заплащане на услуги по транспортиране на вещи, какъвто е настоящият случай. Фактът, че кметът на общината издал фактура за дадена сума и е подписал платежно нареждане не може да обуслови извода, че кметът разходвал тези средства. Идеята на законодателя в чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ е да се забрани на лицата, заемащи публични длъжности да упражняват правомощията си в частен интерес, т. е. да се забрани злоупотребата с власт. Решението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че липсва на елемент от фактическия състав на чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ - разходване на бюджетни средства, тъй като лицето, заемащо публична длъжност, не притежава визираното в решението на КПУКИ правомощие - да разходва средства за заплащане на услуги по транспортиране на вещи и липсата на правомощия води до липса на конфликт на интереси, като съдът не е изключил обстоятелството конкретният случай да осъществява състава на престъпление по НК, а не конфликт на интереси. Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА кметът на общината организира изпълнението на общинския бюджет. Съгласно чл. 20в от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, всички документи, свързани с поемане на задължения и извършване на разходи, за които е установена системата за превантивен финансов контрол, се подписват от ръководителя, от лицето отговорно за счетоводните записвания, и от финансовия квестор, като съгласно § 1, т. 8 от ДР "Ръководители" са лицата, управляващи организациите по чл. 2/бюджетни организации/, изпълняващи ръководни функции и носещи управленска отговорност. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) разпоредител с бюджет е съответния ръководител на бюджетната организация. Съгласно чл. 11, ал. 3 от същия закон, първостепенен разпоредител с бюджета на общината е кмета на общината. Анализът на нормативната уредба сочи, че като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити по общинския бюджет, кметът на общината има правото и носи отговорността за подписване на документи, чрез които се извършва разходване на общинския бюджет. Терминът разходване по смисъла на чл. 9, ал. 1, предл. 2 от ЗПУКИ включва подписване на различни документи, включително преводно нареждане. Общото между тези документи е, че в резултат на съответния управленски акт се осъществява трансфер на общински средства от сметката на съответната община към сметката на друго държавно учреждение, търговско дружество, едноличен орган и т. н. За да е осъществено разходване, т. е. плащане на бюджетни средства, следва да е налице определено основание. Като определено от закона длъжностно лице да разходва бюджетни средства, кметът на общината може да делегира правомощията си на първостепенен разпоредител на заместник-кмет или главен секретар със заповед съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗПФ, което не е осъществено в настоящия случай. Установените факти относно наличието на хипотезата на чл. 9. ал. 1, предл. 2 ЗПУКИ сочат, че при изпълнение на правомощията си по служба, Иванова е подписала преводно нареждане от 25.07.2012 г., с което 4920 лв. са преведени от сметката на община Д. по сметката на "Е." ООД. Търговското дружество е правоимащ субект по смисъла на чл. 9, ал. 1, предл. 2 от ЗПУКИ, доколкото снахата и сина на Иванова са собственици на капитала му. Собствениците на капитала на "Е." ООД, свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, са реализирали облага от материален характер по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ, изразяваща се в доход в пари. Подписване на преводно нареждане от 25.07.2012 г. е осъществяване на хипотезата на чл. 9, ал. 1, предл. 2 от ЗПУКИ. По силата на нареждането 4920 лв. са платени по сметка на "Е." ООД. Плащането е извършено в изпълнение на задължението на общината по търговска сделка по фактура № 909 от 2.07.2012 г. Основанието за плащане (търговска сделка, облигационен договор) е ирелевантно за наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 9, ал. 1, предл. 2 от ЗПУКИ. Без значение е и обстоятелството, дали Иванова е подписала посочената фактура, защото квалификацията на деянието не е сключване на договори в частен интерес по смисъла на чл. 8. изр. 2, предл. 1, а разход на бюджетни средства. Интересът на свързаните лица от извършеното плащане е ясно изразен, предвид наличието на търговско правоотношение между притежаваното от тях търговско дружество и общината. Плащането има окончателен характер. Не се предвижда "Е." ООД да възстанови сумата на общината. Извършеното разходване на бюджетни средства е в резултат на едноличното решение и волята на Иванова, като лице, заемащо публична длъжност. Плащането не е предхождано от решение на Общинския съвет относно тази търговска сделка. "Е." ООД има интерес да получи бюджетните средства във връзка с осъществената транспортна услуга. Този частен интерес е от естеството да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията по служба на лицето, заемащо публична длъжност. Нарушена е забраната за разходване на бюджетни средства в частен интерес на свързано лице. съдържаща се в чл. 9, ал. 1, предл. 2 от ЗПУКИ. С оглед целта на ЗПУКИ разходване на бюджетни средства представлява разпоредително действие, вследствие на които се формира разход за съответния бюджет. Видно от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и от Закона за публичните финанси кметът на общината е лицето, което има правомощието да разходва бюджетни средства от общинския бюджет. Следователно подписвайки процесното преводно нареждане, кметът на общината е упражнил свое законово правомощие. При наличието на тези кумулативни предпоставки: лице, заемащо публична длъжност, разходване на бюджетни средства в полза на търговско дружество, в което собственици са свързани с лицето, заемащо публична длъжност лица, КПУКИ правилно е приела, че жалбоподателят чрез действията си е осъществила състава на чл. 9, ал. 1, предл. 2 от ЗПУКИ. Законът не изисква правомощията да са упражнени в нарушение на материалноправните предпоставки за тяхното прилагане. Законът установява неправомерния характер на упражняването на правомощията поради неправомерната цел, с която са упражнени -придобиването на облага в частен интерес, а не поради нарушение на материалноправните предпоставки за тяхното упражняване. С оглед на това конфликт на интереси е налице и тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност, е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов частен интерес. Т. подход на законодателя е обусловен от факта, че конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобитата лична облата, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Ответникът по касационната жалба е следвало да съобрази тази си дейност по разпореждане и подписване на платежни документи със забраната по чл. 9. ал. I. предл. 2 от ЗПУКИ и да предприеме действия по предвидения в чл. 16, ал. 1 от закона ред, а именно да подаде декларацията по чл. 12, т. 4 от закона, с която да декларира наличие на частен интерес по конкретен повод, и на основание чл. 19, ал. 1 от същия закон, да се отведе от изпълнение на своето правомощие или задължение по служба. М. Д. И. не е подала декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ и не се е отвела към момента на подписване на преводното нареждане, в нарушение на чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение