Решение № 3556 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2009 г.

Решение № 3556 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Свиленград, против решение № 76/11.05.2009 г. на Административен съд - гр. Хасково, постановено по адм. дело № 78/2008 г. по описа на съда. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна и решаване на делото по съществото на спора. Ответната страна - ЕТ "Чими - Ат. Николов " гр. Хасково, оспорва жалбата като неоснователна. Счита че решението е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата и доводите на страните по делото прие следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С решение № 76/11.05.2009 г. на Административен съд - гр. Хасково, е уважена жалбата на ЕТ "Чими - Атанас Николов" представляван от Атанас Николов срещу заповед за изземване № 204 от 19.02.2009 г. на кмета на Община Свиленград. Прието е от съда, че процесният имот се ползва от ответника по касационната жалба на годно правно основание, административния акт е издаден от компетентен орган, тъй имотът е общинска собственост и наемните отношения не прекратени по установения ред. Видно от приложения договор за наем от 15.09.2008 г., сключен между НЧ "Просвета" и ЕТ "Чими - Атанас Николов" ответникът по касационната жалба е ползвал процесния имот по силата на цитирания договор, като няма спор, че имота по силата на договор за безвъзмездно ползване е предоставен на читалището от Общината. За имота е налице и АОС № 34 от 24.06.1998 г. С оспорената заповед процесният имот е иззет поради това, че се ползва без правно основание и не по предназначението му за младежки клуб. При тази фактическа установеност по делото обжалваното решение за отмяна заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС по изложените за това мотиви е неправилно. То е постановено в несъответствие с релевантните факти и неправилно приложен материалния закон. Законодателят е уредил освен вещно правни способи за защита на правото на собственост и административноправни, когато се касае за имот, държавна или общинска собственост. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без правно основание, не се използва по предназначение се изземва въз основа на заповед на кмета. С нормата на чл. 11, ал. 2 ЗОС е въведена забрана предоставените имоти да се отдават под наем или да се пренаемат. В случая имотът е общинска собственост. Предоставен е за безвъзмездно ползване на читалището съобразно чл. 11, ал. 2 изр. 1 от ЗОС. Същото е сключило наемен договор с ЕТ за клуб, който той ползвал за нощно заведение. При тези доказателства и правна уредба се обективира, че общинският имот се държи от ответника ЕТ без налично между него и общината облигационно наемно правоотношение. Държането е позовано на наемен договор, сключен между ответника и третото лице - читалището, по който общината не е страна, и той не може да бъде противопоставян на общината. За да може да се защити с възражение, че има право да държи имота, пренаемателят трябва да установи, че държането е на годно правно основание. Такива възражения могат да се правят само когато почиват на облигационно отношение между общината и лицето, което владее или държи имота, а това в случая не е налице. Още повече, че договора на който се позовава е в противоречие с императива на чл. 11, ал. 2 от ЗОС, което съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД сочи за нищожност на същия. При тези обстоятелства се обективира наличие на кумулативно изискващите се материални предпоставки за приложение основанието по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, както е наредено със заповедта. Съдебното решение за отмяна на заповедта е неправилно по определението на чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК, което е касационно основание за отмяна на същото. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 222, ал. 2 АПК ,