Решение № 2923 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16227/2010 г.

Решение № 2923 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16227/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Намет Таха Абдулла, гражданин на Ирак, против решение № 13214/8.11.2010 г., постановено по адм. д. № 9935/2010 г. на Върховния административен съд, III отделение като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна - ДАБ не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и провери обжалваното решение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), съдът е отхвърлил жалбата на Намет Таха против административно решение № 287/1.07.2010 г. на председателя на ДАБ, като е изложил съображения, че същото, освен, че е постановено от компетентния административен орган в изискуемата се писмена форма, е в съответствие с правилно приложение на нормите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че не са установени наличието на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на статут на бежанци на хуманитарен статут на жалбоподателя. Причината, поради която чужденецът е напуснал Ирак, са съображения относно личните му усещания за неговата защитеност и сигурност на територията на страната, което не е основание за уважаване молбата му за закрила на посочените правни основания. От становище на Министерство на външните работи с вх. № 2122/2009 г. на ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. В момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на Ирак да се приложи квалификация за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Законосъобразни са изводите на съда за неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 г. ЕО, посочени в нормите на чл. 9 ЗУБ. Същите са обосновани и се налагат от справката за обстановката в страната и разказаната от жалбоподателя бежанска история, като сочат на икономически причини за напускане на страната. Водим от горното, Върховният административен съд, 5-членен състав,