Решение № 10028 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7462/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27а, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба от Ц. И. П., подадена лично и чрез пълномощника адв. Костов, срещу решение 451/11.04.2025 г., постановено по адм. дело 50/2025 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Ц. И. П. от гр. София против заповед ЗД/Д-ЕВ-С-007 от 21.01.2025 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Севлиево, с която е наредено прекратяване на настаняването на детето А. Ц. И. с майка Ц. И. П. от гр. София и баща неизвестен, в професионалното приемно семейство на Г. М. А. и С. Д. А. от [населено място], като същевременно детето е настанено в [заличен текст], за срок до произнасяне на съда с решение, на основание чл. 28 от ЗЗДет. или до настъпване на промяна в обстоятелствата. Наведените в касационната жалба възражения са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба, в съдебно заседание, лично от касаторката и чрез пълномощника адв. Филипова, и в представени писмени бележки доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски, съгласно представен списък. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане Севлиево, не изразява становище по жалбата, редовно уведомен, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът А. Ц. И., чрез назначения му особен представител адв. Кашавелова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и счита постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед ЗД/Д-ЕВ-С-007 от 21.01.2025 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Севлиево, с която на основание чл. 30, ал. 2 и чл. 30а, чл. 27, ал.1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) е наредено прекратяване на настаняването на детето А. Ц. И. в професионалното приемно семейство на Г. М. А. и С. Д. А. от [населено място] и детето е настанено в [заличен текст], за срок до произнасяне на съда с решение, на основание чл. 28 ЗЗДет. или до настъпване на промяна в обстоятелствата. От фактическа страна по делото е установено, че детето А. Ц. И. е настанено в [заличен текст], а впоследствие със заповед ЗД/Д-С-СК-314/05.07.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - [заличен текст] детето е настанено в професионалното приемно семейство на Г. А. и С. А. от [населено място]. В потвърждение на посочената заповед е издадена и заповед 2201-ЗДЗД-1120/07.10.2024 г. на директора на ДСП - [заличен текст]. По време на настаняването на детето от ОЗД - [заличен текст] е заведено дело по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), в хода на което са установени наранявания по тялото на детето. Постановено е определение 12557/22.03.2024 г. по гр. дело 20241110114786 на СРС, като Ц. И. П. е задължена да се въздържа от извършване на насилие спрямо детето А. Ц. И., като й е забранено да се доближава на по-малко от 100 м. от детето и е задължена да посещава специализирана програма "Център за превенция на правонарушенията" в гр. София. Приемното семейство, в което детето е било настанено, са подали заявление, че не желаят да продължат да се грижат за детето, поради лични причини. Изготвен е доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от социален работник при ДСП - Севлиево. Значителна част от констатациите в доклада са пресъздадени в мотивите на първоинстанционното съдебно решение. В доклада, предвид подаденото заявление, е направено предложение за прекратяването на настаняването на детето в професионалното приемно семейство и предоставяне на социална услуга от резидентна грижа в [заличен текст]. Във връзка с интереса на детето е изготвен профил, който е изпратен до всички РДСП на територията на страната с цел промяна на мярката за закрила - настаняване в друго приемно семейство и/или предоставяне на социална услуга за резидентна грижа. Към изготвения доклад е представен и план за действие от социален работник ЗД (закрила на детето). В тази връзка съдът е приел, че посоченият доклад съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, поради което съдът е приел за установена фактическата обстановка, описана в него. Доказателства, оборващи констатациите на социалните работници и установяващи противното в хода на съдебното производство, не са представени от оспорващата. В съдебно заседание е разпитан в качеството на свидетел социалният работник, работил по случая, който потвърждава изложените в доклада факти, като пояснява, че след подаденото заявление от приемното семейство за прекратяване на настаняването на детето, предвид постановената заповед за незабавна защита 12557/22.03.2024 г. на СРС и обстоятелството, че не са налице открити близки или роднини, които да полагат грижи и да отглеждат детето, то единствената възможност с оглед посоченото ЕР на ТЕЛК е предоставяне на социална услуга от резидентна грижа - в [заличен текст]. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни основания, при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заповедта е в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че посредством предприетата мярка е постигната и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото физическо здраве, като според първата съдебна инстанция правилна е преценката на административния орган за защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. Според съда в конкретния случай приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, като тези права и интереси са изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто осигуряване на посочените права на детето. За да достигне до тези изводи съдът е взел предвид изложеното в доклада за оценка на случая, приложените писмени доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел, от които се установява, че определеното професионално приемно семейство е подало заявление, че не желаят да полагат грижи за детето и да предоставят услугата приемна грижа, като въпреки предприетите действия не е открито приемно семейство, което да полага грижи за него, съдът е съобразил и постановената по отношение на майката заповед за незабавна защита 12557/22.03.2024 г. на СРС, системното неполагане на грижи от страна на майката към детето, тормоз и нанасяне на увреждания и липсата на близки или роднини, които да полагат грижи и да отглеждат детето. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира съдебното решение за правилно по своя резултат. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е разпоредил мярка с временен характер в рамките на представената му от закона компетентност. Изготвени са доклад за оценка на случая и план за действие от 21.01.2025 г. В заповедта е налице изрично позоваване на изготвения доклад. Докладът е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Констатациите в социалния доклад са възприети от административния орган при издаване на процесната заповед и не са оборени от жалбоподателката по надлежния ред. Същите се подкрепят от допуснатите в първоинстанционното производство гласни доказателствени средства. Като фактически основания за издаване на заповедта са посочени подаденото от професионалното приемно семейство заявление, невъзможността за реинтегриране на детето в семейството на майката, липсата на близки и роднини, които желаят и имат възможност да поемат грижите за него и липсата на други свободни приемни семейства и социални услуги, подходящи за детето. Противно на твърденията на касаторката, в случая е изследвана възможността за настаняване на детето в семейството на роднини или близки, като видно от приложените писмени доказателства писма от директора на ДСП [заличен текст] и директора на ДСП [заличен текст], е налице невъзможност за извършване на исканото от директора на ДСП Севлиево социално проучване на лелята и бабата на детето, тъй като същите не живеят на посочените адреси, а последната от 7-8 години живее извън територията на РБългария. Освен това в доклада е посочено, че детето не познава роднинския си кръг. Предприети са действия по изготвяне на профил на детето, които е изпратен до всички РДСП-та на територията на страната, но от получените отговори е видно, че няма подходящо приемно семейство за настаняването му. Детето е настанено в център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания с оглед определените му с ЕР на ТЕЛК 20 % ВСУ с диагноза "[заличен текст]", като видно от приложените отговори от различни ДСП и показанията на разпитания по делото свидетел причината да не бъде настанено в ЦНСТ за деца без увреждания е липсата на социална услуга за резидентна грижа, която да отговаря профила на детето, освен тази на територията на област Враца и отказа на последната да настани детето. Последващата промяна в обстоятелствата, послужила като основание за издаване на друг административен акт, не води до незаконосъобразност на процесната заповед. В процесния случай са доказани предпоставките за прилагане на мярката временно настаняване на дете извън семейството по административен ред , разписана в хипотезата на чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. В част от мотивите на решението съдът неточно е посочил, че в случая е налице хипотезата по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. за прилагане на мярка за закрила "настаняване в приемно семейство", вместо тази по посочената в акта т. 5. Тази неточност обаче не се отразява на правилността на крайните правни изводи на съда. Мярката, установена в чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет., предвижда настаняване извън семейството на дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Понятието "насилие", за целите на закрилата на детето, така както е дефинирано в чл. 11 ЗЗДет., обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Съгласно § 1 от ДР на ППЗЗДет. насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда (т. 1); физическо насилие е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето (т. 2); психическо насилие са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда (т. 3). От данните по делото се установява, че по отношение на детето системно е упражнявано насилие, което го поставя в сериозна опасност от увреждане на психичното и социалното му развитие. В доклада е посочено, че са постъпвали множество сигнали с индикации за оказано физическо и психическо насилие от страна на майката, включително подаденият от психолог в [заличен текст] сигнал, на основание който детето е изведено спешно от семейството и е настанено първоначално в кризисен център, а впоследствие в професионално приемно семейство и в [заличен текст]. В процесната заповед като причина за невъзможността за реинтеграция в семейството на майката е посочена издадената въз основа на определение 12557/22.03.2024 г. по гр. дело 14786/2024 г. по описа на СРС заповед за незабавна защита. Настоящата касационна инстанция съобрази, че с представеното от процесуалния представител на касаторката решение 3031/19.05.2025 г. по въз. гр. дело 2884/20204 г. по описа на СГС е отменено решение 17663/2024 г. по гр. дело 14786/2024 г. по описа на СРС, с което е издадена заповед за защита от домашно насилие, и вместо него е оставена без уважение молбата на ДСП [заличен текст] и е отказано издаването на заповед за защита от домашно насилие. Съгласно мотивите по т. 22 на ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР 2/25.11.2020 г. по тълк. дело 2/2019 г. на ОСГК на ВКС, производството по чл. 12 и следв. от ЗЗДН (Закона за защита от домашно насилие) не е исково и в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки. Производството е с характер на спорна администрация на гражданските правоотношения. Съдебните актове по ЗЗДН не се ползват със сила на присъдено нещо, каквато нямат и мотивите към тях, а последните не се ползват и със задължителна доказателствена сила по отношение на правнорелевантните за настоящия спор факти. Следва да бъде взето предвид, че задължение на майката е да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето (чл. 125, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/), предполагащо осигуряването на сигурна и безопасна среда и полагането на достатъчно адекватни грижи за предотвратяване и недопускане на системно получаваните от детето наранявания, както и за изясняване на конкретните причини за тяхното получаване. В тази връзка трябва да бъде отчетено, че майката не може да даде категоричен отговор за причините за нараняванията, а по делото липсват доказателства, че същите са получени извън семейството на майката. Също така липсват данни за настъпили наранявания на детето след извеждането му от семейството и настаняването му в кризисен център и впоследствие в професионално приемно семейство. Освен това, според настоящия състав от доказателствата по делото се установява наличие на дефицит в родителския капацитет на майката, водещ до невъзможност същата да полага адекватни грижи за детето. Според § 1, т. 6 от ДР на ЗЗДет., грижата е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, за гарантиране на правата на детето и защита на интересите му. В доклада за оценка на случая е посочено, че детето многократно е било подложено на физическо насилие, което е повлияло на неговото поведение и е довело до прояви на агресия, а според психолога в [заличен текст] емоциите, които свързва с майката, са страх, срам, вина и гняв, като то споделя, че се страхува от срещи с нея, не се чувства член на семейството на майката и изразява желание да бъде осиновен от приемното семейство. В доклада е посочено също така, че съгласно предоставената информация от [заличен текст] гр. София детето е имало проблеми с дисциплината, показвало е неуважение към учителите и трудности в придържането към правила и норми. Според информацията в доклада детето има трудности с концентрацията и прояви на хиперактивност и употребява обидни и нецензурни думи, които според твърденията му са използвани спрямо него от страна на майката. Установените обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗД. за настаняването на детето извън семейството, което е в негов "най-добър интерес" по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето. В първоинстанционното решение са обсъдени необходимостта за прилагане на мярката за временно настаняване на детето извън семейството и защитата на висшите интереси на детето. Мярката е постановена в съответствие с целта на закона, която се изразява в защита на основните права на детето и създаване на подходящи условия за неговото развитие. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение