Решение № 4943 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5363/2019 г.

Решение № 4943 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5363/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Пътстрой Варна" ЕООД ЕИК 103561242 срещу Решение № 366 от 26.02.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2969/2018 г. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че процесното рекламно съоръжение (РС) е разположено след края на автомагистралата и за него не са приложими завишените изисквания за отстояния. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен и оспореният отказ, а преписката да бъде изпратена на административния орган със задължителни указания за издаване на исканото разрешение. Ответникът – Управителният съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в представения по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Пътстрой Варна" ЕООД срещу решение по т. 2. 16 от Протокол № 16631 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за отказ за преиздаване на Разрешение № 1607/5.11.2007 г. за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на автомагистрала Хемус на км 425+255 дясно (по разрешение за ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение на км 422+900 дясно). За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че РС безспорно се намира на автомагистрала и с оглед конкретното му местонахождение не са спазени минималните отстояния от пътни възли и други рекламни съоръжения съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 и 5 от Наредбата за специално ползване на пътищата. При така установената фактическа обстановка съдът е преценил, че органът е доказал посочените в отказа фактически основания за издаването му, а от правна страна отказът не страда от пороците по чл. 146 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Относно минималното отстояние на РС от пътни възли и кръстовища, както и от други рекламни съоръжения, в чл. 15 от Наредбата за специално ползване на пътищата са предвидени различни по своята стойност минимални отстояния в зависимост от това дали се касае: 1. за автомагистрали и скоростни пътища или 2. за останалите пътища. В случая в отказа за преиздаване на разрешението е прието, че РС се намира на автомагистрала (АМ2). Този извод обаче не се потвърждава от събраните по делото доказателства. В първоинстанционното съдебно производство са приети основно и допълнително заключение на съдебно-техническа (СТЕ), изготвено от инж. Г. Тодоров, и заключение на съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от инж. М. Павлова-Самсарова. Съгласно заключението на СТЕ на инж. Г. Тодоров процесното РС се намира в участък от пътя, който е в обхвата на Общия устройствен план (ОУП) на гр. Варна от 2012 г. Вещото лице е установило още, че РС се намира след знака за края на автомагистралата. Пътен знак Д6, обозначаващ края на автомагистралата в посока Варна, е на км 423+652, а процесно РС (реклама на СОД СПАРТАК) е на км 425+253. Съгласно съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от инж. М. Павлова-Самсарова, посоченият от административния орган пътен възел съставлява мостово съоръжение над пътя за кв. Владиславово и се намира на АМ2. Констатацията е направена въз основа на техническия паспорт на съоръжението при проверка по документи в Областно пътно управление. Техническият паспорт е приложен по делото и съдържа данни, че местонахождението на мостовото съоръжение е на АМ2 км 423+370 (км 425+370 след прекилометриране), докато СТЕ на инж. Г. Тодоров посочва, че съоръжението се намира след пътния знак за край на автомагистралата и след указателната табела за начало на населеното място, т. е. че е в границите на населеното място. В техническия паспорт съоръжението е обозначено със сигнатура А2 423 370 033. Няма данни кога е съставен паспортът и дали отразените в него данни отговарят на действащия ОУП на гр. Варна. При разпита в съдебно заседание в. л. инж. М. Павлова-Самсарова уточнява, че пътният възел е отразен в действащия ОУП на гр. Варна. Съдът не е обсъдил заключенията на вещите лица и е формирал необоснован и неправилен извод, че административният орган се е произнесъл при правилно установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Отказът е издаден в нарушение на материалния закон и е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 АПК. Съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на отказа. Преписката следва да бъде изпратена на органа за ново произнасяне по искане рег. № 53-00355/21.04.2017 г. на "Пътстрой Варна" ЕООД ЕИК 103561242 за преиздаване на Разрешение № 1607/5.11.2007 г. за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на автомагистрала Хемус на км 425+255 дясно. При новото произнасяне административният орган следва да установи на какъв път е разположено рекламното съоръжение и след това да извърши преценка пред кой орган, по какъв ред и при какви условия следва да бъде разгледано искането на "Пътстрой Варна", включително дали Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" има компетентност да се произнесе по искането или следва да го изпрати на друг орган. Съобразно изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 090 лв., изчислени като сбор от следните суми: 50 лв. държавна такса за първата инстанция, 220 лв. възнаграждение за вещото лице по СТЕ, 135 лв. възнаграждение за вещото лице по автотехническа експертиза, 40 лв. за допълнително явяване вещи лица в открито съдебно заседание, 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, 395 лв. държавни такси за касационната инстанция и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за приподписване на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение