Решение № 2244 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9639/2008 г.

ВАСVII отделение18.02.2009 г.докладчик Таня Вачева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Василка Неделчева Христова от с. Кошарна, община Сливо поле, Русенска област срещу заповед № РД 14-164/ 29.05.2008 г. на министъра на образованието и науката. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Рамис Раим Сали и на Спас Маринов Пасев, двамата от с. Кошарна, Русенска област срещу заповед № РД 14-164/ 29.05.2008 г. на министъра на образованието и науката, с която се закрива Основно училище "Васил Левски", с. Кошарна, община Сливо поле, Русенска област, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 9639/2008 г. по описа на Върховния административен съд в тази част. Решението в отхвърлителната му част може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд и в 7-дневен срок с частна жалба в прекратителната му част, имаща характер на определение.

Мотиви

Решение № 2244 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9639/2008 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Василка Неделчева Христова, Рамис Раим Сали и Спас Маринов Пасев, всички от с. Кошарна, община Сливо поле срещу заповед № РД 14-164/ 29.05.2008 г. на министъра на образованието и науката, с която се закрива Основно училище "Васил Левски", с. Кошарна, Русенска област. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта ведно със законните последици. Ответникът - министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази доводите на страните, намира следното: Заповед№ РД 14-164/ 29.05.2008 г. на министъра на образованието и науката е издадена на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета (ЗНП) и чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета (ППЗНП) за закриване на Основно училище "Васил Левски", с. Кошарна, във връзка с което е разпоредено в частта по т. 1 - трудовите правоотношения да бъдат уредени при условията но чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, а в останалите й части са уредени въпроси относно имуществото на училището, пренасочването на учащите към друго училище и съхраняването на задължителната документация и фонда от учебници. В обстоятелствената част са посочени фактическите основания за издаването и писмените доказателства, в които те са обективирани. Обжалваната заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Издадена е от орган на власт - министъра на образованието и науката, в границите на неговата персонална компетентност, определена в чл. 10, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗНП. С нея се обективира властническо волеизявление за закриване на общинско училище, поради което има правозасягащ ефект. По силата на чл. 10, ал. 7 от ЗНП юридическото лице прекратява дейността си от датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник", освен ако в нея не е посочено друго, като в чл. 12, ал. 9 от ППЗНП изрично е прогласена възможността пред Върховен административен съд да се обжалва само отказът на министъра да издаде заповед за откриване, преобразуване или закриване на държавна детска градина, държавно или общинско училище и обслужващо звено. Настоящият съдебен състав приема, че на обжалване подлежат и позитивните административни актове, издадени на основание чл. 10, ал. 5 от ЗНП, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК гражданите и организациите имат право да обжалват административния акт, ако техните права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или поражда задължения за тях. Цитираните правни разпоредби дефинират двете абсолютни кумулативни предпоставки за допустимост на жалбата: да е подадена в преклузивния срок за обжалване и жалбоподателите да притежават пряк и непосредствен правен интерес от обжалването. В настоящата жалба се твърди, че с оспорения акт се нарушава правото на учениците на образование, а компетентният орган не предлага адекватни мерки за защита на това им право, с което е нарушена целта на Закона за народната просвета. Съдът приема, че властническото волеизявление на министъра на образованието и науката за закриване на Основно училище "Васил Левски", с. Кошарна засяга пряко и непосредствено правната сфера на юридическото лице, защото то прекратява дейността си от датата на обнародването на акта в "Държавен вестник". Конкретната заповед засяга и правата на жалбоподателката Василка Неделчева Христова, която е майка и законен представител на детето Клавдия Станчева - ученичка във втори клас на закритото училище. Правният интерес е обусловен от визираната в специалния Закон за народната просвета възможност всеки гражданин да осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗНП за малолетните ученици тази възможност се ползва от родителите или настойниците им. Ето защо жалбата на Василка Христова е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на образованието и науката е издадена на основание чл. 10, ал. 5 от ЗНП и чл. 12, ал. 2 и 4 от ППЗНП, по мотивирано предложение на заместник-кмета на община Сливо поле (с изрично предоставени му пълномощия), решение по протокол № 7 от 27.03.2008 г. и решение № 66 по протокол № 8 от 26.04.2008 г. на Общински съвет-Сливо поле, становище вх. № 0518 -72/31.03. 2008 г. на Регионалната инспекция по образование - Русе и становище на експертната комисия, назначена със заповед № РД 09-193/30.01.2008 г. Основно училище "Васил Левски", с. Кошарна е закрито поради трайна тенденция на намаляване броя на децата, довела до невъзможност за формиране на паралелки в рамките на нормативно определения минимум и прилагане системата на делегираните бюджети. Заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, при спазване на административнопроизводствените правила. Съобразени са специалните изисквания в разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и 4 от ППЗНП. Изготвено е мотивирано предложение на кмета, след приемане на решение на общинския съвет и изискано становище на регионалния инспекторат по образованието. Извършена е и надлежна проверка в учебното заведение. Предложението е внесено в Министерството на образованието и науката в срока по чл. 12, ал. 6 от ППЗНП. Предложението на кмета за закриване на училището съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 12, ал. 4 от ППЗНП. Неоснователни са твърденията за нищожност на решението на Общински съвет - Сливо поле поради липса на изискуемия се кворум за взимане на решенията на колективния орган. В тази насока не са ангажирани никакви доказателства от страна на жалбоподателката. От данните по делото е видно, че през учебната 2007/2008 г. в училището са се обучавали 56 ученика, като е установена трайната тенденция за намаляване броя на учениците в сравнение с предходни учебни години. С оглед на тази констатация не могат да се формират паралелки в рамките на нормативно определения минимум, което води и до невъзможност за финансиране при прилагане на системата на делегираните бюджети. Прието е, че обучението в 4 слети паралелки занижава качеството на образователно-възпитателния процес. Също така са нарушени и изискванията на Наредба № 7 /29.12.2000 г. за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена. Определеният норматив за общообразователните училища е съответно: за паралелките от I до IV клас - 16 ученика, а за паралелките от V до VIII клас - 18 ученика. Сформираните в ОУ "Васил Левски" паралелки не отговарят на минималните изисквания, посочени в приложението към чл. 2 ал. 1 от Наредбата. Обстоятелствата, посочени в предложението за закриване на училището, не са оборени и същите са послужили като фактическо основание за издаване на обжалваната заповед. Съдебният контрол се осъществява само в рамките на проверката досежно изискванията за законосъобразност на оспорения административен акт. Както се посочи по-горе, не се установяват нарушенията по чл. 146 от АПК при издаването на оспорената заповед. Не е нарушена и целта на закона, тъй като с издадената заповед се преследва именно целения правен резултат и тази цел обективно, реално и фактически е отразена в оспорения акт. Всички останали доводи на жалбоподателката Василка Христова са доводи по целесъобразността на акта, които не са предмет на съдебноадминистративен контрол. По отношение на жалбоподателите Рамис Сали и Спас Пасев жалбата срещу заповед№ РД 14-164/ 29.05.2008 г. на министъра на образованието и науката е процесуално недопустима. Видно от приетите по делото писмени доказателства, Рамис Сали е дядо на Едже Закиева Юсеинова, записана като ученичка в закритото училище. Спас Пасев е член на ръководството на училищното настоятелство към Основно училище "Васил Левски", с. Кошарна. В тези си качества двамата жалбоподатели не са активно легитимирани да оспорват заповедта с доводи за нарушено право на образование на други лица - учениците в закритото училище. Страни в сложилото се административно правоотношение са издателят на акта и неговият адресат - закритото училище чрез неговия директор, както и лица, пряко и непосредствено засегнати от издадената заповед. Жалбоподателите не са легитимирани да бранят чужди права. Заповедта, с която се закрива учебното заведение, не засяга дейността на жалбоподателя Пасев в това училище, предвид посочения в удостоверението за съдебна регистрация предмет на дейност на училищното настоятелство и функциите му. А Рамис Сали не е овластен да брани засегнатите със заповедта права и законни интереси на ученичката Едже Юсеинова в качеството си на неин дядо, предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗНП. С оглед изложеното, при отсъствието на една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на жалбите на Сали и Пасев, същите се явяват процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото в тази част подлежи на прекратяване. Воден от горното и на основание чл. 159 т. 4 от АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1