Решение № 13268 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3764/2017 г.

Решение № 13268 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3764/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Девин, чрез пълномощника му адв. А. А., против решение № 79 от 23.02.2017 г., постановено по адм. дело № 20/2017 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменен негов мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с № 09213-1 от 05.01.2017 г., подадено от Инициативен комитет "За Девин" и е върната преписката за произнасяне по заявлението, съобразно указанията по приложението на закона в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон - чл. 25, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), както и необоснованост на изводите на съда, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - Инициативен комитет "За Девин", представляван от председателя Ж. Ч., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, поради липса на касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Смолян е образувано по жалба, подадена от Инициативен комитет "За Девин" против мълчалив отказ на кмета на община Девин да се произнесе по заявление с изх. № 09213-1 от 05.01.2017 г. за достъп до търсената с него обществена информация. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите установявания не се спори. Установено е, че жалбоподателят е подал заявление за достъп до обществена информация, с което е поискал предоставянето на хартиен носител на: 1. формуляр, изпратен от Националното сдружение на общините в Република България, до община Девин, през 2016 г., за заявен интерес за предоставяне на безвъзмездно ползване на общините на пещера "Дяволско гърло" с. Триград; 2. кога е получено писмото, вх. номер, кое длъжностно лице е получило формуляра и има ли отговор от страна на община Девин; 3. копие от изпратения отговор от община Девин до сдружението на общините и от кого е подписан. Установено е също така, че в срока по чл. 28 от ЗДОИ кметът на общината не се е произнесъл. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че е формиран мълчалив отказ на кмета на община Девин като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, който е незаконосъобразен. Отхвърлил е възражението на административния орган, че не е налице мълчалив отказ, а става дума за оставяне без разглеждане на заявлението, тъй като същото не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ - в него не е посочен точен адрес на заявителя, както и не съдържа изявление за готовност за заплащане на държавна такса. Съдът се е мотивирал, че задължения субект е сезиран със заявление по чл. 24 от ЗДОИ и е следвало да се произнесе в срока по чл. 28 от ЗДОИ, с изричен акт, независимо дали е налице хипотезата на чл. 34 или чл. 38 от ЗДОИ. административният орган, дори и да се приеме, че заявлението не е отговаряло на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ е бил длъжен да даде възможност на заявителя да го приведе в съответствие с изискванията или да го остави без разглеждане, но също с изричен акт. Липсата на изрично волеизявление в случая води до липса на мотиви и е налице нарушение по чл. 59, т. 4 и т. 5 от АПК. По тези съображения мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната за произнасяне с изричен акт. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Административен съд - Смолян правилно е приложил материалния закон. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда, че след като безспорно е установено сезиране със заявление по реда на ЗДОИ, административният орган дължи изрично произнасяне по заявлението. Нормите на чл. 34 от ЗДОИ, както и на чл. 38 от ЗДОИ изискват изрично произнасяне и постановяване на решение и в случаите на предоставяне на исканата информация и в случаите когато се постановява отказ за достъп, като органът не може да мълчи. Правилно съдът е приложил и нормата на чл. 25 от ЗДОИ. Видно от заявлението същото отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ. В него е посочено наименованието и седалището на заявителя, описание на исканата информация, предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, както и адрес за кореспонденция със заявителя. Вярно е, че в адреса е посочено само наименование на улица, но фигурира телефонен номер на заявителя, посредством който може да бъде осъществена връзка с него. Освен това, правилно съдът е посочил, че дори ако органът прецени, че заявлението не съдържа реквизитите по чл. 25, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 4 от ЗДОИ, то следва да го остави без разглеждане на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ, като също дължи изрично произнасяне. В случая тези изисквания на закона за постановяване на изричен акт не са изпълнени, поради което правилно съдът е приел, че е налице мълчалив отказ, който подлежи на отмяна. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че оставянето без разглеждане на заявлението не изисква произнасяне с нарочен акт. Общ принцип е, че оставянето без разглеждане на дадено искане е свързано с негови пороци, които препятстват произнасянето по същество. За да може да се осъществи защитата на засегната страна в тези случаи, пороците следва да бъдат изрично посочени. Този общ принцип е намерил отражение и в ЗДОИ, който постановява, че задължения субект дължи произнасяне с писмен акт във всички случаи. Освен това, по принцип мълчаливия отказ по природата си е приравнен на произнасяне по същество, равносилно на отказ, като съображенията за същия могат да бъдат презумирани, поради което няма как мълчанието на органа да презумира оставяне без разглеждане на заявление по ЗДОИ. Волеизявление в тази насока следва да бъде изрично писмено обективирано. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,