Решение № 5408 от 28.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13319/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на П. О. от гр. Варна срещу решение 1262/31.08.2020 г., постановено по адм. дело 3359/2019 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на район "Одесос" при Община Варна, чрез юрк. М. излага в писмено становище доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Ответницата Т. И., чрез адв. Л., в писмено възражение по касационната жалба и защита, ангажира становище за законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски - адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед 199/07.11.2019 г. издадена от и.д. кмет на Община-Варна, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж Санитарен възел-баня и тоалет, находящ се в гр. Варна, в имот с идентификатор 10135.1501.1099, /УПИ ХІV-6/, кв. 337 по плана на ІХ-ти м.р. на гр.Варна, [улица] . Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган за безспорно установен незаконен строеж, без строителни книжа и съгласие на съсобствениците в имота, през 1992г., на място на съществувал нужник с по-малка квадратура и различно местоположение и конструкция. Установено е, че параметрите на незаконния строеж съвпадат изцяло с констатациите на приетата по делото СТЕ, която сочи и несъответствието му с градоустройствените показатели по действалия към момента на изграждането му ПУП. Изложени са мотиви за попадане на процесния незаконен строеж в хипотезата на търпимост по § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ с оглед периода на изграждането му. В тази връзка е установено,че незаконния строеж не е търпим,поради несъответствие с режима на застрояване по ПУП и изискванията на чл.140 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 11/11.07.2019г. , досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/ не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание чл.225,ал.2,т.2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден през 1992г. от праводателката на П. О., в съсобствен имот с Т. И., съставляващ Санитарен възел-баня и тоалет, с конкретно описаните РЗП, местонахождение, форма и предназначение, които се потвърждават от събраните в съдебното производство доказателства. Обратно на твърденията в касационната жалба, изводите на административният съд за неприложимост на хипотезата за търпимост по §16,ал.2 от ПЗР на ЗУТ са обосновани и правилни. Разпоредбата на §127, ал.1 не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001г., а само тези, които не се обхващат от ал.1,2 и 3 на §16 от ДР на ЗУТ. Това е така ,тъй като нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Следователно процесния незаконен строеж, както правилно е приел съдът, следва да бъде разглеждан според времевия период на изграждането му по съответната хипотеза на ал.2 на §16 от ДР на ЗУТ, която изисква, освен допустимост по ПУП и строителните правила и норми, и деклариране на строежа до 31.12.1998 г., което допълнително и комулативно изискуемо условие не е налице. При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл.225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Неоснователно е въведеното пред настоящата инстанция възражение по отношение легитимацията на ответницата Т. И.,тъй като същата освен съсобственик с имота, в който е изграден незаконния строеж, е и адресат на процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответниците за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция, както следва: в полза на Община Варна - юрк. възнаграждение в мин. размер от 100лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и в полза на Т. И. - адв. възнаграждение в размер от 900 лв, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА във връзка с чл.8,ал.2, т .1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,