Решение № 24 от 31.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 602/2010 г.

Решение № 24 от 31.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 602/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпило е искане от осъдения С. И. Г. за възобновяване на внохд № 222/10 г. на Апелативния съд-гр. Варна, с което се възразява, че е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Пред ВКС молителят не взема участие, а искането се поддържа от защитата му. Последната представя писмена защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда по нохд № 147/10 г. на Окръжния съд-гр. Д. С. Г. е осъден, както следва: 1) на основание чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 1, чл. 18, ал. 1, чл. 58а (чл. 373, ал. 2 НПК) и чл. 2, ал. 2 НК на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода; 2) на основание чл. 195, ал. 1, т. т. 3 и 4, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 58а (чл. 373, ал. 2 НПК) и чл. 2, ал. 2 НК на 11 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК на Г. е определено едно общо наказание, най-тежкото, а именно - 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, като е постановено то да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Със същата присъда е осъден и К. С. К.. На основание чл. 45 ЗЗД Г. и К. са осъдени да заплатят солидарно на Д. В. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. По жалба на подс. Г. с решение № 117 от 28.07.2010 г. ВАС потвърдил присъдата на Д. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо и частично основателно, макар не по посочените от молителя причини. Мотивите на въззивното решение сочат, че съдът по същество е отчел изменението на закона - чл. 58а НК, в редакцията му от Дв. бр. 26/2010 г., в сила от 09.04.2010 г., като правилно е преценил, че определянето на наказанията на подсъдимия, за двете инкриминирани престъпления, при условията на чл. 55 НК, свързано с чл. 58а НК, в редакцията до посоченото по-горе изменение, е по-благоприятно за дееца. ВКС споделя този извод на въззивния съд. В основата на същия е адекватната оценка на предходното осъждане на подсъдимия, необхванатите от квалификацията по чл. 198, ал. 1 НК обстоятелства - каквито са времеизвършването му и интензитета на употребената сила, упоритостта при осъществяване на деянията по чл. 195 НК. Все в тази връзка, обстоятелството, на което е поставен акцент в искането - направените от жалбоподателя самопризнания, не са останали вън от погледа на съда по същество, а са оценени достатъчно и съответно на обективното им значение, като са съобразени указанията, дадени[населено място] решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Наказанието от две години и единадесет месеца лишаване от свобода е съответно по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. Намаляването му злепоставя постигането на целите на наказанието, което настоящата инстанция не може да си позволи. От друга страна, решаващият съд не е имал основание да утвърди приложението на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 от ЗИНЗС спрямо молителя. Следва да се посочи, че в мотивите на инстанционните съдебни актове, не са изложени детайлни съображения, предопределили това решение на съдилищата. Данните за предходните осъждания на молителя (л. 69 от досъдебното производство) сочат, че той е осъждан на наказания "глоба" и "пробация", което очертава условията на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, тъй като Г. е осъден за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления, поради което и следва да бъде настанен първоначално в затворническо общежитие от открит тип. По делото липсват данни да е налице която и да било от хипотезите на чл. 59, ал. 2 ЗИНЗС. Казаното дотук определя и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието - този по чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, а именно общ. Изложеното очертава наличието на условията на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде изменен съответно. Ето защо на основание чл. 424 и чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение