Решение № 9937 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6161/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Х., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. Тенчев, против решение 4940 от 13.05.2025 г., постановено по адм. дело 934/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. Х., гражданин на Сирия, против решение 2264/07.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Счита, че са налице процесуални нарушения, тъй като не е била събрана надлежна информация за обстановката в Сирия, а анализът е бил само на база предоставената справка от издателя на акта. Намира, че съдът не е отчел, че положението в държавата му по произход продължава да бъде опасно, неспокойно и постоянно променящо се и има основателни опасения за живота и сигурността му, ако бъде върнат в Сирия. Сочи, че изводите на съда не кореспондират с доказателствения материал по делото, което прави постановеният акт незаконосъобразен. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, с което е потвърдено решението на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя справка вх МД-02-398/21.07.2025 г. и справка вх. МД-02-483/10.09.2025 г., изготвени от Дирекция "Международна дейност" при Държавна агенция при бежанците при Министерски съвет. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба, подадена от М. А. Х., гражданин на Сирия, против решение 2264/07.03.2025г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. Х., гражданин на Сирия, срещу процесния отказ. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца Сирия. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от М. А. Х. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява той да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съдът е посочил, че М. А. Х. е мотивирал молбата си за международна закрила с арестуването му от режима на Асад, но тази заплаха вече не била налице в страната му, след падането на редовната власт. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведеното интервю не може да се обоснове извод, че М. А. Х. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представената по делото справка, изготвена от Дирекция Международна дейност към ДАБ от 08.04.2025г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. Съдът е приел, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в Сирия, като проблемите със сигурността са спорадични, а конфликтът не е обхванал значителни територии от Сирия. Съдът е формирал извод, че липсват данни за наличие на конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което не е обосновано прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председателя на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в [населено място], обл. Дейр Алзор, [етническа принадлежност] по народност, с религиозна принадлежност [вероизповедание], неженен. Разказва, че е напуснал Сирия на 04.09.2024г. и влязъл нелегално в Турция, а на 16.09.2024г. е преминал нелегално на територията на Република България, където бил задържан. Според разказаната бежанска история, причината да напусне страната си е бедността и липсата на сигурност. Споделил е, че цялото му семейство (родители, братя и сестри) са останали в Сирия. Целта му била да стигне до Австрия, но бил задържан от властите тук. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на М. А. Х. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състояние в държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщената по делото справка на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 08.04.2025г. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произход на М. А. Х. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . При отчитане на данните от представените пред настоящата касационна инстанция справка вх МД-02-398/21.07.2025 г. и справка вх. МД-02-483/10.09.2025 г. се установява, че броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. ВКБООН продължава да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от данните от справките - на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието е обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента А. Ш. бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Налице е подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което било прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава. На 04.06.2025 г. турският министър на отбраната заявил пред международна информационна агенция, че турското военно присъствие на сирийската територия щяло да бъде преоценено, след като Сирия постигне мир и стабилност, както и когато заплахата от тероризъм в региона бъде напълно премахната. Освен това според справките сирийският министър на здравеопазването посетил Турция и подписал Оперативен протокол за Кардиологичната болница в Дамаск и за Онкологичната болница в Алепо, като това споразумение, приветствано от турския министър на здравеопазването, бележело важна стъпка в двустранното сътрудничество в областта на здравеопазването, в което сътрудничество Турция допринасяла с опит в планирането и управлението на двете болници. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение основанието по чл. 9, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е събрал надлежна информация за обстановката в Сирия, а извършеният от него анализ е повърхностен и на база единствено предоставената справка от издателя на акта. Представените актуални справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,