Решение № 17572 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2019 г.

Решение № 17572 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" София към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП / след направено уточнение депозирано на 8.08.2019 г. / чрез процесуален представител срещу решение № 2988/7.05.2019 г., постановено по адм. дело № 12318/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед за налагане на ПАМ № 0400786/12.11.2018 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" София към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – "запечатване на търговски обект – бензиностанция, "Драгичево 3" находящ се в с. Драгичево, главен път Е-79, стопанисван от "Тими 2017" ЕООД за срок от десет дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ. Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на заповедта за ПАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба- "Тими 2017" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Айдарова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Тими 2017" ЕООД и "Витек 2018" ЕООД, в качеството си на наемател на обекта, срещу Заповед за налагане на ПАМ № 0400786/12.11.2018 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" София към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – "запечатване на търговски обект – бензиностанция, "Драгичево 3" находящ се в с. Драгичево, главен път Е-79, стопанисван от " Тими 2017" ЕООД за срок от десет дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ. За да отмени обжалваната Заповед първоинстанционният административен съд е приел, че оспорената заповед съдържа всички необходими реквизити, издадена е в писмена форма и от компетентен орган. По делото е установено, че горивото в колонките е източено на 2.11.2018 г., за което е бил съставен протокол. След източването наличностите гориво са били "на мъртва точка" - дизел 607 литра и бензин А95 - 328 литра. В периода 2.11.2018 г. - 5.11.2018 г., когато е била извършена проверката от органите на ГД"Фискален контрол" няма извършване на продажби в обекта, според данните от фискалното устройство. При тази констатация и "съгласно предоставена информация от Оперативен център при ГД "Фискален контрол" проверяващите са стигнали до заключението, че "ТИМИ 2017 ЕООД не предава по дистанционната връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на горива в обекта. По делото не е представена от ответника и не се намира в административната преписка предоставената от Оперативен център при ГД "Фискален контрол" информация, като в оспорената заповед не е пресъздадено нейното съдържание, поради което съдът не може да установи дали има нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. От представените доказателства не се установява извършване на продажби на гориво в периода 2.11.2018 г. - 5.11.2018 г., информация за които, както и за намаляващите наличности в резервоарите да е следвало да бъде предавана по дистанционната връзка на НАП. напротив доказателствата са в посока, че продажби не е било практически възможно да се извършват, тъй като горивото е било под нивото, от което може да се източва през колонките. Предвид изложеното, съдът е приел, че не е спазено изискването за форма на заповедта - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват ясно изложени фактически основания за нарушение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДД и доказателства за необходимостта от налагането на ПАМ, поради което е отменил като незаконосъобразен оспореният акт. Обжалваното решение е правилно постановено. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите задължава всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което подлежи на метрологичен контрол. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "а" ЗДДС предвижда налагането на ПАМ, на лице, което използва електронни системи с фискална памет, които не са от одобрен тип. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство, правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, изразяващо се в неотчитане на приходи и отклонение от данъчното облагане. Издаването от компетентния административен орган на заповедта за ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установено административно нарушение административният орган не е могъл да преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В процесния случай релевантните по делото факти и обстоятелства са изяснени. Безспорно е от приложената административна преписка, че горивото в колонките е източено на 2.11.2018 г., за което е бил съставен протокол. След източването наличностите гориво са били "на мъртва точка" - дизел 607 литра и бензин А95 - 328 литра. В периода 2.11.2018 г. - 5.11.2018 г., когато е била извършена проверката от органите на ГД "Фискален контрол" няма извършване на продажби в обекта, според данните от фискалното устройство. Това обстоятелство проверяващите констатират при проверка на данните от Информационната система "Контрол на горивата" (ИСКГ). В настоящия случай правилно съдът е приел, че не е налице противоправно поведение, водещо до налагане на ПАМ. От страна на органите по приходите не се прилага надлежна справка на данните от ИСКГ, за да се обоснове категоричен извод, дали има нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, които да водят до отмяна на постановеното решение. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответната страна, следва да бъдат присъдени 1000 лева адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност по делото и независимо от направеното възражение за прекомерност. Настоящата касационна инстанция намира разходите за доказани и дължими. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение,