Решение № 12327 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1774/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Пауър Туенти Туенти ООД, [ЕИК] със седалище: гр. София против решение 7979 от 22.12.2022 г., постановено по адм. дело 7516/2021 г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно Решение 150/01.07.2021 г. на зам. министъра на околната среда и водите, с което са ограничени правата на касатора по разрешително 01440017/04.01.2012г. за водовземане от язовир Пчелина с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ Пчелина със съответните правни последици. Претендира присъждане на съдебни разноски. Редовно призован за съдебно заседание, Пауър Туенти Туенти ООД- гр. София се представлява от адв. Ников, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, заместник-министърът на околната среда и водите, редовно призован, се представлява от юриск. Иванова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на оспореното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима като предявена от страна в първоинстанционното съдебно производство, за която крайният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на Пауър Туенти ТуентиООД- гр.София срещу Решение 150/01.07.2021 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 83, ал.1 и ал.2,първа хипотеза и чл.84, ал.1 и ал.2 от Закона за водите (ЗВ) се ограничават правата по Разрешително 01440017/04.01.2012г., издадено от министъра на околната среда и водите на Пауър Туенти ТуентиООД за водовземане от язовир Пчелина с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ Пчелина, като се изменя разрешения лимит на ползвана вода от 89 890 000 м3/годишно при средна по влажност година на 0 за срок до монтиране на затворни органи на отворите на водовземната кула за напояване, което ще направи възможно водовземане от различни хоризонти на водохранилището или проектиране и монтиране на сифон, който да осигурява екологични води от най-горния слой на язовира, когато водното ниво е под преливен ръб. За да стигне до този правен резултат, съдът, след подробен анализ на изложените в решението на зам.министъра на околната среда и водите фактически и правни основания, е приел, че административният акт е издаден от компетентен при условията на законова делегация орган, при спазване на изискванията за писмена форма на акта , при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Актът е подробно мотивиран и съдържа всички изискуеми по закон реквизити, визирани в разпоредбата на чл.59 от АПК. АССГ е споделил изцяло фактическите и правни изводи на административния орган, базирани на резултатите от редовен мониториг и проведен в периода м. май- м.юли 2020г. от органите на БДЗБР учестен мониторинг на водите на р.Струма преди и след язовир Пчелина, при работещ ВЕЦ и при неработещ ВЕЦ, за това че, експлоатацията на ВЕЦ Пчелина оказва значително негативно въздействие върху екологичното състояние на р.Струма, като заустваните отработени от ВЕЦПчелина води са с много ниско съдържание на кислород и с много високо съдържание на специфичния замърсител манган / поне 5 пъти над установения Стандарт за качество на околната среда /СКОС/. Съдът, обсъждайки и четирите,назначени и приети по делото съдебно-технически експертизи - две тройни експертизи и две единични , изготвени от специалисти еколог, химик, хидробиолог и инженер-енергетик, е приел, че заключенията на експертите не само не опровергават изложените в оспореното решение констатации за въздействието на ВЕЦПчелина върху екологичното състояние на водите на р. Струма, а потвърждават и дозадълбочават верността им. Въз основа на безпротиворечивите фактически установявания на вещите лица, чиито заключения АССГ е кредитирал изцяло, административният съд е приел, че язовир Пчелина е изграден, за да служи за утайник на замърсени с тежки метали води, отпадъчни от производството на промишлени предприятия. Извеждането на утайките в реката се осъществява от тръба, представляваща част от съоръжението на ВЕЦ-а и е част от функционирането на централата. Доколкото с това извеждане на утайки се замърсяват водите на р.Струма, според съда ирелевантни са обстоятелствата, че : утайките не са образувани от работата на ВЕЦ-а, а съществуват отпреди; производството на ел.енергия няма пряка видима връзка със замърсяването; налице ли са конкретни субекти или обекти, които могат да пострадат от това замърсяване или не. Достатъчен за обосноваността на извода, че са налице основания за ограничаване правата по разрешителното по чл.83, ал.2 за опазване живота и здравето на населението,е фактът, че утайките съществуват и при дейността на ВЕЦ-а преминават в реката, с което констатираните количества от специфичния замърсител манган превишават 5 пъти допустимите стандарти за качество на тези води, а количеството разтворен кислород в заустваните води е прекомерно занижено. АССГ е приел за неотносими към правилността на оспореното решение доводите на жалбоподателя, че мерки за опазване на околната среда следва да се предприемат само в случай на констатирани замърсявания и опасности за здравето на населението, възникнали след издаване на разрешителното, а не преди това. В тази връзка АССГ е развил съображения за неправилна преценка на компетентните органи за липса на необходимост от извършване на екологична оценка преди издаване на първоначалното разрешително. По горните съображения АССГ е стигнал до извод за неоснователност на жалбата и правилност на оспорения с нея административен акт. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Неправилно АССГ е приел за законосъобразно решението на административния орган, издадено на основание чл.83, ал.2 вр. ал.1 от ЗВ, съгласно който е допустимо само ограничаване правата по вече издадено разрешително за водоползване. Като е изменил разрешения лимит за ползваната вода от 89 890 000 м3/ годишно при средна по влажност година на 0 м3/ годишно, административният орган е излязъл извън правомощията си по чл.83 от ЗВ, тъй като по този начин практически не се ограничава разрешеното водоползване, а изцяло се прекратява това водоползване под условие до извършване на една от двете предписани в заповедта дейности монтиране на затворни органи на отворите на водовземната кула за напояване с цел възможност за водовземане от различни хоризонти на водохранилището или проектиране и монтиране на сифон, който да осигурява екологични води от най-горния слой на язовира, когато водното ниво е под преливен ръб. По същество с процесната заповед не се ограничават права по издадено разрешително за водоползване, а се прекратява водовземането и ползването на водния обект, което административният орган има правомощие да стори в друго производство в производството по налагане на ПАМ по чл.199, ал.1,т.2 и чл.199а, ал.1,т.1 и т.2 от ЗВ. Като е постановил акта си на основание чл.83 от ЗВ, въпреки, че редът и правното основание за постигане на целения резултат е този по чл.199, ал.1,т.2 и чл.199а, ал.1,т.1 и т.2 от ЗВ, административният орган е издал административен акт при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд не е отчел тези пороци на административния акт и е приел същия за законосъобразен, с което е поставил съдебното си решение в противоречие с материалния закон. АССГ не е отчел и друг порок на решението на зам. министъра на околната среда и водите обстоятелството, че с една от предписаните мерки в диспозитива му- монтиране на затворни органи на отворите на водовземната кула за напояване, на Пауър Туенти ТуентиООД като титуляр на разрешителното за водовземане се възлагат задължения, относими към собственика на съответното съоръжение- водовземна кула. Собственикът на язовира и водовземната кула не е изяснен, нелогично е , а липсват и данни това да е титулярът на разрешителното за водоползване, което прави неизпълнимо подобно предписание. С оглед гореизложеното касационната жалба е основателна, а обжалваното с нея съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Вместо това следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде отменено Решение 150/01.07.2021 г. на заместник-министъра на околната среда и водите и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изхода на спора министерство на околната среда и водите следва да бъде осъдено да заплати на Пауър Туенти Туенти ООД, [ЕИК] със седалище: гр. София сумата от 1340 / хиляда триста и четиридесет/ лв съдебни разноски за двете съдебни инстанции. С оглед гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение