Решение № 4934 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12846/2017 г.
ВАСIII отделение03.04.2019 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1617 от 05.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1546/2017 г. по описа на Административен съд- Варна В ЧАСТТА МУ, в която ДНСК – София е осъдена да заплати на Т. Кирчев, ЕГН [ЕГН] сумата от 300 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтекли от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно НП № В-37-СИР-21/18.10.2016 г. на началника на РДНСК – Североизточен район, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата и ВРЪЩА делото в отменената част за ново произнасяне от друг състав на Административен съд – Варна при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4934 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12846/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора за национален строителен контрол – гр. София чрез процесуалния представител на началника му К. Александрова срещу решение № 1617 от 05.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1546/2017 г. по описа на Административен съд- Варна В ЧАСТТА МУ, в която ДНСК – София е осъдена да заплати на Т. Кирчев, ЕГН [ЕГН] сумата от 300 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтекли от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно НП № В-37-СИР-21/18.10.2016 г. на началника на РДНСК – Североизточен район, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, ДНСК- София, се представлява от юриск. Аврамов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по подробно изложени в жалбата съображения. Ответникът, Т. Кирчев, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. Ст. Иванова е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната от нея част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Варна е осъдил ДНСК – София да заплати на Т. Кирчев, ЕГН [ЕГН] сумата от 300 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по отмяна на незаконосъобразното НП № В-37-СИР-21/18.10.2016 г. на началника на РДНСК – Североизточен район, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата и е отхвърлил иска на Т. Кирчев срещу същия ответник над тази сума до пълния предявен размер от 750 лв. Съдебното решение е обжалвано само от ДНСК в осъдителната му част, поради което в отхвърлителната му част същото като необжалвано е влязло в сила. За да стигне до осъдителния си диспозитив, АС - Варна, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск за сумата от 300 лв разноски за адвокатски хонорар се явява основателен, тъй като по делото се доказва както наличието на отменено по съдебен ред наказателно постановление, така и реално заплатено в рамките на административно-наказателното производство по отмяната му възнаграждение в размер на присъдената сума. Съдебното решение в атакуваната му част е неправилно по следните съображения: Неправилен е решаващият извод на административния съд за доказаност на реалното настъпване на твърдените вреди – заплатени в рамките на н. а. х. д. № 5750/2016 г. по описа на Варненския РС 300 лв за адвокатско възнаграждение. Немотивирано и несъответно на представените по делото доказателства административният съд приел, че представеният още в административно- наказателното производство по н. а. х. д. № 5750/2016 г. по описа на Варненския РС договор за правна защита и съдействие по кочан № 0000075943, серия Б на Шуменска адвокатска колегия доказва плащане на сумата от 300 лв. Видно от оригинала на представения в административнонаказателното производство цитиран по-горе договор, само е уговорен адвокатски хонорар в размер на 300 лв, но в частта на бланката на същия, визираща: " Внесена сума" липсва каквото и да било отбелязване за реално заплащане на уговореното възнаграждение – както цифром, така и словом. Административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е извел необосновани изводи за плащане на сумата от 300 лв от единственото, обсъдено от него доказателство - представеният в производството по а. н. х. д. № 5750/2016 г. по описа на Варненски РС – от една страна, а от друга страна – не е обсъдил друго относимо доказателство – представеният за първи път в производството по ЗОДОВ договор за правна защита и съдействие от 08.11.2016 г., сключен между същите страни, за процесуално представителство по същото а. н. х. д, при същия уговорен хонорар от 300 лв, но за първи път сочещ на реално плащане в брой. Като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства – т. е. двата договора за правна защита и съдействие- поотделно и в тяхната взаимовръзка, както и направените в хода по същество пред АС-Варна от процесуалния представител на касатора изявления за неблагоприятни за него факти и като не е изложил доводи кои от тях като противоречащи си кредитира и защо, АС-Варна е постановил немотивиран акт, който в обжалваната му част следва да бъде отменен, а делото – върнато в тази част на друг състав на АС- Варна за ново произнасяне съобразно указанията на ВАС. По горните съображения касационната жалба е основателна, а съдебното решение в атакуваната му част следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато в тази част на друг състав на АС-Варна за ново произнасяне при спазване указанията на ВАС, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение