Решение № 8959 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14969/2013 г.

Решение № 8959 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14969/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кумир - Си" ЕООД, представлявано от управителя Слави Вълков Иванов, чрез юрк. Качаров, против решение № 1907/12.08.2013 г., постановено по адм. д. № 3494/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 16251100238/09.09.2011 г., издаден от Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1161/28.11.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 46285,13 лв. и прилежащите лихви. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решението е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Кумир - Си" ЕООД, гр. Стара Загора, против ревизионен акт № 16251100238/09.09.2011 г., издаден от Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1161/28.11.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 46285,13 лв. и прилежащите лихви. От м. 10.2009 г. до м. 10.2010 г. е отказан данъчен кредит в размер на 42690,19 лв. по 42 броя фактури, издадени от "Бул Стемар" ЕООД - гр. София с предмет на доставките свински джолани, свински обрезки, свинска плешка, сланина говежди джолан и говежда предница. За м. 08.2010 г. и м. 09.2010 г. е отказан данъчен кредит в размер на 3594,94 лв. по 7 броя фактури, издадени от "РГ Транс" ЕООД, с предмет на доставките - свински разфасовки, свински джолани и свински обрезки. Административният съд е приел, че РА е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В хода на ревизионното производство и съдебното производство от страна на ревизираното дружество са ангажирани многобройни писмени доказателства във връзка с контрола и годността на местните продукти, данни от счетоводството, складови и стокови разписки, включително съдебно-счетоводната експертиза, която е изследвала движението на стоките. От събраните по делото доказателства, съдът е намерил за правилни и законосъобразни изводите на приходната администрация досежно правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Приел е, че с проследяването на стоките по партидите и данните за изходящ контрол, направено от вещото лице, не могат да докажат действителността на доставките от двамата доставчици, а представените от "Бул Стемар" ЕООД складови разписки са без подпис и печат, поради което не са кредитирани от съда. Съдът е приел, че не е доказано и кой и с какви средства е осъществил транспорта на от името на доставчиците, както и че не са представени убедителни доказателства за последващата реализация на процесните стоки. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно - обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Не могат да бъдат споделени оплакванията, че РА е издаден при съществено нарушение на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, а именно не са обсъдени представените от ревизираното лице възражения против ревизионния доклад. Това нарушение не би могло да се определи като съществено. Лицето е имало възможност на направи възраженията си и при обжалването пред Директора на Дирекция "ОУИ" и после пред съда, поради което правото му на зашита не е нарушено. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил част от събраните доказателства. С представените ежемесечни протоколи за процесния период, издадени от компетентните длъжностни лица в Министерството на земеделието и храните, РВС - ДВСК, с които се установява изпълнението на системата за самоконтрол в предприятието на ревизираното лице не е посочен конкретен доставчик. Във връзка с функционирането на тази система са представени и редица други доказателства като трудови договори и длъжностни характеристики на лицата осъществяващи контрол, заповеди. Както правилно е отбелязал АС обаче, че тази система не може да обвърже стоките, постъпили в предприятието с процесните доставчици. Както се установява от събраните доказателства - процедурата за преглед на системата за проследяване, процедурата за проследяемост на храните, процедура за приемане на замразено месо и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза при постъпването на суровините в предприятието се попълва дневник при приемането, в който се вписва партидата, вида и количеството на стоките, доставчикът, номерът на търговския документ и автомобилът, с който са транспортирани стоките. След това на стоките се дава партиден номер, с който може да се проследи къде е вложена съответната суровина. От представените по делото доказателства обаче не може да се установи, че вложеното месо е с произход от посочените доставчици по процесните фактури. На първо място както правилно е отбелязал АС предмет на процесните доставки са стоки, определени по своя род. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Доколкото процесните сделки представляват покупко-продажба на стока, определена по своя род, за която не е съставен писмен договор, за доказването на прехвърлянето на правото на собственост, представляващо облагаема доставка по смисъла на, следва да бъде удостоверено наличието на право на собственост върху такива вещи, предаването им и приемането им от купувача. Съгласно установената практика, за да се признае на право на данъчен кредит при доставка на такива стоки следва да бъде доказано и реалното предаване на стоката, което се установява с пътни листове, товарителниците, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и прочие, което установяват индивидуализирането на вещите чрез предаването им съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Съдът е обсъдил представените стокови и складови разписки и както правилно е отбелязал в решението си те са без подпис и печат, някои от тях са едностранно подписани без да е ясно от кого, от тях не може да се установи от къде се изписва стоката, кой и в какво качество я е получил и предал. Представените към всяка фактура търговски документи също не могат да установят това. В тях е записан номер на автомобил, но при липса на всякакви доказателства свързани с транспорта на процесните стоки не може да се установи къде и как са натоварени и транспортирани. По своето естество тези доказателства представляват частни документи по смисъла на чл. 181 ГПК и нямат достоверна дата, като наред, предвид констатираната липса на реквизити, същите съставляват и негодни доказателства за твърдените факти за предаване и транспортиране на стоките. След като не са представени доказателства свързани с транспортирането и предаването на стоките, правилно съдът го е приел за недоказано. При това положение правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта, в която е проследено движението на стоките, тъй като то е направено въз основа на представените писмени доказателства, които не би следвало да се кредитират. Още повече, че за фактурите, издадени от "Бул Стемар" ЕООД е налице разминаване в представените доказателства. В търговските документи като изпращач фигурира "Еуфорои" ООД, по нареждане на "Ваклинов" ЕООД. "Еуфорио" ООД е записан като доставчик и в дневниците при приемане на суровината в предприятието на "Кумир Си" ЕООД. Нито от заключението на вещото лице, нито от събраните доказателства не се установява каква връзката между доставчика по процесните фактури и тези две дружества. От страна на доставчика от "Бул Стемар" ЕООД още в хода на ревизията са представени договори за влог на стоки с фирми "Тиммо" ЕООД и "Фриго Сток" ЕООД. От съдържанието и на тези договори обаче не може да бъде направен извод, че фактурираното количество свинско и телешко месо е било предмет на съхранение в хладилните помещения на тези две дружества. При липса на доказателства за предаване и приемане на стоките по процесните фактури от доставчиците "Бул Стемар" ЕООД и "РГ Транс" ЕООД с оглед начина на функциониране на системата за проследимост на постъпилото месо и представените доказателства обоснован се явява и изводът на АС, че недоказана остава и последващата реализация на процесните стоки. От представените ревизионни актове на доставчиците за процесния период е установена липса на реалност на процесните ВОД на месо, поради което недоказан остава и произходът на стоките. Всички описани по- горе изводи на административния съд почиват на доказателствата по делото и се споделят от настоящия състав. Във връзка с изрично дадените указания от административният съд на основание чл. 171 АПК, жалбоподателят е имал възможност да ангажира всички допустими доказателства и доказателствени средства за установяване на факти от значение за установяване осъществяването на спорните доставки, което не е сторил. Доказателствената тежест за установяване на реалността на доставките се носи от ревизирания субект, който е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Този извод произтича от основния принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. В обобщение, анализът на всички представени доказателства обосновано и правилно е довел административния съд до извода, че визираните по- горе фактури не удостоверяват реално осъществени доставки на стоки. По мотивите, изложени в обжалваното решение, следва да бъде споделен изводът на административния съд, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит общо в размер на в размер на 42690,19 лв. по 42 броя фактури, издадени от "Бул Стемар" ЕООД - гр. София и в размер на 3594,94 лв. по 7 броя фактури, издадени от "РГ Транс" ЕООД. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като такова е присъдено в размера, визиран в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение