Решение № 8534 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3322/2009 г.

Решение № 8534 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3322/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от РМД-Бургас и Митница-Бургас против решение № 79/26.01.09 г. постановено по адм. д. № 1790/08 г. от Административен съд- Бургас, с което е отменено ППСПДВ № 57/08 г. на началника на митница Бургас, потвърдено мълчаливо от директора на РМД-Бургас. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- касационни основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът е изградил изводите си на базата на предположения за наличие на механично разпиляване на товара, неправилно е прието, че Наредба № 13-а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им е приложима за конкретния случай. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, на "Пристанище Бургас" ЕАД срещу постановлението. Претендират се разноски. Ответникът по касация- "Пристанище Бургас" ЕАД не изразява становище по жалбата. Директорът на ДОУИ-Бургас не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия след като прецени жалбата като допустима, счита, че тя е неоснователна. С постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 57/17.10.08 г. на началник митница-Бургас, на "Пристанище Бургас" ЕАД е определен допълнително ДДС в размер на 122 750лв. ведно със законната лихва върху това задължение от датата на възникването му- 16.08.07 г. до момента на окончателното му погасяване. Фактическите основания, посочени в постановлението са, че на 23.07.07 г. в пристанище Бургас е въведен и манифестиран в МП "Пристанище- Център" меден концентрат (насипно)- 21 474 000 кг. На 28.07.07 г. след окончателното разтоварване на кораба и на осн. чл. 772 от ППЗМ е съставен Генерален акт № 188 в който между обявеното коносаментно тегло и действително разтовареното количество е установена разлика в по- малко 111 800кг. Стоката е приета във временен склад с титуляр "Пристанище Бургас" ЕАД, а след това е експедирана до получателя "Кумерио Мед" АД - Пирдоп с установено количество- 21 148 500 кг. Установената разлика от 213 650 кг. за която не е дадено допустимо митническо направление е приета за "липси" по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. При тези фактически констатации, митническите органи са приложили чл. 204, ал. 1 т. "а" от МК и чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ във вр. с чл. 114, ал. 1 от ППЗМ и чл. 56 от ЗДДС. Посочените текстове регламентират, че вносно митническо задължение възниква при неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране, като в случаи на липси по време на съхраняването на стоките, търговецът, който управлява временен склад е длъжен да заплати митните сборове за стоките. Член 56 от ЗДДС регламентира, че при внос начисляването на ДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. С постановлението за дата на възникване, на публичните задължения е възприета датата, на която е експедирано последното количество стока, а именно- 16.08.07 г. като от нея е определена дължимостта на законната лихва за забава. С решение № РД-4402.1081/13.11.08 г. на директор на РМД-Бургас, постановлението е потвърдено. За да отмени постановлението, административният съд приема, че установените липси се дължат на естеството на стоката, като разликата се приема от международната практика по корабоплаването не като липси от недобро съхранение на стоката или посегателство върху нея, а като разлика в размерите на товароносимостта на кораба, в момента на товарене или разтоварване, механичното разпиляване при разтоваро-товарната дейност, естественото разпиляване на стоката по време на сухопътния транспорт от кея до ж. п. кантара, атмосферните влияния, като липсата е в рамките на естествените процеси и е в диапазона на нормално допустимата грешка. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и правилно е установил релевантните факти. Доводът, че съдът е изградил изводите си на предположения е неоснователен. В манифеста изрично е посочено, че стоката се приема по бункерно тегло и при експедиция са възможни разлики. Със заключението на вещото лице са установени грешките при меренето по двата метода и факта, че липсващата стока е в техните рамки. Съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението. Решението е правилно относно данъка върху добавената стойност и съответните лихви на основание чл. 56 ЗДДС и чл. 58 т. 14 ЗДДС. Последният текст предвижда, че се освобождава от данък вносът на стоки, които са под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени, поради причина, свързана с естеството на стоките или поради непреодолима сила. В случая поради естеството на товара - насипен меден концентрат в големи количества и характера на превоза - с кораб, който е свързан с естеството на товара, измерването им при натоварването се извършва по метода драфт сървей, който има международно призната допустима грешка, а сухопътният превоз се извършва с ж. п. вагони, пак поради естеството на товара. При тегленето с ж. п. кантар има грешка, установена от вещото лице и правилно съдът е приел, че липсата на въглища не се дължи на отклоняване от митнически контрол, а на грешки при меренето, при натоварването по метода драфт сървей, а при сухопътния транспорт - на ж. п. кантар. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,