Решение № 5955 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2017 г.

Решение № 5955 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

С. Б. С., чрез адв. П. Ч., обжалва Решение № 8745/5.07.2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на V отделение, по адм. дело № 1341/2016 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 8121К-3472/12.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 ЗМВР.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, представляван от юрк. Л. П., е на позиция за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Противно на довода на касатора, правилна е преценката на тричленния състав относно отсъствието на порок във формата на заповедта. Тя притежава дължимите реквизити според специалната спрямо чл. 59, ал. 2 АПК разпоредба на чл. 210, ал. 1 ЗМВР.

Съобразителната част на заповедта съдържа релевантните за пораждането на дисциплинарната отговорност юридически факти - периодът и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, актовете, възлагащи възприетите за неизпълнени служебни задължения, и дължимото поведение, като е очертана и връзката между естеството на задълженията и служебното качество на касатора - директор на ОД на МВР, от което тя произтича. Следователно доказването на фактическите основания на ангажираната отговорност не е лишено от предмет, за да осуети съдебната проверка по същество дали правомощието по налагане на дисциплинарното наказание е упражнено материално законосъобразно. Препращането от органа към констатациите и предложенията в справка от 20.07.2015 г. по описа на Дирекция "Инспекторат" - МВР във връзка с извършената комплексна проверка в съответната областна дирекция на министерството е допустим способ за мотивиране на заключителния акт в дисциплинарното производство.

1. В съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК относно тежестта на доказване, административният орган е индивидуализирал служебните задължения по предмет и източник, въвеждайки твърдения за тяхното неизпълнение, респ. неточно изпълнение. Доказването на отрицателните факти по хипотеза не е пряко, а чрез индиции, респ. посредством други положителни факти. Затова правилно, при разпределението на доказателствената тежест, съдът се е позовал на общото правило по чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Установяването на положителния факт на изпълнение на визираните в заповедта служебни задължения е в тежест на оспорващия.

При липсата на процесуална активност по представянето на доказателствени средства, удостоверяващи този факт, както и на основания да се отрече въобще обвързаността на Станиславов от вменените му задължения или пък на обективна невъзможност за изпълнението им, процесуално законосъобразно в оспореното решение осъществяването на дисциплинарните нарушения е прието за доказано. Това разрешение е подчинено на прилагането на последиците от доказателствената тежест. Кадровата справка, изтъкната в жалбата, е неотносима към преценката за (не)правомерността на поведението по повод на (не)изпълнението на конкретни служебни задължения, т. е. към предпоставките на отговорността.

1. Неоснователно е и последното възражение на касатора, отричащо бланкетно мотивирането на наказанието със системни нарушения на служебната дисциплина.

Понятието "системни нарушения" е дефинирано в § 1, т. 22 ДРЗМВР и критериите за подобна квалификация са обективни - достатъчно е да са извършени три или повече нарушения в продължение на една година. Дисциплинарното наказание, наложено в хипотезата по чл. 201, ал. 1, т. 2 от закона, в случая отговаря и на двете условия.

Отсъствието на заявените касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК мотивират оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия