Решение № 10959 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8865/2019 г.

Решение № 10959 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8865/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Христов и М. Христова, чрез пълномощника им адв. Л. Шанкова, срещу Решение № 750 от 10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1014/2018 г. от Административен съд Варна с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалвания акт и решаване на спора по същество. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна – Агенция по вписванията гр. София, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото прозиводство. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е частично неоснователна при следните съображения: Пред АС – Варна П. Христов и М. Христова са депозирали искова молба, като са предявили иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 49 и сл. от Правилника за вписванията, срещу Агенция по вписванията – София, за претърпени от тях имуществени вреди в размер на сумата 19 000 евро /25 746. 90 лв. /, ведно със законната лихва / изтекла лихва в размер на 21 014. 77 лв. /, за периода от 29.12.2008 г. до 29.03.2018 г. и от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, настъпили вследствие незаконосъобразно бездействие на служителите на ответника, които не са вписали тежест - ипотечно право - върху недвижими имот, собственост на "Глория Груп" ЕООД – Варна, а именно: апартамент № 7 по проект "К", мезонет, находящ се в [населено място], [адрес], поради което при налагане и вписване на възбрана върху имота от 19.02.2009 г. в тяхна полза, обективно са били в състояние на неизвестност относно вече учредената и наложена договорна ипотека върху този обект в полза на трето лице, в резултат на което са претърпели имуществена вреда в размер на обезпеченото вземане, което се оказва второ по ред на вписването и поради големия размер на дълга към "Юробанк" АД, вземането им по два броя изпълнителни листи - за сумата от 17 000 щатски долара и за сумата 2 000 щатски долара и разноски, ведно със законната лихва от 29.12.2008 г., до окончателното изплащане на сумата, срещу длъжника "Глория Груп" ЕООД - Варна, е останало необезпечено. Претендирали са и присъждане на сторените в производството разноски. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил изцяло така предявения иск и е осъдил ищците да заплатят на ответника разноски в производството в размер на 100 лв. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел обосновани и съответни на материалния закон правни изводи. Настоящата инстанция препраща към мотивите на решаващия съд, на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Несъгласието с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационна основание. Спор по фактите в настоящото дело не е налице. Спорният въпрос е следва ли да бъде ангажирана безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 203 и сл. АПК. Изследвайки представените по делото доказателства и приложимата правна уредба съдът от първата инстанция е дал верен отговор на този въпрос и обосновано е отхвърлил претенцията на ищците, които не са се справили с доказателствената тежест и не са доказали наличието на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника при изпълнение на административната им дейност, което да е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите за тях имуществени вреди. Член 49 от Правилника за вписванията съдържа специална хипотеза за ангажиране отговорността на Агенция по вписванията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: при несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис. В тази хипотеза се взема под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенция по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в издадените удостоверения и преписи. В случая безспорно е установено, че служителите от Агенция по вписванията са отразили наличието на договорна ипотека върху процесния имот в полза на "Юробанк" АД в книгите по вписванията, който факт се потвърждава от приложените писмени доказателства и заключението на неоспорената по делото съдебно-техническа и компютърна експертиза. Също така безспорно е установено, че ищците не са подавали искане до АВп за издаване на удостоверение за наличие или липса на тежести и такова не им е издавано за процесния имот. Те са извършили справка в сайта на АВп - Варна, като външен потребител, т. е. при отдалечен достъп до Имотния регистър, която не представлява "удостоверение", нито "препис" по смисъла на приложимата правна норма. При това положение обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е направил заключение, че не са налице изискуемите от закона предпоставки и не може да се ангажира безвиновната отговорност на ответника за понесените от ищците вреди. При отсъствие на който и да е от комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, отговорността на държавата не може да се ангажира. След като не е установено, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, незаконосъобразно бездействие на служители на ответника искът е недоказан, респ. неоснователен и правилно е отхвърлен от съда. В тази част решението е правилно и ще следва да бъде оставено в сила. В осъдителната част решението е неправилно и ще следва да се отмени. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не се дължи. А съгласно § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /обн., ДВ, бр. 94/29.11.2019 г./ изменението на чл. 10 от с. з. се прилага за подадените след влизането му в сила искове молби, т. е. не засяга процесния случай. При този изход на правния спор, претенциите за присъждане на разноски в настоящото производство са неоснователни. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение