Решение № 108 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5313/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадената от К. Г. Д., чрез пълномощника й, касационна жалба срещу решение 585 от 19.02.2024 г. по адм. дело 6/2023 г. на Административен съд - Велико Търново.

С обжалваното решение АС - Велико Търново е отхвърлил исковата молба на К. Г. Д., подадена с вх. 31/04.01.2023 г., против директора на Професионална гимназия по моден дизайн гр. Велико Търново, с която се иска ответникът да бъде осъден да предостави на ищцата информация - заверени копия от документи, посочени в нейно искане с входящ номер от 03.01.2023 г. на Професионална гимназия по моден дизайн гр. Велико Търново, като неоснователна. Съдът е осъдил също ищцата да заплати на ответната страна сумата 2000 лв. разноски по делото.

Касационната жалбоподателка обжалва решението на административния съд с доводи, че е недопустимо и неправилно.

Поддържа, че решението е недопустимо поради постановяването му в противоречие с чл. 12, ал. 2, чл. 34, ал. 1 и чл. 256, ал. 2 АПК и чл. 8, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация. Сочи, че от съдържанието на искането й с вх. 799/03.01.2023 г. до директора на ПГМД за предоставяне на заверени копия от изброените в същото документи може безпротиворечиво да се установи, че е поискала информацията в качеството си на страна в проведените административни производства. Намира за неправилен извода на съда, че исканите документи не могат да бъдат част от административно производство, по което страна е заявителката, т. к. в качеството си на педагогически специалист и член на персонала в образователна институция е страна, съответно участник в производствата по търсените заповеди. Намира, че като страна тя има право на достъп до документите, съгласно чл. 35, ал. 1 АПК, съответно в чл. 8, т. 1 ЗДОИ е предвидено, че разпоредбите на този закон не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Директорът на ПГМД се е произнесъл по искането й с издаване на административен акт - отговор с характер на решение с изх. 302/17.01.2023 г. , който не представлява фактическо действие, поради което е недопустим. При тези съображения счита, че съдът се е произнесъл по недопустим акт и съответно решението е недопустимо.

Касаторката излага доводи, че решението е постановено при съществено противоречие с процесуалните правила. Съображенията й в тази насока са, че чл. 256 АПК визира неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Срокът по чл. 256, ал. 2 АПК има дисциплиниращо действие и се цели бързина. Съдът неправилно е приел, че административният орган е предоставил на оспорващата части от изисканите заповеди на 17.01.2023 г., без да констатира липсата на достоверна дата, както и липсата на откритост, достоверност и пълнота на информацията и е приложил неправилен закон - чл. 8, т. 1 ЗДОИ, за прикриване на незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията. Навежда оплаквания за това, че съдебното производство е продължило твърде дълго, което е в противоречие с целта на искането по чл. 256, ал. 2 АПК, както и че неправилно са й възложени разноските по делото. Намира, че съдът, освен че не се е съобразил с изискванията за бързина на производството, не е решил делото в справедлив съдебен процес. На следващо място излага доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че търсените заповеди подлежат на съдебен контрол съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 259, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от Закона за предучилищното и училищно образование, поради което съдът, като е отхвърлил искането й за принудително им предоставяне от директора на ПГМД, е преградил пътя за оспорването им. Счита, че решението противоречи на чл. 41, ал. 2 от Конституцията, чл. 1, т. 7 АПК и чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, т. к. незаконосъобразно е лишена от правото на информация, на комплексно административно обслужване и на справедлив съдебен процес. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба и писмени бележки иска да се отмени решението и се реши спорът по същество като се уважи първоначалното й искане, както и да ѝ се присъдят направените разноски пред двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ПГМД, е представил писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Поради това счита, че не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски по делото.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

По делото са установени следните фактически обстоятелства:

Жалбоподателката К. Д. е заемала по трудово правоотношение длъжността учител, с общообразователен учебен предмет в гимназиален етап, в Професионална гимназия по моден дизайн - гр. Велико Търново.

С искане вх. 799/03.01.2023 г. К. Д. е поискала от директора на ПГМД да й предостави във вид на заверени преписи следните документи:

1. Заповед на директора на ПГМД 159/21.10.2021 г. за работата на комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба 4 за нормиране и заплащане на труда;

1. Констативен протокол на директора на ПГМД 6/30.09.2022 г.;

1. Доклад до началника на РУО - Велико Търново "за извършената проверка и констатациите";

1. Заповед на директора на ПГМД за определяне на "комисия в състав: И. Н., председател и членове Е. М. и Ц. Т. - М. за разработване и актуализиране на критерии за оценяване на резултати от труда на педагогическите специалисти";

1. Протоколът от заседанието на Педагогическия съвет на 29.09.2021 г.;

1. Протоколът от заседанието на Педагогическия съвет, на което са приети критериите за оценяване на резултатите от труда на педагогическите специалисти, по които е извършено оценяването;

1. Становището на Етичната комисия, "според което начинът на изказ и изразяване, както и действията на Училищната комисия за оценка на резултатите от труда не са предпоставка за нарушаване на Етичния кодекс";

1. Цялата административна преписка във връзка с жалба вх. 437/11.11.2022 г. в ПГМД срещу решение на Комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба 4 за нормирането и заплащането на труда;

1. Заповед на директора на ПГМД по чл. 29, ал. 2. Наредба 4, за определяне размерите на допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти за учебната 2021/2022 година;

1. Заповед на директора на ПГМД по чл. 29, ал. 2. Наредба 4, за определяне размерите на допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти за учебната 2020/2021 година и

1. Заповед на директора на ПГМД по чл. 29, ал. 2. Наредба 4, за определяне размерите на допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти за учебната 2019/2020 година.

В искането е отразено, че се подава във връзка със Становище изх. 153/30.11.2022 г. на директора на ПГМД, получено от жалбоподателката на 13.12.2023 г., на основание разпоредбите на чл. 12 АПК, чл. 42, чл. 44, т. 2, т. 4 и т. 6, и чл. 50, т. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2020/2021 г. и чл. 73, т. 3 от Правилника за дейността на ПГМД гр. Велико Търново за учебната 2022/2023 година.

С писмо изх. 302 от 17.01.2023 г. ответникът е уведомил г-жа Д., че й предоставя копия от документите в отговор на заявлението й с вх. 799 от 03.01.2023 г., изброени в единадесет точки. В отговора е посочено, че исканият документ по т. 3 - доклад до началника на РУО - Велико Търново засяга трето лице и предоставянето му противоречи на Закона за достъп до обществена информация, поради което не се предоставя, но информацията в доклада съществува в констативния протокол от 30.09.2022 г. по т. 2, който ѝ се предоставя. За искането по т. 8 - представяне на цялата административна преписка по жалба вх. 437/11.11.2022 г. срещу решение на комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба 4/20.04.2017 г., в отговора е посочено, че преписката ѝ е предадена с писмо изх. 153/30.11.2022 година. Заповедите по т. 9 11 са предоставени с данните на касаторката и на лицата, които са се съгласили данните им да бъдат предоставени.

В производството пред първоинстанционния съд са приобщени всички изискани с искане от 03.01.2023 г. от ищцата писмени документи, както и свързани с тях писмени материали. Съдът подробно е описал представените от страните по делото писмени доказателства и събраните в хода на производството. По искане на ищцата е изслушал обясненията на ответника по въпроси относно организацията на работа в учебното заведение, както и по всички поставени от ищцата въпроси, свързани с водената между страните кореспонденция и съдържанието на издаваните актове от директора на училището при упражняване на правомощията му. Събрани са и анализирани от съда гласни доказателства по спорните въпроси. В резултат на проявената процесуална активност съдът е изяснил и подробно описал в решението фактическата обстановка, която кореспондира със събрания доказателствен материал по делото. Въз основа на установените факти, съдът е достигнал до следните правни изводи относно допустимостта и основателността на предявения от касаторката иск с правно основание чл. 256, ал. 2 АПК:

Съдът е приел, че заявената искова претенция е допустима, доколкото се установява, че преди предявяването й ищцата е отправила искане до директора на ПГМД - Велико Търново за извършване на съответните действия - предоставянето на заверени копия от документи, за които тя твърди, че се намират при ответника и не са ѝ предоставени при направено от нея искане. Съдът е счел, че макар сезирането с иск по чл. 256, ал. 2 АПК да е извършено на следващия ден след подаване на искането до ответника, разпоредбата на чл. 256, ал. 2 АПК е спазена формално, т. к. в нея се определя като начален момент за отправяне на допустима искова претенция всеки такъв, следващ заявяването на искането пред административния орган. Искът е предявен в 14-дневния срок и за ищцата е налице правен интерес, доколкото твърди, че ответникът неоснователно бездейства да й осигури поисканата информация чрез предоставяне на намиращи се при него документи. Относно правната природа на иска по чл. 256, ал. 2 АПК, съдът е посочил, че търсената чрез него съдебна защита има за цел да установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника - административен орган, съществува неудовлетворено субективно право и чрез осъждането му да бъде задължен да извърши вмененото му от закона действие. За конкретния казус съдът е определил като предмет на исковата претенция осъждането на ответника в качеството му на административен орган да предостави във вид на заверени преписи документи, които са му били поискани, но същият не е предоставил, въпреки задължението си по закон, поради което относима за решаване на спора е разпоредбата на чл. 12, ал. 2 АПК. Правилото на чл. 12, ал. 2 АПК задължава административния орган да гарантира правото на информация на страните в административното производство, като редът за предоставянето й е посочен в чл. 34, ал. 1 АПК. Разпоредби в тази насока се съдържат и в двата правилника на учебното заведение, приложени по делото. Съдът е счел за релевантна към казуса разпоредбата на чл. 50, т. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2020/2021 г. на ПГМД, съгласно която при изпълнение на трудовите си функции служителите имат право да бъдат редовно информирани за резултатите от дейността на училището или по въпроси, свързани с техните права и задължения.

Съдът е обсъдил развилите се правоотношения между страните, както и съдържанието и предназначението на исканите от касаторката документи и е приел, че в преобладаващата си част те не представляват документи, които са част от преписка по провеждано административно производство, по което заявителката е страна. Документите са изготвени във връзка с разработването и приемането на критерии за оценяване на резултатите от труда на педагогическите специалисти в учебното заведение и определяне на размера на допълнителните трудови възнаграждение за учебните 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 година. Съдът е преценил, че информация относно дейността на училищното ръководство по процедурите за определяне на следващото се допълнително трудово възнаграждение на учителите притежава белезите на обществена информация и се дължи от директора на училището в качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ. Ищцата, в качеството й на учител в учебното заведение има право на достъп до същата, но по реда на Закона за достъп до обществена информация и адресираният до нея отговор с изх. 302/17.01.2023 г. има характер на решение по чл. 40, ал. 1 ЗДОИ. В заключение съдът е достигнал до извод, че оспорващата би следвало да получи исканата информация от ответника в посочения от нея вид не по реда на чл. 34, ал. 1 АПК, а чрез предоставяне на достъп по реда на ЗДОИ, на основание чл. 12, ал. 2, предл. 2-ро АПК и чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Изключение правят единствено документите, съставляващи преписката по жалба с вх. 437/11.11.2022 г., подадена от ищцата до директора на ПГМД т. 7 и т. 8 от искането, които касаят производство по реда на Административнопроцесуалния кодекс, инициирано от К. Д.. По отношение на останалата искана информация производството пред административния орган е следвало да се развие по реда и в сроковете, установени в Глава трета от ЗДОИ (чл. 26 и следващите от закона) и да приключи с произнасяне на оправомощения за това орган чрез издаването на изричен административен акт, а не посредством извършването на фактически действия, включително такива по чл. 21, ал. 4 АПК. Съответно, съдебната защита срещу този административен акт следва да се осъществи по реда на Дял трети от АПК, а не по този на чл. 256, ал. 2 АПК.

На следващо място съдът е констатирал, че до приключване на съдебното дирене ответната страна е предоставила на ищцата всички документи, включително по т. 7 и 8 от искането, което, съобразявайки целта на производството по чл. 256, ал. 2 АПК, обуславя основание претенцията да бъде квалифицирана като неоснователна. Отхвърлил е като неотносими към предмета на иска доводите на ищцата и направените в тази насока доказателствени искания в хода на процеса за проверка на авторството и достоверността на съдържанието на представените документи и за преценка на законосъобразността на проведените процедури.

Независимо от изложените мотиви по допустимостта и основателността на исковата претенция, съдът е разгледал и поотделно всяко едно от исканията на ищцата, формулирани в заявлението ѝ от 03.01.2023 г. и е приел следното:

По т. 1 - Заверено копие от Заповед 159/21.10.2021 г. на директора на ПГМД е представено с писмо изх. 302/17.01.2023 г., с което искането е удовлетворено и е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателката, че не й е представено незабавно, респ. в 3-дневен срок.

По т. 2 - Заверено копие на Констативен протокол на директора на ПГМД 6/30.09.2022 г. е предоставено на оспорващата с писмо изх. 302/17.01.2023 г. Съдът е подчертал, че жалбоподателката не е член на комисията, чиято работата е проверявана, поради което за този документ не е приложим редът по чл. 34, ал. 1 АПК. Предоставена й е информацията, както е заявена, т.е. искането й е изцяло удовлетворено.

По т. 3 - Докладът, изготвен от директора на ПГМД и адресиран до началника на РУО Велико Търново, е представен в съдебно заседание на 30.05.2023 г., а освен това не е издаден в хода на административно производство, с участието на жалбоподателката. След представянето му по делото, за съда не е налице възможност да осъди ответника да извърши вече осъществено действие.

По т. 4 - С писмо изх. 302/17.01.2023 г. ответникът е представил на заявителката заверено копие от негова Заповед 1052/14.09.2021 г. Съдът е отхвърлил доводите на оспорващата във връзка с достоверността на датата на документа и по съдържанието му като неоснователни.

По т. 5 - С писмо изх. 302/17.01.2023 г. на директора на ПГМД на заявителката е предоставено копие на Протокол 1/29.09.2021 г. от заседание на Педагогическия съвет при ПГМД, с което искането й е удовлетворено.

По т. 6 - С писмо изх. 302/17.01.2023 г. на директора на ПГМД, на заявителката е предоставено копие от Протокол 14/07.09.2021 г. от проведено заседание на Педагогическия съвет при ПГМД. С този протокол по т. 3 от дневния ред педагогическият съвет е приел решение при оценката на педагогическите специалисти за учебната 2021/2022 г. да се използват критериите от учебната 2020/2021 година. Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателката, че този документ не е исканият от нея, доколкото в заявлението й не е уточнена конкретна дата и година, поради което ѝ е представен последният протокол по обсъжданата тема.

По т. 7 - С писмо изх. 302/17.01.2023 г. на директора на ПГМД на заявителката е предоставено копие от Становище изх. 154/30.11.2022 г. на Комисията по етика при ПГМД до директора на учебното заведение. Съдът е посочил, че документът е изготвен във връзка с подадена жалба от К. Д. с вх. 437/11.11.2022 г. с обвинения за нарушаване на етичния кодекс, като крайното становище на Комисията по етика е, че правата й не са нарушени. Обсъдил е подробно данните във връзка с процесното становище и е отхвърлил оплакванията на жалбоподателката, че това не е търсеният документ.

По т. 8 - Относно искането за предоставяне на цялата административна преписка във връзка с жалба вх. 437/11.11.2022 в ПГМД срещу решение на Комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба 4 за нормирането и заплащането на труда, съдът е приел, че в хода на съдебното производство документите, които се съдържат в преписката, са й предоставени, поради което исковата претенция на жалбоподателката се явява неоснователна. По тази точка съдът подробно се е занимал с въпроса кога е връчено Становище изх. 153/30.11.2022 г. на Комисията по етика при ПГМД и независимо че в хода на съдебното производство са положени значителни процесуални усилия в тази насока, в заключение е приел, че това обстоятелство е ирелевантно за казуса.

По т. 9, 10 и 11 Съдът е констатирал, че с писмото си от 17.01.2023 г. ответникът е представил свои Заповед 198/25.10.2022 г., Заповед 170/26.10.2021 г. и Заповед 223/16.11.2020 г. за определяне размерите на допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти във вид, в който са посочени общият размер на сумата, определена за диференцирано заплащане, общият брой на точките, с които е оценен педагогическият състав в училището, съответстващата сума на точка, брутната сума и точките, получени от К. Д., със заличени данни за име, презиме, фамилия, брутна сума и брой точки на останалите педагогически специалисти. В хода на делото изброените заповеди са представени отново, като Заповед 223/16.11.2020 г. е с първоначално представеното съдържание, а в Заповед 198/25.10.2022 г. и Заповед 170/26.10.2021 г. са посочени данни за име, презиме, фамилия, брутна сума и брой точки на още двама педагогически специалисти от ПГМД, освен жалбоподателката. Представен е и документ до педагогическите специалисти в учебното заведение, с формулирано искане на съгласие за предоставянето на информацията за определения им брой точки при извършените оценки на труда и допълнителните им трудови възнаграждения за учебните 2021/2022 г., 2020/2021 г. и 2019/2020 г., със съответните изявления за даване/недаване на съгласие и подпис на лицата. Съдът е обсъдил съдържанието на процесните заповеди и е достигнал до извод, че те съдържат служебна информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ такава, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, а директорът на ПГМД е задължен субект по чл. 3 ЗДОИ. Поради това съдът е приел, че искането на жалбоподателката за предоставянето на екземпляри от изброените заповеди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 24 ЗДОИ. Същото обаче не е направено по надлежния за това ред, съответно защита срещу бездействието/отказа на ответния орган да предостави търсената информация не може да бъде реализирана по реда на чл. 256, ал. 2 от АПК.

В заключение съдът е приел, че подадената от К. Д. искова молба с вх. 31 от 04.01.2023 г. е неоснователна и я отхвърлил, като осъдил ищцата да заплати на ответната страна направените разноски по делото.

Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, в пределите на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК намира, че съдът след като е изяснил релевантните за спора обстоятелства, дал им е вярна правна квалификация на плоскостта на приложимите разпоредби на чл. 12, ал. 2 вр. чл. 34, ал. 1 АПК и правилно е приел, че е сезиран с иск по чл. 256, ал. 2 АПК, неправилно е приел, че искът е допустим, но неоснователен. Предвид установените фактически обстоятелства по спора, съдът се е произнесъл по недопустим иск, поради което обжалваното решение е недопустимо. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 256, ал. 2 АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искането до органа за извършването му. Легитимиран да предяви претенцията е всеки правен субект, който твърди, че притежава изискуемо притезание срещу административния орган, който не е изпълнил дължимо по силата на закон задължение за фактическо действие - в т. см. определение 6979 от 26.05.2014 г. по адм. дело 5264/2014 г. на ВАС, VII о. Целта на искането е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника административен орган, съществува неудовлетворено субективно право и да се осъди органът да изпълни следващото се фактическо действие. Изложеното означава, че между ищеца и ответника следва да съществува правоотношение, подчинено на материалните и процесуални административноправни разпоредби, в което ищецът е носител на материални административни права и законни интереси, а ответната страна има качеството на административен орган, носител на определени в закона правомощия, в т. ч. да извършва фактически действия в изпълнение на законовите разпоредби, чието бездействие да упражни има неблагоприятен ефект в правната сфера на ищеца.

За да се осъществи правото на жалбоподателката на информация на основание чл. 12, ал. 2 АПК, оспорващата и ответникът следва да са страни в административно производство по издаване на индивидуален административен акт, инициирано по чл. 24, ал. 1 АПК от компетентния орган или по искане на гражданин или организация. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 АПК задължава административния орган да предостави на страните, участници в административното производство, достъп до административната преписка като гаранция за ефективно упражняване на правата им в процеса. Според трайната съдебна практика защитата на страната при неизпълнението на това задължение може да се осъществи с иск по чл. 256, ал. 2 АПК. В настоящия казус обаче не е налице административно производство, между страните няма отношение на власт и подчинение в административноправен аспект и ответникът не действа в качеството на административен орган. От разпоредба на чл. 12, ал. 2, предл. 2-ро АПК следва, че когато лицето няма качеството на страна в административно производство, или исканата информация не е във връзка с административно производство, в което то е страна, правото на достъп до информация може да се реализира по реда на Закона за достъп до обществена информация, ако информацията има изискуемите от закона характеристики. В случая е безспорно, че между ищцата, сега касационен жалбоподател и ПГМД, в качеството на работодател по см. на § 1, т. 1 ДР на КТ, съществува трудово правоотношение. Именно по силата на трудовото правоотношение жалбоподателката претендира ответникът, в качеството на ръководител на училищната институция по см. на § 1, т. 3 ДР на КТ, да ѝ предостави информацията, описана в искането от 03.01.2023 година. Всички актове, изброени в искането ѝ, са във връзка с упражняваната от нея професионална дейност по трудов договор с работодателя. В развилия се спор ответната страна не действа в качеството на орган, който притежава административна правосубектност и е носител на административни правомощия, а в качеството на орган по чл. 257, ал. 2 ЗПУО, носител на работодателска правоспособност. Поради това съдът правилно е приел, че подаденото от касаторката искане с вх. 799 от 03.01.2023 г. не е за търсене на информация по чл. 12, ал. 2 вр. чл. 34, ал. 1 АПК, а има характер на искане за достъп до информация, адресирано до директора на ПГМД в качеството му на задължен субект по определението на чл. 3, ал. 2 ЗДОИ, която съдът е квалифицирал като служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ. Изложените съображения от съда за характера на търсената информация, реда и основанията за получаването й са фактически верни и правно издържани. Съдът обаче не е дължал произнасяне по същество по тези обстоятелства, т. к. те са релевантни в производство, което се развива при условията и реда на Закона за достъп до обществена информация, а не в исковото производство по чл. 256, ал. 2 АПК, така, както предвижда и правилото на чл. 12, ал. 2, предл. 2-ро АПК. Позоваването от жалбоподателката на правото на служителите да бъдат редовно информирани за резултатите от дейността на училището или по въпроси, свързани с техните права и задължения, предвидено в чл. 50, т. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2020/2021 г., не налага различен извод относно липсата на административноправна връзка между страните по делото. Правото на информация е конституционно закрепено в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България, то е предоставено на всички правни субекти и обхваща задължението на държавните органи, органите на местно самоуправление и публичноправните институции да я предоставят, като съдържанието на това задължение подлежи на определяне по законодателен път. В случая предвид характера на правоотношението между страните, правото на информация в неговите различни аспекти относно дейността на учебното заведение, на ръководните органи и педагогическия персонал, е уредено в Кодекса на труда и специалните закони, които уреждат обществените отношения в сферата на училищното образование. Правилникът за вътрешния трудов ред в ПГМД и Правилникът за дейността на ПГМД, на които се позовава касаторката, са приети въз основа на законовата делегация, предвидена в Кодекса на труда и специалните закони и подзаконови актове. Следователно, както правилно е приел първоинстанционният съд, претенцията на жалбоподателката за предоставяне на информация, която учебното заведение създава, събира и съхранява, може да се реализира по реда и условията на Закона за достъп до обществена информация, а не с иск по чл. 256, ал. 2 АПК за извършване на фактически действия, дължими по силата на закон от административен орган.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, основани на разпоредбата на чл. 259 ЗПУО. В чл. 259, ал. 1 ЗПУО е предвидено, че в изпълнение на своите правомощия директорът издава заповеди. Наименованието и формата на акта обаче не определят императивно неговата правна характеристика на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, издаден от административен орган. Именно поради това в чл. 259, ал. 2 и 3 ЗПУО е посочено, че административните актове на директорите на институциите в системата на предучилищното и училищното образование могат да се оспорват по административен ред пред изброените горестоящи административни органи, съответно пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В Закона за предучилищно и училищно образование изрично са посочени случаите, при които директорът на учебното заведение е натоварен с административни правомощия и в това качество издава административни актове. Визираните в исковата молба актове не са измежду тях и в тази връзка разпоредбите на чл. 259 ЗПУО не обуславят извод, че в обсъждания казус ответникът е действал в качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК. Обсъжданите заповеди на директора на ПГМД представляват вътрешнослужебни актове и са издадени при упражняване на правомощията му като ръководител на училищната институция в рамките на производството по определяне на допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати от педагогическите специалисти през визираните учебни години, регламентирано в чл. 24 и сл. от Наредба 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Останалите документи също са във връзка с тази процедура.

Неправилно също съдът е приел за допустима, но неоснователна претенцията за предоставяне на документите, описани в т. 7 и 8 от искането с вх. 799/03.01.2023 г. Видно от данните по делото е, че становището на етичната комисия е във връзка с дейността на комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба 4 от 20.04.2017 г. за оценка на резултатите от труда на педагогическите специалисти. Касаторката е подала жалба срещу решение от 20.10.2022 г. на комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба 4 от 20.04.2017 г. до директора на ПГМД, с копие до председателя на етичната комисия. Съдът правилно е посочил, че съгласно чл. 28, ал. 4 - 6 от Наредба 4 от 20.04.2017 г. педагогическите специалисти могат да подадат възражение когато не са съгласни с дадената оценка на резултатите на труда им до председателя на комисията. Комисията е длъжна да се произнесе по възражението в 5-дневен срок от получаването му, като решението е окончателно. Както правилно е приел съдът това производство е свързано с оценката на труда на педагогическите специалисти, то няма административен характер и актовете не подлежат на контрол в съдебно административно производство. Правото да организира и управлява трудовия процес са израз на работодателската правоспособност на ръководителя на училищната институция, в т. см. ТР 6 от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС. Но работодателската власт не е публичноправна власт, упражнявана от административен орган, натоварен с властнически правомощия. Директорът на учебното заведение не разполага с властнически правомощия и не участва в това производство в качеството на административен орган. След като директорът на ПГМД не действа в качеството на административен орган, за него няма законови задължения да извършва фактически действия в такова качество във връзка с възраженията срещу работата на комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба 4 от 20.04.2017 година. Произнасянето му по жалба с вх. 437/11.11.2022 г. подадена от жалбоподателката срещу комисията по чл. 27, ал. 2 от наредба 4 от 20.04.2017 г., разгледана като сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 8 АПК, не му придава качеството на административен орган по см. на § 1, т. 1 ДР на АПК и развилото се производство не е по реда на чл. 24 и сл. АПК. Поради това ответникът не притежава процесуална легитимация да бъде страна в исковото производство по чл. 256, ал. 2 АПК.

За процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство съдът е длъжен да следи на всеки етап от разглеждането на делото и при установяването на абсолютна процесуална пречка, каквато е липсата на процесуална правосубектност на ответната страна, да прекрати съдебното производство. Като не е отчел наличието на абсолютна процесуална пречка за допустимост на искането съдът се е произнесъл по недопустим иск, което прави решението недопустимо.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да се обезсили и да се прекрати съдебното производство.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от ответната страна, в което изрично е заявено, че се претендират разноски в размер на 1000 лв. за двете инстанции, с приложен договор за правна защита и съдействие за адвокат Т. Тодоров, К. Д. следва да заплати на Професионална гимназия по мода и дизайн гр. Велико Търново сумата 1000 лв. разноски за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,