Решение № 2577 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6895/2014 г.

Решение № 2577 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6895/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез юрисконсулт Ренета Луканова и по касационна жалба на Бисер Николов Манолов с адрес - Затвора гр. Бобов дол срещу решение № 36 от 21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 78/2013 г. на Административен съд - Кюстендил. В касационната жалба на ГДИН се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от касационния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част и да отхвърли изцяло предявените от Бисер Манолов искове като неоснователни и недоказани. Касаторът Бисер Манолов твърди, че обжалваното решение противоречи на практиката на Европейския съд по правата на човека, както и че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди справедливо по размер обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подадената касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е допустима и основателна и следва решението да бъде отменено, като неправилно в тази част. Намира жалбата на Бисер Николов Манолов за неоснователна. В хода на съдебното производство съдът установи, че с разпореждане от 28.04.2014 г. на председателя на трето отделение е оставена без движение касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и е указано на същата, че на основание чл. 84, т. 1 ГПК във връзка с чл. 18, ал. 3 във връзка с чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които събират съдилищата по ГПК следва в седмодневен срок да внесе по сметка на Върховния административен съд държавна такса в посочения размер, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде оставена без разглеждане. Това съдебно разпореждане е получено от младши юрисконсулт Лилия Николова на 9.05.2014 г. Няма представен по делото документ, от който да е видно изпълнение на разпореждането за плащане на държавна такса. На основание чл. 216 АПК в такъв случай се прилага чл. 158 АПК. Съгласно чл. 158, ал. 3 АПК, ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, жалбата се оставя без разглеждане, а производството се прекратява. По тези съображения касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати. Касационната жалба на Бисер Манолов е подадена от надлежна по чл. 210 АПК страна в преклузивния по чл. 211 АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е валидно и допустимо. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касаторът Бисер Манолов е предявил пред Административен съд - Кюстендил пет обективно съединени иска против ГДИН, всеки от който с искане за присъждане на обезщетение в размер от по 10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на затворническата администрация на затвора в гр. Бобов дол, където Манолов изтърпява наказание "лишаване от свобода - доживотен затвор, без право на замяна". По първият иск Манолов твърди, че за периода 18.08.2010 г. - 22.04.2012 г. чрез действията и съответно бездействията на администрацията е допуснато предоставяне на некачествена и негодна храна. Съдът е уважил по основание и частично по размер този иск, като е приел, че за сочения период ищецът е установил, че в двадесет и един случая е допуснато отклонение от състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти, съгласно утвърдените изисквания. Като е приел за установени настъпили вреди и пряката връзка между незаконосъобразните действия и бездействия на затворническата администрация е уважил иска в размер на 42 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като до претендирания размер от 10 000 лева е отхвърлил исковата претенция. С вторият иск Манолов претендира неимуществени вреди за периода от 11.10.2010 г. до 1.02.2012 г., предизвикани от действия и бездействия на администрацията, свързани с осигуряване на съответното отопление на помещението, в което изтърпява наложеното му наказание. Този иск съдът е приел за неоснователен, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства не се е установило да са настъпили обстоятелствата, за които твърди ищецът. Третият предявен иск е за периода 27.09.2010 г. - 24.03.2012 г., в който поради незаконосъобразни действия и бездействия на ответника е предоставяна на ищеца негодна питейна вода. Съдът е приел за доказани тези твърдения, както и настъпилите неимуществени вреди и пряката връзка между тях и е осъдил ответника да заплати обезщетение на Манолов в размер на 63 лева, ведно със законната лихва, като до претендирания размер от 10 000 лева е отхвърлил иска. По четвъртия иск съдът е приел за доказано, че в седем от твърдените от ищеца двадесет случая за периода 8.07.2011 г. - 22.04.2012 г. ответникът е осъществил незаконосъобразни действия, които са нарушили спокойствието в помещенията за изтърпяване на наказанието, което е причинило на Манолов неимуществени вреди, като е присъдил обезщетение за тях в размер на 140 лева ведно със законната лихва и за размера до 10 000 лева е отхвърлил иска. Петият иск е претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за периода 18.08.2010 г. - 26.03.2012 г., за когато Манолов твърди, че е претърпял посочените вреди в резултат на действия и бездействия на затворническата администрация, свързани с условията за провеждане на разходките на открито, както и близостта с друг лишен от свобода, който бил болен от туберкулоза. Този иск съдът е приел за неоснователен като недоказан и го е отхвърлил. Поради установената недопустимост на касационната жалба на ГДИН, касационният съд не разполага с правен способ да се произнесе по посочените в нея касационни основания, а е ограничен само относно тези, посочени в касационната жалба на Бисер Манолов. Първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ГДИН по иска, с който се претендира обезщетение поради предоставянето на Манолов за релевантния период на негодна питейна вода, тъй като тази дейност е в правомощията на друг субект - търговско дружество "Кюстендилска вода" ЕООД. Настоящият касационен състав намира, че не са доказани твърденията на Бисер Манолов и по останалите уважени частично искове. Несъстоятелно съдът е дал вяра на свидетелските показания относно водени бележки за състоянието и качеството на дневните хранителни дажби. Не са доказани и фактите, които са обосновали извод, че било нарушено спокойствието на ищеца поради нанасянето на физически побой от служителите върху други лишени от свобода, мотивирало съдът да уважи частично четвъртият предявен иск. Събраните доказателства за тези обстоятелства са едностранчиви, съдът е възприел безкритично показанията на друг лишен от свобода, без да събере достатъчно доказателства, които да обосноват такъв извод. Когато се преценяват условията на лишаване от свобода, трябва да се отчетат кумулативните им последици за лишения от свобода ищец във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно главно доказване на твърдяните от всяка от страните факти. В съответствие със законовата разпоредба на чл. 203, ал. 4 АПК, съдът е следвало да установи първо незаконосъобразност на действията, респективно бездействията на служителите от администрацията на затвора, като съгласно разпоредбата на чл. 250 и сл. и чл. 257 АПК посочи законовите разпоредби, на които противоречат. Без да установи тези обстоятелства е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, като само поради недопустимост на нейната жалба ще следва решението да се остави в сила в частта по касационната жалба на Бисер Манолов. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение