Решение № 4129 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9151/2018 г.

Решение № 4129 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9151/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ултимейт" ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. С., чрез пълномощник адв. А. Т. срещу решение № 3883/08.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3053/2017 г. по описа на Административен съд -С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ №Р-22221015010344 - 091- 001/22.12.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта изменен с решение № 315/28.02.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП и определен резултат по ЗДДС на дружеството за м. 09. 2015 г. данък за внасяне в размер на 12 258, 51 лв., ведно със съответните лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд за липсата на доказателства за реално извършени доставки по фактура, издадена от "Карин 2013" ЕООД с твърдения, че мотивите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства, както и практиката на ВАС и СЕС. К. моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА и претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП, чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Зарева я оспорва изцяло. Излага съображения, че решението е правилно и законосъобразно и следва да остане в сила. Пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. - град е бил ревизионен акт №Р- 22221015010344 - 091- 001/22.12.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., изменен с решение № 315/28.02.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" -гр. С. при ЦУ на НАП с който за данъчен период м. 09. 2015 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 12 258, 51 лв., ведно със съответните лихви. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По същество на спора, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 5000000001/04.08.2015 г., издадена от "Карин 2013" ЕООД, съдът е приел, че ненамирането на доставчика на декларираният данъчен адрес и непредставянето на доказателства за материална и техническа обезпеченост не са основания за отказ на данъчен кредит на получателя по облагаема доставка за получени от него стоки, което обаче се преценява с оглед съвкупна преценка на доказателствата. Установено е, че за доставчика липсва ресурна обезпеченост за осъществяване на доставката. Предмет на същата са: подмяна на ел. инсталации, направа на варово - циментова мазилка, възстановяване на бордюри и тротоарни плочи, възстановяване на ЛТ ламарина, калибриране на резервоари, шпакловка и боядисване и др. Липсват доказателства за закупуване от дружеството на камери за видеонаблюдение, монитор, климатична инсталация и осветителни тела, предмет на издадената фактура, за чия сметка са вложените в строителните дейности материали. За 2015 г. "Карин 2013" ЕООД не е подало ГДД, което според съда е индиция, че дружеството не е извършвало икономическа дейност. Декларираното от управителя на "Карин 2013" ЕООД Р. Р., че дружеството му не е издавало процесната фактура и не е водило търговска кореспонденция с "Ултимейт" ЕООД, както и че не е подписвал договори за СМР и няма кадрова и техническа обезпеченост да извърши фактурираните СМР дейности и не е наемало подизпълнители, съдът е приел за дискредитирано от записванията в информационния масив на НАП, където процесната фактура е включена в дневника за продажби и е извършено осчетоводяване на фактурата като приход от извършената услуга и съответно начисляване на ДДС върху фактурираната услуга. Предвид горното, съдът е стигнал до извода, че не са налице по делото обективни данни, от които може да се направи обоснован извод, че сделката, с която се основава правото на приспадане по процесната фактура, издадена от "Карин 2013" ЕООД е реално осъществена. Решението е правилно постановено. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спор между страните е формиран досежно наличието на реално извършени доставки на услуги и стоки, по отношение на които за дружеството - касатор са налице предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит. Касационната жалба макар и пространствена не обосновава конкретни нарушения допуснати от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. На първо място поотделно и в съвкупност съдът е обсъдил събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства и въз основа на тях правилно е установил релевантните факти. Предмет на издадената от "Карин 2013" ЕООД фактура № 5000000001/04.08.2015 г. на касатора са: "подобрения на обект - бензиностанция Ултра, съгласно опис на стойност 31 500 лв. и ДДС 6300 лв. В представеният опис за извършени подобрения на обект - Бензиностанция Ултра гр. С., ул. "Л. М." .... А към процесната фактура са описани подробно извършените подобрения в т. 1 до т. 10 / подмяна на ел. инсталация, вароциментова мазилка, възстановяване на бордюри и тротоарни плочки, боядисване с фасаген, подмяна на осветителни тела и корпуси, боядисване на бордюри с алкидна боя, възстановяване на ЛТ ламарина на покрива на кафене, шпакловка и боядисване на кафенето и контролно помещение и калибриране на резервоари на обща стойност 20 800 лв., както и доставените стоки, т. 11 до т. 14 /камери за видеонаблюдение и микрофони, монитор, климатична инсталация и осветителни тела/. За да се установи реалността на доставката на услуга съгласно чл. 9 от ЗДДС /каквито са по - голяма част от процесните доставки/, следва да се установи извършването на услугата. За де се прецени посочения релевантен факт е необходимо да се определи нейният характер и наличието на предпоставките на чл. 12 ППЗДДС, съгласно който с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3, 4 и 5 от закона, услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. В хода на административното и съдебно обжалване от касатора не са ангажирани доказателства, установяващи приходът за касатора от извършения разход, както и разходът за доставчика във връзка с процесния приход. Следователно когато се анализират отделните услуги, следва да се извърши проверка относно обстоятелството, дали конкретният доставчик е осчетоводил приход във връзка с реализираната услуга, както и дали е осчетоводен насрещен разход, който да бъде съпоставим на прихода и в какво се изразява / материали, разходи за труд, разходи за подизпълнител и др. / От друга страна, необходимо е да се извърши проверка във връзка с осчетоводяването на разхода при получателя на доставчика, а именно: дали последният е осчетоводил разходи във връзка с конкретната доставка и налице ли е осчетоводен приход, съпоставим на този разход. В тежест на данъчно- задълженото лице е да удостовери, че се ползва от резултата на извършената услуга. В случая не са представени каквито и да е доказателства, от които да се установява реалното извършване на фактурираните подобрения и извършени услуги с предмет СМР, съгласно опис към фактурата. Не са представени договори за възлагане на фактурираните услуги, приемо - предавателни протоколи, протоколи за приемане на извършените видове СМР, количествено стойностни сметки или други. Доказателства за извършени разходи за материали, за чия сметка са същите и тяхното счетоводно отразяване също не са представени. Последните документи следва да са налични и да се съхраняват при получателя на доставката, който претендира да се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит. Действително законодателят и практиката на ВАС и СЕС не обвързват отказа на правото на данъчен кредит с действия на доставчика, които получателят не е могъл да знае, но в случая освен процесната фактура и опис към нея с посочени услуги от касатора не са ангажирани други допълнителни доказателства за установяване реалното извършване на услугите с предмет СМР. Предвид характера на фактурираните услуги, правилно е прието от съда, че поради специфичният им характер следва да бъде установена ресурсната обезпеченост на доставчика за извършване на услугите. Устанвено е по делото, че дружеството има основна дейност "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" и назначени на трудов договор лица на длъжност: "обслужващ персонал бензиностанция" и "барман", които не биха могли да извършат фактурираните услуги с предмет - СМР. С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че за целите на облагането по ЗДДС в случая не са възникнали данъчни събития и няма основание за начисляване на ДДС от доставчика и право на приспадане на данъчен кредит от получателя. Обстоятелството, че спорните доставки са били отразени в счетоводството на жалбоподателя, само по себе си не означава, че доставките са реализирани. Липсата на реално извършване на услугите означава и липса на облагаеми доставки, което е основание за отказване на право на данъчен кредит за тях, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът правилно е преценил и разпределението на доказателствената тежест в процеса, като в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже наличието на всички законови предпоставки за правото му на данъчен кредит, включително и реалността на услугите. Неправилно е и тълкуването което дава касатора на практиката на СЕС, тъй като във всички случаи се приема, че правото на данъчен кредит може да възникне само при реално извършени доставки. Относно доставките с предмет "стоки": камери за видеонаблюдение и микрофони, монитор, климатична инсталация и осветителни тела, правилно съдът е приел, че не са представени доказателства за реалното получаване и предаване на стоките. Предмет на доставките са родовоопределени вещи и предаването им се извършва, чрез отделянето им от патримониума на доставчика и реалното доставяне на получателя. От касатора в качеството му на получател не са ангажирани каквито и да е доказателства за реалното получаване на тези стоки. Такива биха могли да са както приемо -предавателни протоколи, така и стокови и складови разписки, транспортни документи и други. В случая освен процесната фактура, придружена с опис не са ангажирани други доказателства за реалност на фактурираните доставки на стоки. Факта на издаване /притежаване / на фактура не е достатъчен за да се приеме, че е осъществена доставка, а наличието единствено на счетоводно отрязаване на фактури, които не обективират реални доставки, не може да санира липсата на предпоставката по чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, като не се установяват твърдяните в жалбата касационни основания. Съобразно изхода на спора на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 852, 60 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК