Решение № 15375 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2014 г.

Решение № 15375 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "ОРН" ЕООД, с. Осеново, област Варна срещу Решение № 712/24.03.2014 г., постановено по адм. дело № 4153/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1325891/19.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 716/14.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че след като е превел по сметка на ТД на НАП - Варна своевременно дължимата сума за корпоративен данък за 2012 г., същата следва да се прихване със задължението му за заплащане на този данък. Сочи, че обстоятелството, че преведената от него сума е отразена по данъчно- осигурителната сметка на друго юридическо лице от друга териториална дирекция не би могло да рефлектира в неговата правна сфера, тъй като той е добросъвестен платец. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на оспореното АПВ, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "ОРН" ЕООД срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1325891/19.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 716/14.11.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / "ОДОП"/ - гр. Варна при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения АПВ съдът е приел следното от фактическа и правна страна: С платежно нареждане от 20.03.2013 г. "ОРН" ЕООД е наредил превод в размер на 4 795,90 лв. в полза на ТД на НАП - гр. Варна, за вид плащане 111111, с основание корпоративен данък за 2012 г. по ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2012 г. В платежното нареждане е посочен грешен ЕИК, но като задължено лице и наредител е посочено "ОРН" ЕООД. Така извършеният превод е отразен по данъчно-осигурителната сметка на друго дружество, с ЕИК, съответстващ на посочения в платежното нареждане. На 20.08.2013 г. " ОРН" ЕООД е депозирало искане за прихващане и възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК на недължимо платена сума в размер на 4 795,70 лв. поради грешно попълнен ЕИК на наредителя в платежното нареждане със задължението за корпоративен данък по ГДД за 2012 г. В хода на проверката е установено, че към 19.09.2013 г. в данъчно-осигурителната сметка на "ОРН" ЕООД не е постъпвала сума от 4 795,70 лв за КД по ЗКПО. Тази сума е внесена и отразена по данъчно - осигурителната сметка на друго дружество, регистрирано в ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис Плевен, в резултат на което е прието, че по данъчно - осигурителната сметка на "ОРН" ЕООД няма надвнесена сума, с която да се прихванат задължения в размер на 4 795,70 лв. за корпоративен данък и лихви към него. По тези съображения с АПВ № 1325891/19.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, е отказано прихващане и/или възстановяване по предявеното искане. При тази фактическа установеност, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК обуславя прихващането от наличието на осъществено реално, но недължимо плащане, а в случая липсва недължимо внесена сума от дружеството, отразена по неговата данъчно-осигурителна сметка, както и две насрещни вземания. Счел е, че няма основание да се извърши прихващане и възстановяване на посочената в искането сума, а възникналите взаимоотношения между "ОРН" ЕООД и лицето, по чиято сметка е отразена тази сума, са частноправни и следва да бъдат уредени по съответния гражданско правен ред. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр. първо ДОПК обуславя прихващането от наличието на две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни задължения до размера на по - малкото от тях. От една страна това са задълженията на лицето за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, а от друга - задълженията на НАП да възстанови недължимо платени или събрани от данъчно- задълженото лице суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП. В случая между страните е безспорно, че касаторът е заплатил по сметка на ТД на НАП - Варна дължимата сума за корпоративен данък за 2012 г., но в платежното нареждане е сгрешен неговият ЕИК. Съобразно нормата на чл. 84, ал. 1 от ДОПК регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4 - името, съответно наименованието /фирмата/ на регистрираното лице; единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията или единния идентификационен код по БУЛСТАТ и адреса по чл. 8 и чл. 28. Систематичното тълкуване на визираната разпоредба сочи, че при идентификацията на регистрираните лица данъчните органи следва да съобразят и трите индивидуализиращи белега, а при несъответствие между тях да предприемат изискуемите се действия за отстраняването му. След като съответното длъжностно лице не е сторило това и погрешно е отразило извършеното от касатора плащане в друга данъчно - осигурителната сметка, то същото е осъществило неоснователно действие по вписване, респективно- неоснователно бездействие за отразяване на постъпилото плащане от касатора по неговата данъчно - осигурителна сметка. Тези обстоятелства се субсумират в хипотезите на чл. 250 и чл. 256 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК и именно по този ред правата на касатора биха могли да бъдат защитени. В този контекст несподелима е тезата на първоинстанционния съд, че отношенията между двете дружества следва да се уредят по гражданско - правен ред. Дейността по отразяване на обстоятелствата по чл. 87, ал. 2 от ДОПК в данъчно- осигурителната сметка се осъществява от данъчните органи, поради което техните незаконосъобразни действия или бездействия не могат да се вменяват в тежест на регистрираните лица. В рамките на производството по чл. 128 и сл. от ДОПК обаче, с оглед неговите законоустановени предели, тази защита не би могла да бъда получена. Действително, след като по данъчно - осигурителната сметка на лицето не е отразено плащане на недължимо платена или събрана от данъчно - задълженото лице сума за данъци, то не са налице предпоставките на визираната разпоредба на чл. 128, ал. 1 от ДОПК да се извърши прихващане. Достигайки до идентичен краен правен извод първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокирания касационен порок и като правилно следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението е уместно да се посочи, че приложимостта на чл. 92, ал. 5 от ЗКПО не е предмет на настоящото производство, но след отразяването на плащането в данъчно- осигурителната сметка на "ОРН" ЕООД посочената норма следва да бъде съобразена от данъчните органи с оглед добросъвестността на касатора и датата на фактическото плащане на задължението. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд