Решение № 4131 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1987/2015 г.

Решение № 4131 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1987/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от Сдружение за напояване "Малка Смолница" със седалище с. Малка Смолница, общ. Добричка, обл. Добрич, представлявано от председателя Анко Асенов Тодоров, чрез пълномощника си Искра Желева - адвокат АК Добрич, срещу решение по адм. дело № 2155/2013 г. на ВАС (Върховен административен съд), IV отделение. Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено при неправилно приложение на закона. По-конкретно за неправилен счита извода на съда, че отказът на министъра на земеделието и храните да предостави за безвъзмездно ползване на обекти от хидромелиоративната система е законосъобразен, тъй като обектите, чието ползване е поискано, не са част от функционираща напоителна система. Твърди, че никъде в Закона за сдруженията за напояване не се поставя условие на територията на сдружението да има съществуваща хидромелиоративна структура, която да позволява напояването на територията. Позовава се на чл. 2 от Наредбата за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението, както и на целите на сдружението за изграждане на нови напоителни съоръжения, тоест могат да изграждат съоръжения към предоставен им за ползване отделен обект. По тези и други съображения моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което да се отмени отказа на министъра на земеделието и храните, обективиран в Заповед № РД 09-1407/17.12.2012 г.

Ответникът - Министъра на земеделието и храните, гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа първоинстанционното решение, което моли да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Представя писмено становище, в което претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна "Напоителни системи" ЕАД, гр. София, не взема отношение по жалбата.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените основания за отмяна са несъстоятелни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт следва да остане в сила.

С оглед датата на пощенското клеймо - 1.12.14., входираната на 03.12.2014 г. касационна жалба на Сдружение за напояване "Малка Смолница" се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на 18.11.2014 г. и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 13508 от 12.11.2014 г. по адм. дело № 2155/2013 г., в производство по реда на чл. 145, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Сдружение за напояване "Малка Смолница" със седалище в град Добрич против заповед № РД 09-1407 от 17.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните и като логическа и законна последица от този изход на спора, с втори диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Сдружение за напояване "Малка Смолница" да заплати на Министерство на земеделието и храните сумата 300 лева - юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и мотиви и при спазване на административно-производствените правила, като не противоречи нито на материалния закон, нито на целта на закона. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че административният акт не съдържа мотиви. При проверка на материалната му законосъобразност съдът е взел предвид, че спорните правоотношения се регулират от Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) и издадената в приложение на чл. 47, ал. 1 от него Наредба за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението (наредбата). Позовал се е на чл. 47, чл. 2, ал. 1, чл. 3, т. 1 от закона, както и на легалните дефиниции в т. 1 на "Хидромелиоративна инфраструктура" и в т. 2 на "Територия на сдружение за напояване" от Допълнителната разпоредба на закона. Посочил е, че за да се придобие безвъзмездно право на ползване, територията на сдружението трябва да се напоява от напоителна система, като комплекс от напоителни съоръжения, технически средства и оборудване за напояване - все компоненти от експлоатираната хидромелиоративна инфраструктура. Съдът не е отрекъл правото на сдружението по чл. 3, т. 2 от закона да изгражда и нови напоителни системи и съоръжения, но е посочил, че тези системи са различни от предоставените им такива по реда на чл. 47 от закона. Позовал се е и на нормативната уредба и в наредбата - чл. 1 и чл. 2, както и на чл. 9 от Устава на сдружението. В тази връзка съдът е направил извод, че единствено язовир "Малка Смолница" е включен в активите на Напоителни системи, но за да бъде обект на безвъзмездно ползване не е достатъчно да съставлява язовир по смисъла на чл. 2, ал. 1 от наредбата, а следва да е обект от хидромелиоративната структура, предназначена и служеща за напояване на територията на Сдружението за напояване. В случая язовирът никога не е бил обект от нея, доколкото хидромелиоративна инфраструктура въобще липсва - напоителната система на напоително поле "Малка Смолница" е престанала да съществува още към 2007 г., когато е направено предложение за бракуване на последните 1000 декара поливни площи, поради демонтиране на вододовеждащия тръбопровод от язовира за подаване на вода по гравитичен начин, т. е. напоителната система е престанала да съществува още преди създаването на Сдружението за напояване - учредено през 2009 г. По отношение на двата сондажа - Плитък сондаж № 1 и Плитък сондаж № 2 съдът е констатирал, че те не са част от капитала на едноличното търговско дружество "Напоителни системи", а попадат в църковен имот, който е част от територията на сдружението и не попадат в обхвата на чл. 47, ал. 1 от ЗСН и наредбата и не могат да бъдат предмет на договор за отстъпване на безвъзмездно право на ползване.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложените съображения се споделят и от касационната инстанция.

С оспорената заповед № РД 09-1407 от 17.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните, издадена при условията на заместване от зам.-министър, е отказано на сдружение за напояване "Малка Смолница" с. Малка Смолница, да придобие безвъзмездно право на ползване върху обектите от хидромелиоративна инфраструктура, находящи се на територията на НП "Малка Смолница".

Тези обекти са посочени в Заявление вх. № 62-90 от 24.02.2011 г., в което Сдружение за напояване "Малка Смолница" моли на основание чл. 47, ал. 1 от ЗСН и във връзка с Наредбата за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението, да бъде дадено съгласие да придобие безвъзмездно право на ползване и да сключи с "Напоителни системи" ЕАД, гр. София договор за срок от 5 години за следните обекти:

1. Язовир "Малка Смолница", с. Малка Смолница, общ. Добричка, обл. Добрич;

1. Плитък сондаж № 1, инв. № 1154 - заведен е в активите на "Напоителни системи" ЕАД - клон Варна и

1. Плитък сондаж № 2, инв. № 1155 - заведен е в активите на "Напоителни системи" ЕАД - клон Варна.

Мотивите за отказа на административния орган сдружението за напояване да придобие безвъзмездно право на ползване се съдържат в цитирания в обжалваната заповед Доклад № 93-12514/17.12.2012 г. на Заместник-министър на земеделието и храните.

Съгласно чл. 47, ал. 1 от Закона за сдружения за напояване (ЗСН), "върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура, както и обслужващата техника на територията на сдружението, включена в имуществото на търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала, сдруженията могат да придобият безвъзмездно правото на ползване...". Следователно първото условие е да има хидромелиоративна инфраструктура, и второто е тя, както и обслужващата техника да са включени в имуществото на търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала, тоест дружества със 100 % държавно участие.

В конкретния случай, от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че плитки сондажи № 1 и № 2 не се водят в активите на "Напоителни системи" ЕАД - клон Варна, както погрешно се твърди в заявлението, а попадат в църковна нива, която е част от масива на сдружението. Язовир "Малка Смолница" е включен в баланса на "Напоителни системи" ЕАД - клон Варна, но хидромелиоративна инфраструктура, изградена да напоява 3820 декара е изцяло унищожена. Водите на язовира не се използват за напояване, а същия е отдаден под наем за рибопроизводство и аквакултури на фирма "Акропович" ЕООД, гр. Варна. Устно в открито съдебно заседание на 04.11.2014 г. пред тричленния състав на ВАС вещото лице е допълнило заключението си, че язовирът не се използва за напояване, всички съоръжения, които са били към него са унищожени, както тръбопровода към помпената станция и самата помпена станция, така и напоителните канали в самото поле, демонтиран е отвеждащия тръбопровод за гравитационно напояване и в момента на огледа на вещото лице, няма нито едно напоително поле.

Тези констатации на вещото не са били оспорени от жалбоподателя. Съдът правилно е възприел заключението като компетентно, безпристрастно и обективно, непротиворечащо на другите събрани по делото доказателства.

При липсата на представени пред касационната инстанция писмени доказателства, оборващи установените в първоинстанционното производство обстоятелства, и настоящият петчленен състав достига до правния извод, че в случая не са били налице законоустановените предпоставки за придобиване безвъзмездно право на ползване върху Язовир "Малка Смолница" и върху Плитък сондаж № 1 и Плитък сондаж № 2.

Тези обективни факти не могат да се преодолеят с разписаната в чл. 7 от Устава цел на сдружението - да извършва дейности свързани с напояване на земеделските земи на територията на сдружението.

Правото на сдружението да изгражда нови напоителни системи и съоръжения същуствува съгласно ЗСН, Наредбата за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението и Устава на сдружението, но тези нови обекти са различни от обектите, върху които сдруженията могат да придобият безвъзмездно правото на ползване по реда на чл. 47, ал. 1 от ЗСН. А отговорите на въпросите кога, как и защо е учредено Сдружение за напояване "Малка Смолница" са извън обсега на настоящия спор.

В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни.

Обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски.

При този изход на спора, на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - I колегия,