Решение № 2117 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13724/2012 г.

Решение № 2117 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13724/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил срещу решение № 170 от 2.10.2012 г., постановено по адм. дело № 154/2012 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на същото. Ответната страна Дамянка Борисова Иванова, от гр. Кюстендил, чрез адв. Ангелов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил като незаконосъобразно решение № РД-12-38 от 4.06.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 5402152979 от 13.03.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Дамянка Борисова Иванова от гр. Кюстендил на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, и е върнал преписката на административния орган за решаване по същество. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като е посочил, че срокът за изплащане на намаления размер на личната пенсия по § 5, ал. 2 от ПЗР на КСО следва да се определи съобразно изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО в редакцията на нормата към момента на възникване на правото на пенсия. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане № 5402152979 от 23.01.2012 г. на Дамянка Борисова Иванова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 28.12.2011 г. на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление, подадено на 3.01.2012 г. в минимален размер при навършена възраст 57 години и 10 месеца. С разпореждане № 5402152979 от 13.03.2012 г. на същата е определен размер на личната пенсия от 264, 50 лв. месечно, като на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на КСО същият е намален за 41 месеца до навършване на изискуемата възраст на 15.06.2015 г., като редуцираният размер на личната пенсия възлиза на 242,81 лв. месечно. Предмет на оспорване в производството пред административния съд е решение № РД-12-38 от 4.06.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Дамянка Борисова Иванова против разпореждане № 5402152979 от 13.03.2012 г. Административният орган се е мотивирал, че същата е придобила право на лична пенсия при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, като съобразно разпоредбата на § 5, ал. 2 от ПЗР на КСО се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 от КСО и намален с 0,2 % за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, която съгласно визираната разпоредба и във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 4 от НПОС /Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/ е 61 години и 4 месеца за жените, родени от 1.01.1954 г. до 31.08.1954 г., т. е. изчислено е, че за 41 месеца оспорващата следва да получава намаления размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилни са изводите на административният съд, че обжалваното решение на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил е незаконосъобразно. Със заповед № 110 от 22.12.2011 г. е прекратено трудовото правоотношение на Дамянка Борисова Иванова на длъжност детска учителка в ЦДГ "Мир", с. Копиловци, считано от 28.12.2011 г., поради навършване на пенсионна възраст. Съгласно нормата на чл. 94, ал. 1 КСО, в редакцията действала по това време (ДВ, бр. 1/2002 г.), пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок, съответно от прекратяване на осигуряването, която дата в случая е 28.12.2011 г. и от тази дата е отпусната личната й пенсия на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Следователно това е релевантният момент и за определяне на срока за изплащане на намаления размер на същата на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на КСО съобразно действащото тогава законодателство (ДВ, бр. 100 от 2010 г.), както правилно е приел административният съд. Съгласно цитираната норма на лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,2 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО. Срокът за изплащане на намаления размер на личната пенсия на Дамянка Борисова Иванова по § 5, ал. 2 от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г.) следва да се определи съобразно изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 КСО в редакцията на нормата към момента на възникване на правото на пенсия на 28.12.2011 г., т. е. в редакцията в сила до 31.12.2011 г. (ДВ, бр. 100 от 2010 г.), съгласно която изискуемата възраст за пенсиониране на жените е 60 години. Излагайки аргументи в тази насока, административният съд е постановил решение, чиито мотиви се споделят от настоящата инстанция и като правилно същото следва да бъде потвърдено. С оглед горното не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,