Решение № 7264 от 19.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Пенков, от гр. София против решение 5564 / 04.10.2021 г. по адм. дело 13341 / 2018 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал.1 и ал.2 и §4, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София град изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на К. Пенков, от гр. София срещу решение 2153 21 338 / 23.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер] /200/ 15.06.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, с които е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал.1 и ал.2 и §4, ал.1 от ПЗР на КСО по заявление вх. МП 150999 / 17.12.2014 г., тъй като удостоверителните документи за осигурителен стаж от първа категория труд, издадени от ЖПЗ Г.Димитров, СО Вагоностроене и ДФ Строймашинженеринг са приети за нередовни и без доказателствена стойност за установяване на общата продължителност на стажа. Решението е правилно. По делото е установено, че по заявление от 2003 г. на К. Пенков е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по документи, удостоверяващи осигурителен стаж от 17 години, 06 месеца и 29 дни до датата на инвалидизиране 14.11.2002 г., определена с ЕР на ТЕЛК 5333 / 05.12.2002 г.. Със заявление вх. МП-150999/17.12.2014 г. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на §4, ал.1 ПЗР на КСО, към което са били представени документи за осигурителен стаж от първа категория труд с продължителност над 10 години. По представените документи пенсионните органи са констатирали множество външни несъответствия, които сочат за антидатирането им и оттук тяхната неистинност. На основание чл. 40, ал.3 АПК във вр. с чл. 36 АПК, приложими в административните производства по КСО, длъжностното лице е приело, че документите са нередовни и не могат да послужат за доказване на изискуемия категориен стаж за придобиване на право на пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО. По представените редовни документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход на лицето, към датата на подаденото заявление 17.12.2014 г., длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело осигурителен стаж в размер на 19 г., 08 мес. и 13 дни от трета категория труд и е приело, че не са изпълнени условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО за придобиване на право на претендираната пенсия, поради което с разпореждане от 15.06.2015 г. е постановило отказ за отпускане на пенсия за ОСВ. Законосъобразно при условията на чл. 193 ГПК вр. с чл. 144 АПК административният съд е игнорирал доказателствената стойност на представените от К. Пенков трудови книжки 1078 / 1970 г. за периодите от 05.02.1970 г. до 15.08.1972 г. и от 26.09.1974 г. до 14.06.1978 г., тъй като по време на първия период той се е обучавал в СПТУ за придобиване на средно образование, а за втория период е бил студент във ВИФ "Георги Димитров" в редовна форма на обучение, което е изключвало полагането на труд при осемчасов работен ден в ЖПЗ "Георги Димитров". Обосновани са изводите на административния съд, че ненадлежно оформен е и осигурителният стаж, придобит в ДФ "Строймашинженеринг "- СМИ "Строймашремонт" и СО "Вагоностроене" за времето 02.01.1993 г. 30.06.1997 г., удостоверен в образец УП-3 изх. 219-3 / 06.04.2001 г., на длъжност "оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех", за който се констатират несъответствия на документа относно вписания Булстат, сочещ антидатиране. Верни са констатациите на съда и досежно доказателствената стойност на ведомостите на ДФ Строймашинженеринг съхранявани в Обединения осигурителен архив на НОИ. Обосновано и с оглед на всички обстоятелства по делото, административният съд е ценил изготвените съдебно счетоводна и съдебно-икономическа експертизи, първата от които е установила, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят не е имал изискуемия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия по §4, ал.1 ПЗР на КСО. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение