Решение № 2987 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7386/2013 г.

Решение № 2987 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7386/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 759 от 03.04.2013 г. на Административен съд Пловдив, по адм. д. № 1908 по описа за 2012 г., с което по жалба на "ВИНАРСКА ИЗБА ВИНОГРАДЕЦ" АД със седалище и адрес на управление с. Виноградец, обл. Пазарджик, представлявано от Гергана Георгиева Манджукова, е отменен ревизионен акт /РА/ № 131105137/21.01.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 506/10.05.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив в частта за непризнат данъчен кредит за данъчни периоди през 2007, 2009, 2010 и 2011 г. общо в размер на 55 061,17 лв. и прилежащи лихви 10 700,99 лв. по фактури на "Вътков инженеринг 2010" ЕООД, "БГ Импорт Експорт 09" ЕООД, "Марчело лес" ЕООД, "У дола" ЕООД, "ЖП Ремонт инженеринг 2004" ЕООД, "Феникс Мега груп" ЕООД, "Чери комерс" ЕООД и "БГ Арт проджект" ЕООД.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реални доставки по процесните фактури като първа предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит и като резултат - неправилно прилагане на материалния закон относно признаването на претендираното право. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "ВИНАРСКА ИЗБА ВИНОГРАДЕЦ" АД, чрез адв. Бл. Петров, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна поради следното:

Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на СМР, стоки и материали, ремонт на МПС, рекламни мероприятия и грозде "мускат" по фактурите на посочените доставчици, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице-получател.

За да уважи жалбата, първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките е доказана, съответно - претендираното право - отказано незаконосъобразно.

1. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 16 000,00 лв. по 7 броя фактури, издадени от "Вътков инженеринг 2010" ЕООД с предмет на доставките "плащания по договор от 07.01.11 г. и по акт 19".

За да уважи жалбата в тази част, съдът е приел, че са представени акт образец 19 и приемо-предавателен протокол, както и доказателства за плащане по фактурите - приходни касови ордери. Това и обстоятелството, че съдебно-счетоводната експертиза установила, че макар да няма активи, доставчикът разполага с петима работници, според съда, е достатъчно за посочения фактически извод. Основателно в касационната жалба се поддържа, че този извод е необоснован като изцяло несъответен на събраните доказателства. Три от седемте фактури на този доставчик изобщо не са представени, което наистина е абсолютно основание за отказ на данъчен кредит. Относно останалите четири - не са представени нито договор, нито акт 19 и предметът по фактурите не е конкретизиран. В тази връзка следва да се има предвид Решение от 08.05.2013 г. по дело С-271/12 на СЕС. В това решение при тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС Съдът е постановил, че "правото на приспадане на данък върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите." Отделно от изложеното, заключението на приетата съдебно-техническа експертиза изобщо не установява категорично влагането на предмета на част от фактурите в извършените в предприятието на ревизираното лице ремонти. Решението в тази част подлежи на отмяна. Спорът е изяснен от фактическа страна и жалбата против РА в тази част следва да се отхвърли.

1. Относно непризнатия данъчен кредит за м. 04.2011 г. в размер на 4000,06 лв. по 2 броя фактури, издадени от "БГ импорт експорт 09" ЕООД, с предмет на доставките "авансово плащане за бяла захар".

За да уважи жалбата на РЛ в тази част, съдът е приел, че щом е доказано плащане по процесните фактури и фактът, че прекият доставчик е разполагал с договореното между него и ревизираното лице количество захар, сделките по фактурите са реални и правото на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно.

Основателно в касационната жалба се твърди, че представените доказателства за произхода на стоката /капацитета на доставчика/ и плащането по фактурите не могат да заместят липсата на всякакви доказателства за реалното осъществяване на пряката доставка /транспортиране и предаване на родово-определената стока/. Отделно от това, фактурите са за авансови плащания, които не са доказани, а това е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит, доколкото авансовото плащане е приравнено на доставка, и получателят по фактурата има право на приспадане на данъчен кредит само ако е извършено плащането. Решението в тази част подлежи на отмяна. Спорът е изяснен от фактическа страна и жалбата против РА в тази част следва да се отхвърли.

1. Относно отказано право на данъчен кредит за месец октомври 2010 г. в размер на 2 500,00 лв. по една фактура, издадена от "БГ арт проджект" ЕООД, с предмет на доставката СМР по договор.

За да уважи жалбата на РЛ в тази част, административният съд е приел за доказано реалното изпълнение на "изграждане на камина, ремонт 2 броя комини, ремонт тръби и мивка, поставяне дюшаме и топлоизолация", защото е представен приемо-предавател протокол от 29.10.2010 г., от който е виден характерът на видовете работи, доказано е, че доставчикът разполага с лица на трудов договор с професионална квалификация, кореспондираща с предмета на дейност; според съда "приложени са ведомости за заплати, декларация за авансово удържан данък, както и справка за изплатени доходи на лица, различни от доходите по трудови правоотношения /услуга от лицето М. Трайков/". От тези документи съдът е направил извод, че се касае до действащ търговец, работещо предприятие, което е извършило възложените му от "Винарска къща Виноградец" АД строително-ремонтни работи. Същият извод бил подкрепен и от заключението на СТЕ, с която се установява, от една страна, че лицето има изплащани възнаграждения за работници, съгласно ведомости, има осчетоводени разходи за външни услуги, но от друга страна не се водят аналитични партиди по обекти и липсват осчетоводявания за закупени материали, доколкото жалбоподателят като възложител не е предоставял свои материали за възложеното. Съдът е приел, че счетоводни нередности при доставчика не могат да се възлагат в тежест на ревизираното лице.

Решението и в тази част е необосновано и материално незаконосъобразно.

Предметът на фактурата е "СМР по договор". Договор не е представен. Представен е приемо-предавателен протокол от датата на фактурата, описващ следните СМР: "изграждане на камина, ремонт 3 броя комини, ремонт тръби и мивка, поставяне дюшаме и топлоизолация". Никакви обяснения не са дадени нито от доставчика, нито от ревизираното лице на кой обект, кога и кои физически лица са извършили въпросните дейности. Място на изпълнение на СМР липсва и в приемо-предавателния протокол. При приемането на съдебно-техническата експертиза в откритото съдебно заседание на 04.02.2013 г., вещото лице изрично е заявило, че няма никакви данни кога и от кого са извършени описаните в експертизата ремонтни работи, нито какво е било състоянието на обекта преди ремонтите. По същество, експертизата е направила описание на едно помещение, показано от жалбоподателя, след извършен от експерта оглед. Отделно от това, от началната част на експертизата, в която дори няма отделен раздел "Проверени документи", е видно, че вещото лице е направило само оглед на посочен от жалбоподателя имот, а в съдебното заседание на 30.11.2012 г. вещото лице е заявило, че дори и в офиса на ревизираното лице не е открило никакви документи, а такива имало в "Софийския офис на адвокатите". Конкретни документи, въз основа на които е изготвено заключението не само че не са представени, но не са и цитирани. Така установените факти не са достатъчни за обоснован извод, че посочената фактура отразява реално осъществено данъчно събитие.

При това и в тази част решението е неправилно и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна - жалбата против РА в тази част следва да се отхвърли.

1. Относно отказа на данъчен кредит за м. 04.2007 г. в размер на 9 400,00 лв. по една фактура, издадена от "Марчело лес" ЕООД с предмет на доставката СМР.

За да уважи жалбата в тази част, съдът е приел, че осчетоводяването като ДМА на ревизираното дружество на изпълненото от доставчика "оформяне и бетониране на пространство пред административната сграда" и плащането на фактурата по банков път са достатъчни, за да се приеме, че е осъществено данъчното събитие по фактурата.

В касационната жалба основателно се поддържа, че по делото липсва конкретизация на предмета на фактурата, която заедно с доказателствата за плащането е единствено доказателство за наличието на доставка. Наистина, въпросното оформяне и бетониране е посочено като предмет на доставката от самото ревизирано лице по повод на изготвяне на експертизата, но липсват каквито и да е доказателства, че именно то е предмет на процесната фактура с посочения издател. Необосновано съдът приел, наличие на доставка при отговора в заключението на съдебно-техническата експертиза в тази част на спора, че няма данни да се отговори дали фактурираните СМР са извършени. При това и в тази част решението е неправилно и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна - жалбата против РА в тази част следва да се отхвърли.

1. Относно отказано право на данъчен кредит за м. 04.2011 г. в размер на 7 200,00 лв. по 5 броя фактури, издадени от "У дола" ЕООД с предмет на доставките транспортни услуги и услуги по работа със земни маси.

За да уважи жалбата на РЛ в посочената част, съдът изцяло е игнорирал обстоятелството, че от ревизираното лице е представен единствено договор от 28.03.11 г., видно от който е възложено преместване, депониране, подравняване и насипване на земни маси, работа с булдозер и с хидравличен багер, превоз, според който извършената дейност изпълнителят ще доказва с превозен документ /справка или товарителница/, подписана от представители на двете страни. Такива доказателства не са представени. Само въз основа на писмен договор между страните за извършване на доставката, не може да се направи обоснован извод за реалното й изпълнение.

Решението и в тази част подлежи на отмяна и вместо него следва да се постанови ново, с което жалбата бъде отхвърлена в посочената част.

1. Относно непризнатото право на данъчен кредит за м. 04.2011 г. в размер на 3000,00 лв. по 2 броя фактури, издадени от "ЖП ремонт инженеринг 2004" ЕООД с предмет на доставките "ремонт на автомобили".

В тази част жалбата е уважена само, защото съгласно съдебно-счетоводната експертиза фактурите са осчетоводени от страните по сделките. Съдът изцяло е игнорирал липсата на доказателства за наличен резултат на доставките на ремонтни услуги, както и на обяснения с какви активи и персонал доставчикът е извършил ремонтите. Решението и в тази част подлежи на отмяна и вместо него следва да се постанови ново, с което жалбата бъде отхвърлена в посочената част.

1. Относно отказания данъчен кредит за м. 09.2010 г. в размер на 5 000,00 лв. по 2 броя фактури, издадени от "Феникс Мега Груп" ЕООД, с предмет на доставките "строителни и електроматериали", и "организиране и провеждане на рекламни мероприятия".

За да уважи жалбата в тази част, съдът е приел, че доставките са реални, защото са представени договор от 15.09.2010 г., който има рамков характер; страните са подписали анекс, в който е конкретизирано съдържанието на презентационните дейности, касаещи организиране на мероприятие с кетъринг, на който да се промотира продукцията на винарната. Предметът на доставката съобразно чл. 8 от ЗДДС представлява услуга, като за извършването й има подписан протокол, на чиято дата - 30.09.2010 г., е настъпило и данъчното събитие, за което е и издадена ф-ра № 191/30.09.2010 г. консумираните стоки са налични при жалбоподателя, като назначеното по делото вещо лице е потвърдило, че стоките са осчетоводени като разходи за придобиване на ДА и същите се намират в представителен обект на жалбоподателя в гр. София.

В тази част решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила поради липса на ясни мотиви по спорните фактически и правни въпроси. Двете фактури са със съвсем различен предмет - към всяка от тях е представен различен договор, чийто клаузи изобщо не са обсъждани във връзка с мотивите на органите по приходите за отказ на данъчен кредит. Не е ясно за какви "консумирани стоки", налични при жалбоподателя, става дума, след като обсъжданата фактура № 191 е за услуги. Неясни са и мотивите на съда относно това, че стоките "се намират в представителен обект на жалбоподателя в гр. София", след като на страница 10 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е записано, че "според обяснение на дружеството, закупената техника се намира в представителен обект в гр. София. Показа се снимков материал на обекта".

Посочената липса на мотиви е пречка ефективно да бъде проверено от касационната инстанция дали са обосновани на събраните доказателства фактическите констатации на първоинстанционния съд и в крайна сметка дали той правилно е приложил материалния закон.

В тази част решението подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

1. Относно отказаното право на данъчен кредит за м. 09.2009 г. не е признат данъчен кредит в размер на 7 961,10 лв. по 2 броя фактури, издадени от "Чери комерс" ЕООД с предмет на доставките "грозде "мускат".

За да уважи жалбата на ревизираното лице в тази част, първоинстанционният съд е приел, че към двете фактури са представени товарителници и кантарни бележки, с които са установени местата на товарене и мерене на стоката, нейното количество и превозните средства, с които е извършен превозът. Номерата на товарителниците и техните дати, а и съдържанието им относно мястото на натоварване на стоката не съвпадат изобщо с тези на приложените към жалбата по административен ред три броя товарителници /на стр. 48, 49 и 50 от делото на АС/. В тази част на спора съдът изобщо не е обсъдил подробно доказателствата, нито е направил фактически констатации относно реалността на доставките по двете фактури. Такива не се съдържат и в общите изречения на стр. 11 от мотивите на съдебното решение. По аналогични съображения на тези в т. 7 от настоящите мотиви, решението и в тази част подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 292 лв. по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в зависимост от материалния интерес за частта на РА, в която делото е решено по същество, а в останалата част разноските следва да се присъждат след повторното разглеждане на делото.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение