Решение № 2668 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8768/2009 г.

Решение № 2668 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8768/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "И. Ф. Трейд" ООД гр. София, представлявано от процесуалния представител адв. Мариана Айдарова, против решение № 67/16.04.2009 г., постановено по адм. дело № 777/2007 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 193/11.11.2004 г., издадено от началника на Митница София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е потвърдил постановлението като е приел, че митническата облагаема стойност на внесената стока по процесните митнически декларации е тази, която е посочена при износа на стоката от Аржентина. Поддържа, че митническата стойност е договорната стойност, така както е посочена в договора, сключен между жалбоподателя и неговия контрагент - кипърското дружество, тъй както това е и цената, която е реално платена. Жалбоподателят не е имал никакви отношения с аржентинско дружество, по делото няма доказателства за извършено плащане към такова дружество, както и данни изобщо за плащане на по-висока цена. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното ППСПДВ. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница София, както и заинтересованото лице - НАП гр. София, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно, след като от събраните по делото доказателства е установено, че декларираната митническа облагаема стойност е занижена и с обжалваното пред съда ППСПДВ е определена стойност на стоката при спазване на условията на чл. 35 ЗМ. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на "И. Ф. Трейд" ООД против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 193/11.11.2004 г., издадено от началника на Митница София, потвърдено с решение № И-54/4.09.2006 г. на директора на Регионална митническа дирекция гр. София. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваното ППСПДВ е определена нова митническа облагаема стойност и дължимите в съответствие с това вносни мита в размер общо на 10490 лв. и ДДС в размер общо на 23079 лв. за осъществения от "И. Ф. Трейд" ООД внос на замразено говеждо месо по ЕАД № № 5000/4-5789/2.02.2004 г., 5000/4-3508/23.01.2004 г., 5000/4-5789/2.02.2004 г. и 5000/4-3501/23.01.2004 г. Определянето на митническата облагаема стойност е осъществено при извършената последваща проверка по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на Аржентина, която е страната на произхода на внесената стока, при която е установено, че при оформяне на режима внос на стоката пред българските митнически власти са представени фактури със занижени стойности. Проверката на митническите власти на Аржентина е извършена след съпоставяне на представените пред българските митнически власти документи - коносаменти, сертификати, фактури, с аржентинските износни митнически декларации, които са изпратени в електронен вид на българските митнически власти, като въз основа на това сравнение е направен извода, че се касае за идентични стоки по вид, тегло, превозно средство - контейнер, номера на фактури и др. с данните по ЕАД за внос на стоката на територията на Р България. Съдът е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото, според което внесените стоки са изпратени от Compania de Carnes S. A. с направление София, България; в морския транспортен документ от Буенос Айрес до Солун е посочено, че стоката е транзитна до България, като копие от този документ е изпратен и до прекия доставчик на жалбоподателя Dener Overseas LTD. Според заключението, жалбоподателят е заплатил цената на стоката посочена в представените при вноса фактури. Съдът е посочил, че последващата проверка е извършена на основание чл. 84 ЗМ, като от митническата администрация са събрани служебно доказателства във връзка с определяне на митническата облагаема стойност на стоката по линия на международното сътрудничество. Посочил е, че вносителят е бил надлежно уведомен за започналото производство, поради което не е допуснато нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗМ, а освен това вносителят е бил представляван от адвокат и в административната фаза на производството, поради което не е бил лишен от възможността да осъществи процесуалните си права. Събраните при проверката доказателства установяват, че митническата облагаема стойност, определена при условията на чл. 35, ал. 1 ЗМ като реална цена на придобиване е по-висока от декларираната сума от вносителя в клетка 46 на съответния ЕАД. Договорената цена, която е реално платена, респективно подлежаща на плащане е установена във фактурите, представени при износа пред митническите власти на страната на произхода Аржентина. Представените в тази връзка доказателства не са опровергани по съответния ред. Съдът е посочил също, че не са изтекли давностните срокове за събиране на дължимите публични държавни вземания, съгласно чл. 212, ал. 2 ЗМ. В обжалваното ППСПДВ правилно е определен началният момент, от който се дължи лихвата за забава, който е датата на оформяне на режима внос, когато съгласно чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ възниква вносното митническо задължение. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че жалбоподателят "И. Ф. Трейд" ООД е осъществил внос от Гърция на замразено говеждо месо за последваща преработка по ЕАД № № 5000/4-5781/2.02.2004 г., 5000/4-3508/23.01.2004 г., 5000/4-5789/2.02.2004 г. и 5000/4-3501/23.01.2004 г. Към митническите декларации са представени инвойси - фактури за продажба, издадени от Dener Overseas LTD, Никозия, Кипър, в които е посочена митническа облагаема стойност на стоката, съответстваща на стойността, посочена в съответния ЕАД, за който се отнася фактурата, както следва: по фактура № 0011-00001210 от 4.12.2003 г. към ЕАД № 5000/4-5781/2.02.2004 г. - 16707,79 щатски долара /щ. д./, по фактура № 001100001207/2.12.03 г. към ЕАД № 5000/4-3508 от /23.01.2004 г. - 16748,66 щ. д., по фактура № 0010-00000724/22.10.2003 г. към ЕАД № 5000/4-5789/2.02.2004 г. - 16760,05 щ. д. и по фактура № 001100001211 от 4.12.03 г. към ЕАД № 5000/4-3501/23.01.2004 г. - 16620,34 щ. д. Безспорно е установено, че държавата на произхода на стоката е Аржентина, което е посочено и в клетка 16 на вносните митнически декларации. В резултат на насрещната проверка по линия на международното сътрудничество, с писмо № DJA 126/2004/24.06.2004 г. от Главна дирекция "Митници" на Аржентина са представени електронни копия от износните митнически декларации, в които като крайна дестинация е посочена България, без конкретен получател, и са посочени номера на търговски фактури към декларациите, както следва: по декларация № 03001ЕС01082952J - фактура № 0011-00001210, като в декларацията е посочена стойност на стоката в размер на 34911,80 щ. д.; по № 03001ЕС0108294Р - фактура № 001100001207, като в декларацията е посочена стойност на стоката в размер на 34497,24 щ. д.; по № 03001ЕС01070961G - фактура № 0010-00000724, като в декларацията е посочена стойност на стоката в размер на 33144,88 щ. д. и по № 03001ЕС01084042В - фактура № 001100001211, като в декларацията е посочена стойност на стоката в размер на 31338,72 щ. д. Към документите не са представени търговски фактури с посочените номера и които са с посочените в износните митнически декларации от Аржентина стойности на стоката. По делото са представени единствено фактурите, които имат идентични на посочените номера, но са със стойности на стоката, съответстващи на стойностите, посочени в митническите декларации, представени при вноса на стоката в България. Тези фактури са издадени от Dener Overseas LTD на "И. Ф. Трейд" ООД. В морските превозни документи за транспорта от Буенос Айрес до Солун е посочено, че стоката е транзитна до България, копия от същите са изпратени на Dener Overseas LTD. В документите за сухопътния превоз от Солун до София като получател на стоката е посочен "И. Ф. Трейд" ООД. По делото е представен договор за продажба № 050104/1 от 5.01.2004 г. между жалбоподателя "И. Ф. Трейд" ООД и Dener Overseas LTD, Никозия, Кипър, в който са посочени уговорените количества говеждо месо за продажба, единична цена на тон, условията на доставката - CIF София, и условията на плащането - по банков път в посочена банка и получател кипърското дружество. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото се установява, че по банков път са извършени плащания от жалбоподателя с получател Dener Overseas LTD, Никозия, Кипър, в размер общо на 66826 щ. д. по описаните 4 фактури. Плащанията са извършени, както следва: на 24.03.04 г. чрез ПИБ, кл. Стара Загора - 8550 щ. д., на 23.02.04 г. чрез Прокредит банк - 23900 щ. д., на 24.02.04 г. чрез ПИБ - 17500 щ. д. и на 5.03.04 г. - чрез ПИБ - 24200 лв., или общо 74150 щ. д., в която сума е включено и частично плащане по фактура № 1251/26.12.2003 г., която не е предмет на обсъждане по делото. Посочената в процесните 4 фактури стойност на внесената стока е общо в размер на 66836,84 щ. д., от което следва, че е осъществено плащане по банков път на посочената в тези фактури стойност на стоката. Извършените плащания се потвърждават и от представените по делото платежни документи и данните за счетоводните записвания при жалбоподателя. От събраните по делото доказателства се налага извода, че в случая не са налице основания за определяне на нова облагаема митническа стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38, при условие, че са изпълнени условията посочени в т. 1 - 4 включително. Според ал. 4 на същия член, реално платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са извършени или следва да се извършат като условие за продажбата. Плащането не е необходимо винаги да бъде под формата на превеждане на пари, а може да бъде осъществено чрез акредитив или договоряеми средства и може да бъде извършено пряко или косвено. Предвид сключения договор от 5.01.2004 г. между жалбоподателя и неговия доставчик Dener Overseas LTD, Никозия, по делото е установено каква е договорената цена на стоката. За месото, което е предмет на вноса по процесните ЕАД цената за тон е, съответно - 670 щ. д. за замразени говежди предници за преработка и 650 щ. д. за замразено говеждо месо от джолан за преработка, която съответства на цената, посочена във фактурите към вносните митнически декларации. Други договорености относно цената на внесената стока не са доказани от събраните по делото доказателства. Българското дружество няма сключен договор с дружеството от Аржентина, което е продало стоката за износ. Същевременно, не са налице косвени документи, от които да се установява, че българското дружество е имало търговски отношения с аржентинското дружество, в резултат на което да е обвързано от цената на стоката, която е посочена в износните митнически декларации. Този извод се налага предвид факта, че в износните декларации като получател на стоката не е посочено дружеството "И. Ф. Трейд" ООД, а само е посочено че стоката е транзит за София, България. Следователно, не може да се приеме, че е налице друга договорена цена за стоката, освен тази, посочена в договора от 5.01.2004 г. и във фактурите, представени при оформяне на вноса. Реално платената цена от българското дружество на неговия съконтрагент - кипърското дружество Dener Overseas LTD съответства на цената, посочена в договора и поради това че не е установено наличието на други уговорки относно цената, следва да се приеме, че именно това е договорената цена. Наред с горното, няма основание да се приеме, че подлежащата на плащане цена по доставката между българското и кипърското дружество е различна от реално платената и посочена във фактурите и договора цена. Доказателства в тази насока не са събрани от митническата администрация, като следва да се отбележи, че проверка при кипърското дружество относно релевантните факти и обстоятелства по спора изобщо не е правена. Както се посочи по - горе, по делото са събрани като доказателства фактурите, издадени от Dener Overseas LTD на "И. Ф. Трейд" ООД, които са приложени към вносните ЕАД и по които стойността на стоката съответства на посочена стойност във вносните митнически декларации. Въпреки че фактури със същите номера са цитирани в износните митнически декларации от Аржентина, същите не са представени и не може да се приеме, че получател по тях е "И. Ф. Трейд" ООД, както и че са подписани от него, съответно не може да се приеме, че посочената в тях цена на стоката е договорена и приета от това дружество и е подлежаща на плащане. От документите, представените от митническата администрация на Аржентина се установява безспорно идентичността на стоката, която е предмет на износа от Аржентина и съответно - предмет на вноса в България по процесните ЕАД, но не се установява, че посочената в износните декларации митническа стойност е реално договорената и платена или подлежащата на плащане на цена. От съществено значение при преценката относно реално платената или подлежащата на плащане цена е фактът, че по делото липсват доказателства, както и твърдения за осъществени други плащания от страна на българското дружество към съконтрагента му - кипърското дружество, освен установените плащания по банков път, посочени по-горе. Няма доказателства нито твърдения за осъществени плащания от българското дружество към аржентинското дружество. В отговора на аржентинската митническа администрация не се съдържат данни в тази насока, като дори не е посочено дали изобщо има каквото и да било плащане от кипърското дружество /или от друго лице/ към аржентинското дружество на цената на стоката, която е посочена в износните митнически декларации. Предвид това, липсват доказателства, че посочената в износните декларации цена е реално платена или че е подлежаща на плащане цена за стоката. Предвид установените факти и обстоятелства, няма основание в случая да се приеме, че декларираната в износните декларации от Аржентина цена на стоката е действителната цена, само защото тази цена е по-висока от декларираната цена на стоката при вноса й в България. Поради определени икономически, фискални или други причини, декларираната при износа цена на стоката може умишлено да е завишена. Износителят на стоката от Аржентина не е продавачът на стоката за България, такъв е кипърското дружество и за установяване на декларираната митническа стойност е следвало да бъде направена проверка при това дружество. Наред с това, в случая страна на износа е Гърция и в износните декларации на стоката от Гърция е посочена цена, която съответства на цената във вносните декларации, което се установява от съдържанието на самите декларации, представени по делото. Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че неправилно е определена по-висока митническа облагаема стойност по реда на чл. 35 ЗМ. Декларираната в процесните ЕАД митническа облагаема стойност съответства на стойността, определена по реда на чл. 35, ал. 1 ЗМ. В случая митническите органи не са приложили реда за определяне на митническата облагаема стойност по чл. 36 и чл. 37 ЗМ, поради което не следва да бъдат обсъждани предпоставките по тези разпоредби. Обжалваното ППСПДВ е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага връщане на делото за ново разглеждане, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено обжалваното пред съда ППСПДВ № 193/11.11.2004 г., издадено от началника на Митница София. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,