Решение № 10128 от 10.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, против решение 2043/25.11.2021г., постановено по адм. дело 882/2021г. на Административен съд Благоевград, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-С1222-0083478/15.09.2021г., издадена от началник "Оперативни дейности" София, с която на ЕТ Р. Иванова ДИР на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта", представляващ магазин за цветя, находящ се в гр. Благоевград, бул. Илинден 18, стопанисван от едноличния търговец, за срок от 20 дни. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че от приложените по делото доказателства безспорно се установява наличието на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, убк. а от ЗДДС за издаване на заповед за налагане на ПАМ. Счита, че в оспорената заповед са изложени необходимите мотиви относно продължителността на срока, като е спазен и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази връзка излага доводи, че срокът на ПАМ е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ Р. Иванова ДИР не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПНАМ ФК-С1222-0083478/15.09.2021г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. а от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. на ЕТ Р. Иванова ДИР е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за цветя, находящ се в гр. Благоевград, бул. Илинден 18, стопанисван от търговеца, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. а от ЗДДС за прилагане на ПАМ и на основание чл. 186, ал. 3 от с.з. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 05.09.2021г., при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС магазин за цветя, находящ се в гр. Благоевград, бул. "Илинден" 18, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - не е издадена фискална касова бележка /ФКБ/ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство /ФУ/ при контролна покупка на 1бр. букет на стойност 15 лева. Не издаването на касов бон е потвърдено и от отпечатания КЛЕН за същата дата, от който е видно, че няма регистрирана продажба на фискалното устройство чрез издаване на фискална касова бележка на стойност 15лв. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0083478/05.09.2021г. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо и оспорената заповед е издадена от компетентен орган. С оглед установените по делото факти, АС - Благоевград е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. а от ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба), но поради липса на представен Акт за установяване на административно нарушение, издаден след съставената ЗПАМ е прието, че нарушението не е установено по предвидения законов ред. На второ място е посочено, че административният орган не е формирал надлежни мотиви досежно срока за налагане на мярката. Приел е също така, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, като в тази връзка е посочил, че ПАМ запечатване на процесния търговски обект за срок от 20 дни засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е явно несъизмерима с преследваната от закона цел. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. а вр. ал. 3 от ЗДДС законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. а от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, в противовес на изводите на решаващия съд, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 05.09.2021г. на стойност 15лв. от търговеца не е издаден фискален бон при извършване на плащането. Изводите на АС Благоевград за наличие задължително на издаден АУАН след издаването на ЗПАМ за да се приеме реалност на извършеното нарушение е неправилен. Образуването на административнонаказателно производство със съставяне на АУАН по ЗАНН не е процесуална предпоставка за допустимост на административното производство за налагане на ПАМ. Затова и според чл. 186, ал. 1 от ЗДДС налагането на ПАМ е независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ЗДДС, на която се обосновават изводите на АС Благоевград е относима към реда за установяване на нарушения по този закон. Ако едни и същи юридически факти са част от фактическия състав, пораждащ правоотношението за налагане на ПАМ и от състав на административнонаказателна отговорност, то тази общност не обуславя допустимостта на административното производство от започването на административнонаказателното. Извършването на нарушението е доказано от издадения Протокол за извършена проверка 0083478/05.09.2021г., подписан от едноличния търговец без възражения, и ползващ се с материална доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, чието съдържание не е оспорено. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, бук. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Преценката на изложените в акта мотиви обаче, както правилно е приел и първоинстанционният съд, сочи, че развитите съображения не обосновават срока, за който е предприета процесната ПАМ. Обосновано решаващият състав е подчертал, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. В този контекст първоинстанционният съд е развил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 20 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК. Друго не следва от изложените в акта мотиви, които са изцяло бланкетни и не са съобразени с конкретната фактическа установеност и тежестта на нарушението. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, АС Благоевград е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение