Решение № 13720 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4562/2009 г.

Решение № 13720 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4562/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Стефан Димитров Димитров срещу решение № 761/01.12.2008 г., постановено по а.д. № 3229/2008 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2008002599 от 07.04.2008 г. на началник отдел "Български документи за самоличност" (БДС) при Главна дирекция "Противодействие на престъпността" (ГДПП) на Национална служба "Полиция" (НСП). Навежда доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени обжалвана пред първоинстанционния съд заповед. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Прокурорът от ВАП дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената като взе предвид наведените в жалбата касационни основания и при извършената служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от оправомощено лице в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Димитров заповед № 2008002599 от 07.04.2008 г. на началник отдел БДС при ГДПП на НСП, с която на основание чл. 76, т. 5 ЗБДС (загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г. на ЗБЛД) му наложена принудителна административна мярка неразрешаване напускане на страната и неиздаване на паспорти и други заместващи ги документи от 07.04.2008 г. до 07.04.2010 г. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219 ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установява, че административното производство по налагане на оспорената пред АССг заповед е започнало въз основа на писма на Генералния консул на РБ Чикаго САЩ и паметна записка към него да НСП Дирекция "Миграция", от които се установява, че Стефан Димитров е бил осъден за незаконен трансфер на пари от САЩ до България на 4 месеца ефективно лишаване от свобода, както и на период на изпитателен срок, при което е била налице хипотезата на чл. 76, т. 5 ЗБЛД в редакцията действала до изменението й с ДВ, бр. 82/2009 г. - т. е. към момента на постановяване на оспорения административен акт. Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя е осъществено фактическото и правното основание за налагане на ограничителната мярка по чл. 76, т. 5 от ЗБДС. Посочената норма предвижда възможност да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващите ги документи да не се издават на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство за срок от 2 години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи или на документите за принудително довеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение от компетентните органи на съответната държава. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган правото при осъществяване на посочените в закона фактически предпоставки, да прецени дали да приложи административната мярка във всеки отделен случай. Преценката е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, за да възникне правото на административния орган да приложи мярката по чл. 76, т. 5 от ЗБДС е достатъчно да се установи със съответни документи, че лицето е извършило нарушение на законодателството на друга държава. Правилно съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентния орган, тъй като видно от заповед рег. № Гз 1025/06.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи същият е упълномощил началник отдел БДС при ГДПП на НСП да прилага принудителните административни мерки по по чл. 76 т. 5 ЗБДС. Доводът в касационната жалба, че в посочената заповед не са посочени поименно лицата, заемащи посочените в заповедта длъжности е неоснователен, като настоящият състав намира, че посочването на длъжностите, на лицата упълномощени от министъра издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗБДС (сега ЗБЛД) е достатъчно да индивидуализира органа, който по силата на дадените му пълномощия е компетентен да издава заповед по налагане на ПАМ. Правилно в обжалваното решение е прието, че оспореният пред него административен акт е издаден в изискуемата се от закона форма, тъй като съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК в административният акт следва да се съдържат фактическите и правни основания за издаването му. Не е необходимо органът да излага мотиви защо налага принудителната административна мярка по чл. 76 от ЗБДС, тъй като дори да изложи такива мотиви, те не подлежат на съдебен контрол. Достатъчно е да посочи дали са налице законовите предпоставки на чл. 76, т. 5 от ЗБДС, които в случая са посочени. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето